Тракийски сървайвър край Царево връща времето с 3000 години

Свечерява се. Малък кораб приближава брега. От крепостта се стрелва конник, взира се в мрака и след миг подава дългоочаквания сигнал: “Наши са". Предвождан от сина на тракийския владетел, екипажът слиза, като води със себе си богата плячка и пленници. Една от пленничките  е особено важна. Тя ще стане новата съпруга на принца. Но неочаквано за нея се появява и друг кандидат. 
Така започва разходката във времето, която се разиграва на брега на морето в Царево. Спектакълът на открито е толкова реален, че усещането за безвремие напълно завладява присъстващите. Музика, декори, костюми успешно подсилват ефекта.
Мястото не е избрано случайно. Тук се е намирал старият град Василико, днес квартал на Царево.
Възстановката на древния ритуал проследява момент от живота на траките. С типичните за тях култура, бит, религия и традиции. Съвременният зрител има възможност да проследи на живо и да научи интересни факти от начина им на живот - добри мореплаватели, траките са прибягвали и до пиратството, за да се прехранват; по-богатите са били многоженци и  са крадяли жените си, а езическите ритуали са представлявали съществена част от битието им. 
Представлението на открито “При свещеното дърво" е дело на режисьора Атанас Димитров, автор и на документалната поредица за археология по БНТ “Непозната земя". Ритуалът е част от проект “Пътуване във времето на траките", реализиран по програма “ФАР" - “Трансгранично сътрудничество България - Турция с ръководител ст.н.с. д-р Валерия Фол.

Откритията

С пресъздаването на древния ритуал приключи първата част от проекта, разработван съвместно с турската община Пинархисар. Целта на първия етап, който е изследователски, бе да събере достатъчно информация за бита и културата на траките, живели по тези земи, както и да състави модел на автентично тракийско селище.
Учени от България и Турция обединиха усилията си в проучване на общото историческо наследство, а обобщените резултати бяха представени на научна конференция “Траките и морето" неотдавна в Царево.
Изследванията показват много неизвестни неща от живота на траките, категорична е Валерия Фол. Сред най-интересните открития са медни слитъци с необичайна кръгла форма. Те доказват, че на брега на морето е имало работилница за обработка на мед, която по вода се е изнасяла за древния Средиземноморски свят. Работилницата още не е открита, но съществуването й означава, че при траките вече е била налице сложна социална структура.
Те са изнасяли и дървен материал, но за разлика от други народи, като египтяните, не са си унищожили гората и доказателство за това е древната природа на Странджа.
Траките са народ, който не е унищожавал природата, а се е вписвал в нея и това е една от причините селищата им да се откриват изключително трудно, смятат археолозите. Според тях научните открития ще позволят и на съвременния човек да се поучи от опита на древните хора.
Екологичният им и природосъобразен начин на живот ще бъде използван при направата на тракийското селище, което е най-атрактивната част от проекта.

Бягство от цивилизацията

Селището ще бъде изградено на площ от 17 дка вляво от пътя Царево - Варвара в местността Дълбоки дол. Ще бъде разположено в живописна гориста местност над скалист морски бряг, точно както са били строени древните тракийски селища.
По случайност теренът се намира непосредствено до скандалния строеж на комплекс “Златна перла".  Тракийското селище ще бъде екологично съобразено и няма да нанесе вреда на природата в парк Странджа, твърдят организаторите. “Целта ни е да покажем, че на брега на морето може да се живее без съвременен дом, екологично чисто и без да се нарушават природните дадености", каза Валерия Фол.
В селището ще бъдат изградени общо тринадесет сгради. Една част от тях ще бъдат разположени нависоко, заобиколени от дървета, а другата на брега на морето. В гората ще бъдат скрити храм с ритуален жертвеник, къщата на владетеля и няколко по-малки. Край морето ще има малки къщички с дворчета и кошари за домашни животни. Там ще има и морско светилище, а покрай  него ще се стига до брега, където ще бъдат изградени два кея за лодки. В селището ще има още кладенец, пещ за приготвяне на храна и грънчарска пещ.
По северната и южната граница ще бъде изградена защитна стена. В селото ще може да се влиза по суша и откъм морето с плавателен съд.
Тази част от проекта все още очаква финансиране, а реализацията й ще отнеме около година и половина, обясниха организаторите. Те уверяват, че селището ще бъде изградено максимално автентично и близо до начина, по който са живели траките преди три хиляди години.

Тракийският сървайвър

Доброволците ще могат да прекарват в селището един, два или пет дена и да влязат в ролята на древните ни предци, като спазват техните обичаи и нрави. Те ще трябва да се борят за ежедневните си нужди, за да оцелеят - да си приготвят сами хляб и да си вадят вода от кладенец, да добиват прехраната си с примитивни оръдия и оръжия на труда, да готвят без електричество. Облеклата на ентусиастите ще бъдат ръчно изработени като точно копие на тракийските. Целта е те да се потопят изцяло в древния тракийски бит.
Животът в древното селище няма да е никак лесен. Ще бъдат поставени на изпитание волята и способността на доброволците да оцеляват без придобивките на цивилизацията.
“Аз лично знам много добре как да живея като траките, но не съм убедена, че мога да издържа да живея като тях", казва авторката на проекта Валерия Фол.
Усещането ще е по-силно от това при телевизионния продукт “сървайвър", уверяват организаторите. Бягството от цивилизацията обаче няма да бъде масова атракция, а ще е за по-платежоспособни туристи, допълни кметът на Царево Петко Арнаудов.
Подобни продукти са отдавна разработени в други европейски страни, където са много популярни, но в България това се прави за първи път.
С реализирането на тракийския сървайвър туристите ще имат възможност да прескочат три хиляди години назад във времето и да опознаят един нов свят. “Така научните изследвания ще бъдат насочени към създаването на масов интерес", смята и директорката на Регионален бургаски музей Цоня Дражева.
“Ние постоянно изгубваме идентичността си, това е начинът да се върнем към нея", добавя известната археоложка.