Човекът, който говори с охлювите
28 Август 2007, Вторник
Автор: Лора Стаматис
Източник: вестник Фактор
Милен Филев e един от малкото инвеститори в Руенско. Преди две години той направи изгодна инвестиция като изгради ферма за охлюви в руенското село Преображенци. И тя веднага се превърна в местната забележителност.
Иначе Милен е запален еколог. Основател е на Природозащитен център "Пода" край Бургас - резултат от първия защитен екологичен проект в България. Той не обича да бъде разпитван за политиката в екологията у нас. Или за екологията в политиката, ако предпочитате.
Виж, за охлювите може да разказва с часове.
Рогатите мекотели
Милен решава да се занимава с охлювъдство след като си дава сметка, че климатичните условия в България са много подходящи за тази дейност. Въпреки това все още е единственият производител на рогатите мекотели в Югоизточна България и един от неколцината ентусиасти в страната изобщо.
За фермата си избира село Преображенци. Нищо, че е в една от най-бедните общини - руенската. Привличат го чистият въздух в полите на Стара планина и все още девствената природа. И не на последно място - подкрепата на общинското ръководство, жадуващо за промяна в икономическия статус на региона.
Тридесет и осем годишният предприемач изгражда стопанството на мястото на бивш свинарник с ясната цел да постигне затворен цикъл - производство, репродукция и преработка на охлюви.
Залага на френската методология в отглеждането им, която съчетава затворени помещения, наподобяващи инкубатори и заградени външни паркове. Целта му е по този начин да намали възпроизводството на мекотелите от две години на една.
Отглежда африкански охлюв от вида Helix Aspersa Maxima, който не се среща в естествен вид в България. Освен с големината и шарките, той се отличава и с по-доброто качество на месото си.
Животинско царство
Милен разказва за стопанството си като за идеално уредено миниобщество, макар и от няколкосантиметрови животни.
"Родилният дом" симулира близки до природата условия на влажност и температура. Там охлювите прекарват зимата, докато трае размножителният им период.
Когато се излюпят, малките охлювчета постъпват в "детската градина", както Милен нарича специалните помещения, заградени като парници. Само след месец-два животинките вече са готови да излязат на открито.
Почивният дом или "дебелариумът" за охлюви е огромен парк, засят със зеленина и ограден с мрежи с ток. Мрежите не дават възможност на охлювите да излизат, но и на други животни да влизат при тях. Тук единствената грижа на мекотелите е да се хранят и поят, докато бъдат достатъчно угоени.
Деликатес за гастрономи
По-голяма част от продукцията Милен изнася за Франция, която е най-големият консуматор на охлюви в света. В България все още няма пазар на мекотелите, въпреки традициите в събирането на охлюви.
"За да се изгради сериозна мрежа за доставка, трябва да има консумация, а такава в България няма", констатира Филев.
В сравнение с цената на свинското месо, охлювът, който се продава за около 5 лв на килограм, се превръща в деликатес за ценители. За това почти с умиление си спомня за пицарията на бигбрадъра Лео - единственото място в Бургас, където можело да си поръчаш порция охлюви. За съжаление, с Лео от града си тръгнали и охлювите.
Иначе му се е случвало да осигурява доставки и за други ресторанти в страната, но те са епизодични - най-вече при посещение на чужди делегации.
Въпреки това според фермера българинът няма нужда да бъде убеждаван във вкусовите качества на месото от охлюви. Категоричен е, че ако има предлагане в ресторантите, ще има и търсене.
Производственият капацитет на стопанството му може да захрани външни паркове с обща площ от 100 дка, твърди младият фермер.За това една от идеите му е да популяризира отглеждането на охлюви сред безработното местно население
"Този бизнес е много подходящ като алтернатива на допълнителен семеен доход. Вместо да са зависими от все по-замиращото тютюнопроизводство, хората могат да заложат на угояването на охлюви. Всичко, от което се нуждаят, са минимални инвестиции за изграждането на парк от половин-един декар и един човек, който да ги храни и да пуска крана за напояване", твърди Милен. Той е готов да снабдява селяните с охлюви за угояване, а после да ги изкупува от тях.
Иначе самото отглеждане на мекотелите е деликатен процес, не крие Филев. "По-големите животни търпят по-нехайно отношение, докато тук трябва да се спазва стриктно технологията на отглеждане, защото всяко нарушение в технологичния процес дава негативен резултат", категоричен е фермерът. За това по време на репродуктивния период през зимата той наема допълнително до десет души, а през лятото е достатъчен и един.
Другите животни
Колкото и да е зает с охлювите, те далеч не изчерпват заниманията на младия човек. Когато не е във фермата, или на "Пода" при пункта за наблюдение на птици, Милен се грижи за благосъстоянието на останалите растителни и животински видове.
Наскоро с ученици от село Руен направили мониторинг на биоразнобразието на река Хаджийска - в участъка, минаващ на територията на общината. Преди това почистили и самата река. В плановете му са да изследва по същия начин и останалата част на Хаджийска. А след това Камчия. И Велека...
Любовта към животните в него "отключила" учителката му по биология в Немската гимназия в Бургас Урсула Георгиева, която основала първите в града зелени патрули. "Тя ни усмиряваше, като насочваше енергията ни към по-съзидателни неща", спомня си днес Милен.
Първият му близък контакт с природата бил пускането на свобода на две излекувани от учителката му птици.
Плановете
Когато става въпрос за бизнес, Милен има готови планове за години напред. Един от тях е разработването на фермата като туристическа атракция. Вече има заявен интерес от няколко големи туроператорски фирми за включването й в туристически маршрут. Желаещите ще могат да се запознаят отблизо с производствения процес и да опитат на място от охлювения деликатес.
За свободното време обаче плановете му не стигат толкова далеч. Сега на дневен ред е ловът с приятели през следващия уикенд. Милен ще ловува за първи път, но въоръжен с... фотоапарат.
Иначе Милен е запален еколог. Основател е на Природозащитен център "Пода" край Бургас - резултат от първия защитен екологичен проект в България. Той не обича да бъде разпитван за политиката в екологията у нас. Или за екологията в политиката, ако предпочитате.
Виж, за охлювите може да разказва с часове.
Рогатите мекотели
Милен решава да се занимава с охлювъдство след като си дава сметка, че климатичните условия в България са много подходящи за тази дейност. Въпреки това все още е единственият производител на рогатите мекотели в Югоизточна България и един от неколцината ентусиасти в страната изобщо.
За фермата си избира село Преображенци. Нищо, че е в една от най-бедните общини - руенската. Привличат го чистият въздух в полите на Стара планина и все още девствената природа. И не на последно място - подкрепата на общинското ръководство, жадуващо за промяна в икономическия статус на региона.
Тридесет и осем годишният предприемач изгражда стопанството на мястото на бивш свинарник с ясната цел да постигне затворен цикъл - производство, репродукция и преработка на охлюви.
Залага на френската методология в отглеждането им, която съчетава затворени помещения, наподобяващи инкубатори и заградени външни паркове. Целта му е по този начин да намали възпроизводството на мекотелите от две години на една.
Отглежда африкански охлюв от вида Helix Aspersa Maxima, който не се среща в естествен вид в България. Освен с големината и шарките, той се отличава и с по-доброто качество на месото си.
Животинско царство
Милен разказва за стопанството си като за идеално уредено миниобщество, макар и от няколкосантиметрови животни.
"Родилният дом" симулира близки до природата условия на влажност и температура. Там охлювите прекарват зимата, докато трае размножителният им период.
Когато се излюпят, малките охлювчета постъпват в "детската градина", както Милен нарича специалните помещения, заградени като парници. Само след месец-два животинките вече са готови да излязат на открито.
Почивният дом или "дебелариумът" за охлюви е огромен парк, засят със зеленина и ограден с мрежи с ток. Мрежите не дават възможност на охлювите да излизат, но и на други животни да влизат при тях. Тук единствената грижа на мекотелите е да се хранят и поят, докато бъдат достатъчно угоени.
Деликатес за гастрономи
По-голяма част от продукцията Милен изнася за Франция, която е най-големият консуматор на охлюви в света. В България все още няма пазар на мекотелите, въпреки традициите в събирането на охлюви.
"За да се изгради сериозна мрежа за доставка, трябва да има консумация, а такава в България няма", констатира Филев.
В сравнение с цената на свинското месо, охлювът, който се продава за около 5 лв на килограм, се превръща в деликатес за ценители. За това почти с умиление си спомня за пицарията на бигбрадъра Лео - единственото място в Бургас, където можело да си поръчаш порция охлюви. За съжаление, с Лео от града си тръгнали и охлювите.
Иначе му се е случвало да осигурява доставки и за други ресторанти в страната, но те са епизодични - най-вече при посещение на чужди делегации.
Въпреки това според фермера българинът няма нужда да бъде убеждаван във вкусовите качества на месото от охлюви. Категоричен е, че ако има предлагане в ресторантите, ще има и търсене.
Производственият капацитет на стопанството му може да захрани външни паркове с обща площ от 100 дка, твърди младият фермер.За това една от идеите му е да популяризира отглеждането на охлюви сред безработното местно население
"Този бизнес е много подходящ като алтернатива на допълнителен семеен доход. Вместо да са зависими от все по-замиращото тютюнопроизводство, хората могат да заложат на угояването на охлюви. Всичко, от което се нуждаят, са минимални инвестиции за изграждането на парк от половин-един декар и един човек, който да ги храни и да пуска крана за напояване", твърди Милен. Той е готов да снабдява селяните с охлюви за угояване, а после да ги изкупува от тях.
Иначе самото отглеждане на мекотелите е деликатен процес, не крие Филев. "По-големите животни търпят по-нехайно отношение, докато тук трябва да се спазва стриктно технологията на отглеждане, защото всяко нарушение в технологичния процес дава негативен резултат", категоричен е фермерът. За това по време на репродуктивния период през зимата той наема допълнително до десет души, а през лятото е достатъчен и един.
Другите животни
Колкото и да е зает с охлювите, те далеч не изчерпват заниманията на младия човек. Когато не е във фермата, или на "Пода" при пункта за наблюдение на птици, Милен се грижи за благосъстоянието на останалите растителни и животински видове.
Наскоро с ученици от село Руен направили мониторинг на биоразнобразието на река Хаджийска - в участъка, минаващ на територията на общината. Преди това почистили и самата река. В плановете му са да изследва по същия начин и останалата част на Хаджийска. А след това Камчия. И Велека...
Любовта към животните в него "отключила" учителката му по биология в Немската гимназия в Бургас Урсула Георгиева, която основала първите в града зелени патрули. "Тя ни усмиряваше, като насочваше енергията ни към по-съзидателни неща", спомня си днес Милен.
Първият му близък контакт с природата бил пускането на свобода на две излекувани от учителката му птици.
Плановете
Когато става въпрос за бизнес, Милен има готови планове за години напред. Един от тях е разработването на фермата като туристическа атракция. Вече има заявен интерес от няколко големи туроператорски фирми за включването й в туристически маршрут. Желаещите ще могат да се запознаят отблизо с производствения процес и да опитат на място от охлювения деликатес.
За свободното време обаче плановете му не стигат толкова далеч. Сега на дневен ред е ловът с приятели през следващия уикенд. Милен ще ловува за първи път, но въоръжен с... фотоапарат.
Прочетено: 6519 пъти