Ограничаването на хотелската база може да промени публиката на Слънчев бряг
Източник: вестник Фактор
Светла Панайотова е родена на 3 ноември 1957 година в Стара Загора. Завършила е Френска езикова гимназия "Ромен Ролан" /с втори език - английски/ в родния град и през 1981 година ВИНС - Варна, "Икономика и организация на туризма". Оттогава работи в системата на туризма - в отдел "Мероприятия" на курортен комплекс "Слънчев бряг" като икономист, после е специалист и началник на отдел "Маркетинг". От 1994 г. е съсобственик и финансов директор на "Елиттур" ООД, който е генерален агент на "Томас Кук" за България.
Ще надвишим броя на туристите от миналата година, но има и много свободни легла в хотели и апартаментни комплекси
- Г-жо Панайотова, как се развива Слънчев бряг като курортен комплекс, погледнато от "кухнята"?
- До 1988-89 година "Балкантурист" - София извършва договарянето на хотелската база по цялото Черноморие, включително и в Слънчев бряг. В края на 1989-та година с промените, които настъпват в България, последват изменения и в тази област. Разчупването на монопола на "Балкантурист" довежда до образуването на местни структури в "Слънчев бряг", "Златни пясъци" и "Албена", които поемат в свои ръце договарянето.
- Или вие трябваше да въведете новата пазарно-ориентирана икономическа политика. Как се справихте, откъде опит?
- Опитът, който сме натрупвали, е бил от съвместното сътрудничество с "Балкантурист" - така че аз в никакъв случай, не искам да отрека техния принос. Но всеки от комплексите притежава свои характерни особености - това са предимствата на съответния продукт, които в общото имиджово представяне не се забелязват. Ние държахме да наблегнем на тях. И изтъквайки тези предимства, да се опитаме да договорим по-благоприятни условия за комплекса, който представляваме.
Срещахме съпротива от всички страни. Почти всяка година в комплекса се извършваха структурни и кадрови промени - в такива условия е трудно да се оформи ясна концепция за развитието на Слънчев бряг, каквито бяха нашите намерения.
- Как реагираха чуждите пазари на промените?
- Ние правехме много сериозни проучвания на чуждите пазари и в интерес на истината срещахме пълно разбиране от страна на туроператорите, с които работехме.
Още тогава бяхме в много добри отношения с "Некерман". Срещахме пълно съдействие по отношение на събирането на опит и информация от други туристически дестинации и техни партньори. Още по онова време имахме пълна подкрепа и от ТУИ и ITS. За това допринасяха и личните контакти на моя тогавашен директор и сегашен партньор в бизнеса Христо Колев. В този период той е търговски директор на "Слънчев бряг", а преди това дълги години е работил в Германия като представител на Комитета по туризъм.
- "Слънчев бряг" се славеше като курорт на соцтуристите от Русия, Чехия и другите източноевропейски страни, как се смени ситуацията?
- През 1989 - 90 година руски и други соцфирми буквално ни изоставиха. Дори цял един сезон ние минахме без източногермански, руски, полски, чешки и унгарски туристи. 31 хотела в Слънчев бряг останаха затворени. В този момент тези, които продължиха да оперират в България, бяха западноевропейските туроператори.
Най-вероятно фирмите от бившия СССР и останалите бивши соцстрани в този момент сами преживяват кризата на прехода, за да се откажат за известно време от организираните почивки в България или просто насочват туристите си към други дестинации.
- Какво се случи междувременно - изискванията на туристите ли се промениха или българският туризъм осъзна, че не предлага продукта, който е нужен на европейците?
- Случи се това, което трябва да се случи. Промениха се и изискванията на туристите (те бяха започнали да се променят и няколко години по-рано, но ние не можехме да им предложим подходяща алтернатива). Годината 1993-та ще остане паметна за нас. Тя е известна като годината на големите дублажи, което означава, че търсене на българския туристически продукт е съществувало дори и тогава. Започнало е обновяването на някои от хотелите, според възможностите на една все още държавна структура.
Все пак капацитетите, с които се разполага, са доста ограничени. Например, през 1993 г. хотелската база в Слънчев бряг наброява 24 хил. легла, а сега само от Елените до Равда има над 300 хиляди легла, без да се броят тези в частните квартири.
Т.е. още през 1993 година съществува повишено търсене на българския туристически продукт, но за неговите по-висококатегорийни хотели. Не се търсят 2 или 3-звездни хотели, но за съжаление базата в Слънчев бряг в този период се състои предимно от двузвездни. Тризвездните са не повече от 7. В един момент, през юли и август, когато настъпва пикът на туристическия сезон в Слънчев бряг, се почувства огромен недостиг на легла, но на висококатегорийна база. Ние настанявахме всички туристи, които пристигаха в Слънчев бряг, но не в хотелите, в които те бяха пожелали предварително. Използвахме всяка свободна хотелска стая в курорта, който тогава е разделен на няколко ООД-та.
Това предизвиква и негативни реакции, но ако трябва да бъдем честни, впоследствие тази практика се оказва успешна и се използва и днес от много български хотелиери. В туризма като правило винаги има едно презастраховане от около 10 %, което се нарича дублаж. То носи известен риск, но в повечето случаи напълно оправдан.
И аз продължавам да твърдя, че независимо от рекламациите, които са изплатени на недоволни клиенти тогава, приходът, който "Слънчев бряг" реализира с цената на дублажите си струва.
Може би точно тогава се узрява и за идеята, че съществува потенциално търсене на българския туристически продукт, но от висока категория. По същото време започва и процесът на фактическа приватизация на хотелите в Слънчев бряг.
- Как се намесиха "Некерман" и "Томас Кук" в този процес?
- Ясно е, че когато един хотелиер изразходва много средства - собствени или заемни, за да купи хотел, по-нататък той няма да има много възможности, за да го обнови и реконструира.
Така че, на една част от хотелиерите се налага да ползват кредити и от чуждите туроператори - кредити срещу бъдещи туристически услуги, като в резултат се постига дългосрочно сътрудничество и една малко по-тясна обвръзка между хотелиер и туроператор. По този начин в сътрудничество с "Томас Кук" е договорирана база с над 30 хотела по Черноморието, като към момента тези инвестиции вече са над 200 млн лева.
- Това лято тръгна една негативна реклама за Слънчев бряг, че е място за алкохолен туризъм. Каква е перспективата пред комплекса?
- Не съм съгласна с това становище. Тук публиката по правило е младежка. Но това са пълнолетни зрели хора. Очаква се, че могат сами да вземат решения.
В известен смисъл имиджът на Слънчев бряг се нарушава от множеството заведения за хранене или развлечение, от които се вдига шум до късно, от това, че има прекалено много магазини /сергии/, а не достигат спортни съоръжения и заведения за развлечения.
Съществува необходимост да се инвестира не само в хотелска база, а в доразвиване на инфраструктурата. Истина е, че семействата с деца се оттеглиха. Ние трудно успяваме да ги убедим, че Слънчев бряг е курорт, подходящ за семейна почивка, тъй като на фона на това, което е построено, почти няма места за развлечение на деца и семейства, дори и на по-възрастни двойки. В последните две години, според мен, Слънчев бряг се очерта като място за почивка на младежи.
- Хотели бяха преустроени в апартаменти, строят се още апартаментни комплекси, това също променя туристическия облик, така ли е?
- Така или иначе тези две форми ще трябва да се съчетават. Ще има и постоянно живеещи, и туристи. Но за да могат да се съвместят, трябва да се доразвива инфраструктурата. Скоро ми се наложи да представям комплекса във Франция и се оказа, че броят на тенискортовете е съвсем ограничен, а вече няма и свободни пространства, където да бъдат изградени нови.
Басейните са просто символични, за капацитета на хотелите те са недостатъчни. Дори има случаи един басейн да се ползва от два съседни хотела. Липсват зелените пространства, а всички отредени за озеленяване парцели са застроени с "капанчета".
С този плаж се разполагаше и през 1993 г., сега обаче клиентите са над 10 пъти повече. Силно сме обезпокоени от факта, че след като вече е създаден прецедент, това може да предизвика кампанийно строителство върху плажната ивица. Надявам се със средствата и възможностите на държавното регулиране такива случаи да бъдат предотвратени.
- Как тогава ще се решат тези проблеми, след като няма пространство?
- Дано не се налага да се вземат крайни мерки, но такъв опит вече съществува в една друга известна туристическа дестинация - Палма де Майорка, където в аналогична ситуация се пристъпва към събаряне на хотели. Дори това да е крайна мярка, налага се тя да се предприеме. В противен случай хотели ще стоят празни, а крайният и неизбежен изход е фалит.
В категоризацията на хотелите съществуват изисквания за паркоместа, отстояние от хотел до хотел, но има и пропуски, които следва да бъдат отстранени - или да се промени категорията, или да се съборят съседни обекти.
Когато правим описание на един хотел в каталога на туроператора, ние сме задължени да посочим всички подробности и клиентите не си щадят труда когато пристигнат в курорта да измерват разстоянието от хотела до плажа, до съседния хотел и центъра и дали те съответстват на описанието в каталога. И при най-дребното несъответствие възникват рекламации и се изплащат неустойки и компенсации.
Прочетено: 2552 пъти