Бургас - за първи път...
16 Септември 2007, Неделя
Автор: Румяна Емануилиду
Източник: вестник Фактор
ВЕСЕЛИНА КАЗАКОВА е родена на 25 март 1930 година в Бургас. Завършила е бургаската Девическа гимназия “Константин Фотинов" и Висшата спортна академия в София през 1954 година. Била е педагог в гимназии и ВУЗ-ове. Сътрудничи на периодичния печат със статии за стария Бургас. Член е на местното Дружество на краеведите.
През септември станаха факт първите две части от уникалната трилогия на Веселина Казакова “Носталгично за Бургас".
Освен емоцията, която дават разказите за стария Бургас и неговите личности, за култовата бургаска улица “Богориди", където още в началото на миналия век са се зараждали първите любовни трепети, за главната Александровска и търговската “Фердинандова", за Морската градина и топлите морски бани, книгата поднася много полезна информация.
В първата част са представени първите плавателни съдове и корабни агенции, пристанището, халите, рибната и житна борси.
Авторката е разказала за градските часовници, отмерващи времето и до днес. За електрическите крушки, заменили газените фенери. За първите железопътни линии. За първите мотори и коли, изместили каруци и файтони. За първите кинопрожекции и театрални представления. Въобще - за времето, когато всичко е ставало за първи път и с много ентусиазъм.
Тогава, когато са се създавали първите училища и храмове, но вече е имало интелигенция и предприемчиви хора, получили добро възпитание у дома и образование в европейски университети или чужди колежи. Тези хора са се връщали тук, за да приложат на практика придобитите знания и умения.
Тази част от трилогията представя и първите кметове на Бургас.
В продължение на 69 години през бургаската община са преминали 61 кмета - кажи-речи по кмет на година. Това са били не само материално, но и духовно богати хора. Те до един са били благодетели и отдадени на работата си.
Имайки примера на своите ръководители, бургазлии също са били благодетелни и не са се противели, дори когато са били облагани с повинност - безплатен труд или по 20 лева от човек за построяване на шосета, например.
Само за броени години от 15-ти по площ и население, през 1926 година Бургас става пети по големина град в страната и център на търговията по море и с риба, седалище на стокова борса за зърнени храни.
В първата част от трилогията е представено и лекарското съсловие. И пак виждаме същата всеотдайност и благородство! Бургаските лекари са създавали школи и винаги са имали активна обществена дейност и позиция. Това са години на справяне с маларията - бич на Балканите, когато в Бургас се създава Противомаларичен институт. Както всичко по това време и първата болница е направена с дарения от бургазлии.
В началото на миналия век в града са живели и потомци на известни българи - възрожденци. Те лесно намерили общ език с останалите предприемчиви хора в многонационалния крайморски град.
Българи, гърци, турци, арменци, евреи, цигани живели заедно и задружно решавали общите си проблеми. В онези години Бургас е бил модел на успешен европейски град.
Днес тук живеят потомците на онези личности, които са продължили възрожденския дух на предците. Хора-патриоти, предприемчиви, инициативни и благодетелни.
Втората част на трилогията разказва и за тях. Тя ни казва и нещо друго. Това, което ние ще оставим като памет и като поколение, зависи сега от нас самите...
През октомври предстои да излезе от печат и третата част, която разказва за Никулден и първата литургия, отслужена на български език в Бургас на този ден преди 100 години. За Коледния Бъдник и как по Коледа момите си избират жених, мъжете коледуват за благополучие, здраве и берекет, хорът при сиропиталището обикаля къщите и пее коледни песни, а бургазлии даряват, според възможностите си.
По този начин са изредени почти всички празници от българския православен календар с църковните и народни обичаи и вярвания. Те са съпътствани и от описания на традиционните за всеки празник ритуали и ястия.
Четивата са не само любопитни и полезни. Тяхната основна мисия е да предадат от старите родове на следващите поколения нишката от традиции. А те да продължат да ни идентифицират като хора и да ни събират заедно.
След това Веселина Казакова поддържа любопитството с разкази за това как през миналия век бургазлии са се сгодявали; къде влюбените са си разменяли писма; защо след баня хората си казвали “честито"; какви средства са използвали тогава жените за отслабване и разкрасяване; какви болести лекували морските бани.
В тази част на трилогията се разказва още за традициите на ротарианците, скаутите, женските благотворителни дружества и за сдруженията на евреи, македонци, тракийци, арменци, археолози, ловджии, юнаци.
Ротарианците се събирали всяка сряда в казино “България". Това са преуспели бизнесмени и хора с професии, които имат за цел да разпространяват доброто и мира по света. Девизът им е да са над личното.
Едни от първите и най-активни дружества са благотворителните - “Милосърдие", “Добрият самарянин", “Самосъзнание", “Арменски сираци", “Добра надежда". Те са извършили много добри дела за града и неговите хора.
Дори ловните и спортни дружества са имали сред приоритетите си благотворителността.
В книгата няма строга хронологичност, тъй като не е работено по предварителен план. Голяма част от статиите са излизали в продължение на близо десетилетие в бургаския печат, като началото поставя вестник “Черноморски фар".
Тяхното предимство е в това, че почиват на източници от Окръжен държавен архив и Регионална библиотека “П.К. Яворов", но и на семейните архиви и спомени на наследници и живи свидетели на първите години от зараждането на Бургас до 1944 година.
През септември станаха факт първите две части от уникалната трилогия на Веселина Казакова “Носталгично за Бургас".
Освен емоцията, която дават разказите за стария Бургас и неговите личности, за култовата бургаска улица “Богориди", където още в началото на миналия век са се зараждали първите любовни трепети, за главната Александровска и търговската “Фердинандова", за Морската градина и топлите морски бани, книгата поднася много полезна информация.
В първата част са представени първите плавателни съдове и корабни агенции, пристанището, халите, рибната и житна борси.
Авторката е разказала за градските часовници, отмерващи времето и до днес. За електрическите крушки, заменили газените фенери. За първите железопътни линии. За първите мотори и коли, изместили каруци и файтони. За първите кинопрожекции и театрални представления. Въобще - за времето, когато всичко е ставало за първи път и с много ентусиазъм.
Тогава, когато са се създавали първите училища и храмове, но вече е имало интелигенция и предприемчиви хора, получили добро възпитание у дома и образование в европейски университети или чужди колежи. Тези хора са се връщали тук, за да приложат на практика придобитите знания и умения.
Тази част от трилогията представя и първите кметове на Бургас.
В продължение на 69 години през бургаската община са преминали 61 кмета - кажи-речи по кмет на година. Това са били не само материално, но и духовно богати хора. Те до един са били благодетели и отдадени на работата си.
Имайки примера на своите ръководители, бургазлии също са били благодетелни и не са се противели, дори когато са били облагани с повинност - безплатен труд или по 20 лева от човек за построяване на шосета, например.
Само за броени години от 15-ти по площ и население, през 1926 година Бургас става пети по големина град в страната и център на търговията по море и с риба, седалище на стокова борса за зърнени храни.
В първата част от трилогията е представено и лекарското съсловие. И пак виждаме същата всеотдайност и благородство! Бургаските лекари са създавали школи и винаги са имали активна обществена дейност и позиция. Това са години на справяне с маларията - бич на Балканите, когато в Бургас се създава Противомаларичен институт. Както всичко по това време и първата болница е направена с дарения от бургазлии.
В началото на миналия век в града са живели и потомци на известни българи - възрожденци. Те лесно намерили общ език с останалите предприемчиви хора в многонационалния крайморски град.
Българи, гърци, турци, арменци, евреи, цигани живели заедно и задружно решавали общите си проблеми. В онези години Бургас е бил модел на успешен европейски град.
Днес тук живеят потомците на онези личности, които са продължили възрожденския дух на предците. Хора-патриоти, предприемчиви, инициативни и благодетелни.
Втората част на трилогията разказва и за тях. Тя ни казва и нещо друго. Това, което ние ще оставим като памет и като поколение, зависи сега от нас самите...
През октомври предстои да излезе от печат и третата част, която разказва за Никулден и първата литургия, отслужена на български език в Бургас на този ден преди 100 години. За Коледния Бъдник и как по Коледа момите си избират жених, мъжете коледуват за благополучие, здраве и берекет, хорът при сиропиталището обикаля къщите и пее коледни песни, а бургазлии даряват, според възможностите си.
По този начин са изредени почти всички празници от българския православен календар с църковните и народни обичаи и вярвания. Те са съпътствани и от описания на традиционните за всеки празник ритуали и ястия.
Четивата са не само любопитни и полезни. Тяхната основна мисия е да предадат от старите родове на следващите поколения нишката от традиции. А те да продължат да ни идентифицират като хора и да ни събират заедно.
След това Веселина Казакова поддържа любопитството с разкази за това как през миналия век бургазлии са се сгодявали; къде влюбените са си разменяли писма; защо след баня хората си казвали “честито"; какви средства са използвали тогава жените за отслабване и разкрасяване; какви болести лекували морските бани.
В тази част на трилогията се разказва още за традициите на ротарианците, скаутите, женските благотворителни дружества и за сдруженията на евреи, македонци, тракийци, арменци, археолози, ловджии, юнаци.
Ротарианците се събирали всяка сряда в казино “България". Това са преуспели бизнесмени и хора с професии, които имат за цел да разпространяват доброто и мира по света. Девизът им е да са над личното.
Едни от първите и най-активни дружества са благотворителните - “Милосърдие", “Добрият самарянин", “Самосъзнание", “Арменски сираци", “Добра надежда". Те са извършили много добри дела за града и неговите хора.
Дори ловните и спортни дружества са имали сред приоритетите си благотворителността.
В книгата няма строга хронологичност, тъй като не е работено по предварителен план. Голяма част от статиите са излизали в продължение на близо десетилетие в бургаския печат, като началото поставя вестник “Черноморски фар".
Тяхното предимство е в това, че почиват на източници от Окръжен държавен архив и Регионална библиотека “П.К. Яворов", но и на семейните архиви и спомени на наследници и живи свидетели на първите години от зараждането на Бургас до 1944 година.
Прочетено: 2654 пъти