Прякорите на тв звездите

Дългия

Всички познаваме лицата на хората, които ни говорят от малкия екран. На повечето им знаем имената, а на други само псевдонимите. Ние обаче ще разбулим мистерията и ще назовем водещите по начина, който го правят колегите им. Истината е малко горчива за някои, които никога не са чували прякора си. Много често той е измислен от съседа по бюро, от оператора или си го носят още от училище или университета.
Новинарят на bTV Венелин Петков, който дълго време беше близък с чаровната Гена Трайкова, има слабост към военните репортажи. Направи такива дори и от САЩ. Тази му отдаденост към темата е послужила за вдъхновение на прозвището Ефрейтор Вен. Всеки мъж, който е служил в армията, обаче знае, че образът на ефрейтора обикновено не се свързва с положителни черти, което ни навежда на мисълта, че Венелин няма много почитатели в нюзрума на телевизията. Там си имат и госпожица, вихрена репортерка, наречена Меденка Любимка. Все пак е дама и ще спестим името й. По същите причини няма да назовем и истинското име на Галина Бланка, която чете новини в БНТ.  Дотук с компромисите и се връщаме в екипа на bTV, и по-точно в "Шоуто на Слави". Всички знаем, че гологлавият водещ е известен като Дългия. Само приближените до творческия му екип обаче го знаят и като Чичо. Шефът на сценаристите Росен Петров за близките си е Роско, а майсторът на кларнета Илия Илиев е Професора. Китаристът, който наскоро напусна Слави, Николай Арабаджиев е Шери, барабанистът Венелин Венков е Джако, а любимата режисьорка на Трифонов Стефка Райкова за него си е просто Съни. В екипа има и такива, които са известни с прозвища, а зрителите не знаят истинските им имена. Първият пример за това твърдение е Ванката, който всъщност по паспорт е Иван Атанасов.
Зевзеците от "Господари на ефира" в ефира на Нова телевизия също имат умалителни имена. За хората от екипа Димитър Рачков е Рачето, с ударение на "а".
Един от най-известните кадри в Спортна редакция на БНТ е баскетболният коментатор Камен Алипиев, известен повече като Кедъра. Журналистът признава, че е получил второто си име още през 1979 г., когато е бил едва VII клас. Камен бил висок 180 см и започнал да тренира баскетбол в отбора на "Левски" на стадион "Раковски". Когато обаче се включил към отбора, той вече бил формиран и Камен се появил като чужд елемент. Неформалният лидер на тима се казвал Георги Бобчев, който дори бил година по-малък от Алипиев. И тъй като последният в началото не се справял особено добре с играта и бил доста вдървен, още на първия месец Бобчев започнал да го нарича с имена на най-различни дървета. На съвещание в съблекалнята децата решили, че на новия им съотборник най-много му отива прякорът Кедъра. След тази сбирка се обръщали към него или с Кедър или с Ливанец. Прякорът Кедъра стигнал много бързо и в училището на Камен, тъй като Бобчев бил съсед на Огнян Картов, който учил в един клас с брата на Алипиев. Така много скоро Камен си останал Камен само за родителите и учителите.