Избори без конкуренция в Царево

По традиция в две-три общини в Бургаска област кметските избори са предрешени и действащите кметове печелят следващия си мандат без особени притеснения. В тях изборите са превръщат във формално допитване до населението, втори тур не се провежда, а опонентите не могат да съберат и половината от кметските гласове. За предстоящите избори към този списък  може да се прибави и още една община- Царево. Тамошният кмет Петко Арнаудов, когото местните хора свойски наричат “бай Петко", е сред най-колоритните черноморски градоначалници и любимец на медиите.
Арнаудов определено изкара горещо политическо лято. Докато другите му колеги-кметове тактически се бяха притаили от страх да не направят погрешна стъпка в края на мандата или сновяха по партийни централи, за да си осигурят подкрепа,  бай Петко не слизаше от вестникарските страници. В деня, в който царевският градоначалник се срещаше с транспортния министър, за да получи от него документацията за двете нови общински пристанища, с което общината му ставаше единствената с два собствени морски порта, от София долетя друга новина. Върховният съд беше уважил неговата жалба и отменил заповедта за създаване на природен парк “Странджа" . И светът за Арнаудов като че ли се срути. В София невръстни младежи спираха движението и страдаха за природата на Странджа и я спасяваха от нейния унищожител, без да знаят нито къде се намира планината, нито да познават хората и кметът, които живеят в нея. В интернет пространството анонимни природозащитници и специалисти по всичко се упражняваха на тема “колко са лоши нашите управници, а най-лош от всички е царевският кмет".  Други пък заговорнически обясняваха как Арнаудов е купил целият върховен съд, защото видите ли имали почивна станция в Лозенец.                  
Повечето кметове на мястото на Арнаудов най-малкото биха си изключили телефоните и спешно да заминат на дълга командировка. В крайна сметка нали всяко чудо е за три дни. Арнаудов обаче не постъпи така. Отговаряше на всяко позвъняване, даваше безброй интервюта и не се срамуваше да обяснява защо си вкарва таралеж в гащите и то преди изборите. Не защото има земи в парка, а защото неговите хора, тези които живеят в общината и които той управлява, имат земи там, но никой не ги е питал, когато са създавали парка. Защото не иска както преди Царево да е зад бариерата и да е далечна провинция. Неговите думи: “Не може десет хиляди души да са зад нова желязна завеса, този път зелена", “Лесно е да си еколог по жълтите павета на София" - първоначално доста смело казани, постепенно започнаха да бъдат чувани. И в един момент някой се сети, че в парка живеят също и хора, и  то не за седмица-две, а цял живот и че те са най-голямото богатство на планината и Южното Черноморие. Тогава и от София Божидар Димитров написа, че странджанци не бива да бъдат превръщани в индианци в резерват.
Самият Арнаудов хвърли топката в двора на екологичното министерство. Със самочувствие предложи на министър Чакъров да спре със своя заповед всякакви строежи в Странджа и заедно да определят наново границите на парка. От София министърът отвърна рязко с “Няма да се пазарим", но не  посмя да издаде забрана, с което остана да виси въпросът дали пък цялата бъркотия не е забъркана от екологичната администрация. Наложи се ентусиазмът на царевският кмет да бъде спрян от депутатите с изменение на закона, прекратяващо автоматично делото пред Върховния съд. И магистратите си отдъхнаха, защото всички споделяха, че “тези лудите от Царево са прави, ама какво ще кажат еколозите...". А Арнаудов с позата на победител отсече “Вързаха ни ръцете, но показахме, че страндажанци сме хора инат и за в бъдеще вече ще ни питат". По-късно се оказа, че и в парка Рила се строи,  и то под носа на екоминистерството, и в Слънчев бряг дюните ще се бетонират, но защо пък за Странджа се вдигна такъм шум
Докато се вихреше цялата одисея около парк Странджа, Арнаудов не забравяше и кметските си задължения. В началото на лятото асфалтовите машини заработиха във всички селища в общината и сега по кръчмите на Лозенец често може да се чуе как софиянци обсъждат новия черен и гладък асфалт на селските улици и го сравняват с вълните по “Цариграско шосе". Кметът захвана и грандиозен ремонт на царевският стадион, воден от желанието си да го превърне в най-голямото открито спортно съоръжение на юг от Бургас. Тези пък, които замръкват до късно в Царево, виждат как се мият нощем улиците на градчето, гледка отдавна забравена в по-големи общински центрове. Покрай другото се захвана и с бариерите пред плажовете.
Затова и сега кметската битка в Царево изглежда с ясен край. Социолозите предричат победа на Арнаудов още на първи тур. Статистиците пък поставят общината сред шестте най-бързо развиващи се територии в страната.  Местните не пропускат да го одумат за някое право на строеж или разрешена по-висока сграда, но пък единодушно заключават, че кметът е свършил много и друг не става за тая работа. Затова и опозицията месеци наред търси подходящ  човек за двубоя, но всички нарочени се отказват.  Местният фолклор дори разказва как всички, на които е предлагано да се преборят за поста му, сами отивали при Арнаудов да му кажат, че се отказват. От щаба му пък споделят, че се чудят как да откажат на министерските мераци покрай края на лятото и отпуските да дойдат в общината и да открият някой и друг обект от строителната програма на кмета.
Така, че в Царево кой ще е кмет през следващите четири години е въпрос с ясен отговор. Загадка е само това, дали Арнаудов ще се кандидатира през 2011 година и дали дотогава ще успее да сбъдне мечтата си Царево да е административен и стопански център на Южното Черноморие.