Дюните в Слънчев бряг - златната земя за разграбване

От Съдът в Несебър върна документите за регистрация на сформирания наскоро Инициативен комитет за защита на пясъчните дюни. Според съдиите не може комитетът да бъде от 70 човека. Днес документите ще бъдат внесени със съкратен състав. “Държавата ни поставя в лабиринт от условности и неизвестности, а в същото време дюните се унищожават", каза председателят на Инициативния комитет хотелиерът Михаил Инджов.
Целта на комитета след регистрацията му ще бъде да не допусне деактуване на уникалните пясъчни дюни в района на Несебър и Слънчев бряг от публична държавна в частна държавна собственост и земеделска земя, за да бъде приватизирана и застроена. Ще се настоява още да бъдат извадени на светло и договорите за концесия на плажните ивици.
Идеята е на хотелиери, туроператори и еколози от региона. Те поискаха от Сергей Станишев и от Георги Първанов да се наложи мораториум върху сделките и строежите в тази част на Слънчев бряг и Несебър. Алармираха министрите на околната среда и водите и на регионалното развитие и благоустройството, но отговор не последва.
Опасенията, че 500 дка от плажната ивица в Слънчев бряг ще бъдат дадени на частници, изхождат от писмо на ръководството на “Слънчев бряг" АД от 2002 година до МРРБ за коригиране на концесионната граница, която не е съобразена с дюнните образувания.
Според собствениците налице е безспорно закононарушение, тъй като в Конституцията  е записано, че плажната ивица е изключителна държавна собственост, дюните са природна забележителност, а изключителната държавна собственост не може да бъде преобразувана.
От 2004 година Съюзът на собствениците сигнализира за унищожаване на природното богатство. Върху него изникна първо шестетажната сграда “Оазис" на “Галакси пропърти груп", а след това и други хотели. РДНСК издаде заповед за събаряне на някои от тях, но нищо не е последвало.
През 2005 година община Несебър, Съюзът на собствениците и РИОСВ изпратиха предложение до МОСВ дюните да бъдат включени в списъка за защитените територии, като бъдат маркирани и обозначени 17 редки защитени растения, които виреят по тях. Те поискаха План за управление на останалите незасегнати от строителството дюни, както и да бъдат поставени табелки, които да указват природната забележителност. Сега от РИОСВ-Бургас казват, че е имало определяне на границите на пясъчните дюни, но отказват да го огласят.
В цял свят природните забележителности се третират като национално богатство. Благодарение на дюните “Слънчев бряг" защити европейското екологично отличие “Син флаг". Анализите на учените сочат, че в тях има над 200 ценни растителни вида, два от които са със световно значение.
Малина  Стратиева потвърди пред журналисти, че през 2002 г. такова писмо е изпратено от нея, мотивирано от искания на собственици на хотели в тази зона, сред които "Амфора", "Делта" и "Бургас", да купят посочените терени. Причината, според Стратиева е, че басейните на тези хотели попаднали в концесионната територия на плажа след приемането на застроителния план. Пясъчните дюни са станали изключителна публична държавна собственост след издаване на акт от МРРБ, определящ границите на концесионната територия на плажа. Те обаче се различават от тези, на които се е простирала първоначално концесионната територия, и от описаните в нотариалните актове на собствениците на хотелите. От МРРБ изпратили отговор, че искането не може да се удовлетвори.
Пясъчните дюни в курорта са разположени на три места - между хотел "Бургас" и станцията на Министерски съвет, между правителствената резиденция и река Хаджийска, а третата група се намира пред хотелите"Зефир", "Котва" и "Оазис" в източната част. Върху същата ивица са разположени дюните, които са включени в списъка на защитените зони към “Натура 2000".

Екология:

Симеон Мицов - президент на Българско движение “Син флаг"

Туристите не идваха в Слънчев бряг само заради морето, а и заради природните феномени. Защото луксозни хотели има навсякъде по света и много по-добри от тези в Слънчев бряг. Сега се строят жилищни блокове на самата пясъчна ивица и върху дюнните образования - това е престъпление на хора, нямащи нищо общо с туризма.
Преди години аз и моите колеги успяхме да запазим пясъците и да аклиматизираме царицата на пясъците - палмата и други редки видове.  Ботаническият институт към БАН обследва дюните и се оказа, че там има уникални растения, сред които и защитени видове. Дюните бяха близо 1000 дка - това е едно уникално богатство. Всичко това сега е унищожено.
д-р инж. Димитър Козаров - специалист по декоративна растителност и озеленяване, аклиматизирал палмите по Южното Черноморие:
Искат да забият последния пирон в ковчега на Слънчев бряг
В “Геоморфология на българското Черноморско крайбрежие и шелф" на акад. Константин Мишев и Владимир Попов е описана най-дългата пясъчна дюна в България - тази в Слънчев бряг.
Там се срещат 32 вида, включени в Червената книга на България, три от тях са в европейския списък на редките изчезващи видове в Европа, защитени с конвенция.

Антоанета Петрова - Ботаническа градина - Българска академия на науките - София, член на авторски колектив, проучвал дюните:

Дюнният комплекс Несебър-Слънчев бряг има видове със световно значение
Дюнният комплекс в района на Несебър-Слънчев бряг е един от трите най-големи в България. Неговите флора и растителност са детайлно изследвани, като картата на растителността е първата в страната, изработена от аерофотоснимки.
Двадесет и четири - 10,7 % от общия брой са видове с природозащитен статус. Сред тях са и два вида със световно значение от Бернската конвенция и 7 западнопонтийсик ендимита. Защитените от Закона за биоразнообразието видове са 14.

Ивайло Иванов - представител на Българското сдружение за защита на птиците, член на Инициативния комитет за защита на дюните:

Организацията ни е съпридружител на териториите по Натура 2000 и от години полагаме огромни усилия за опазване природата на България. До днес се считаше, че българският туризъм е скорпион за българската природа и мисля, че сравнението е достатъчно красноречиво за това, което се случва в Слънчев бряг.
Надявам се с общи усилия да успеем да опазим собствеността и дюните по цялото Черноморско крайбрежие. Защото ако има нещо, което не може да се възстанови, това е пясъчната ивица. Един път увредени, дюните не
могат да бъдат възстановени както като география на ландшафта, природни образувания, така и като растителни комплекси, с някои от които сме уникални в целия свят.

Бизнес:

Христо Колев - туроператор, представител на “Томас Кук" и “Некерман" за България

Преди около месец се събрахме се в Инициативен комитет и събираме данни, с които искаме да докажем, че дюнните образувания и районът трябва да бъдат 100 % защитени.
За съжаление закъсняхме с инициативата си и някои от дюните вече се разбиха. Така например “Дюн" беше ресторант, а на негово място израстна хотел, като за построяването му се взе част от плажа. Плажът е държавна собственост, но някой по високите етажи е подписал разрешението, не е трудно да се разбере кой. Сега изведнъж установиха, че хотелът е незаконен, но от това нищо не последва. Айде да видим кога ще го бутнат и дали строителят ще възстанови унищожената територия?
На плажа пред хотел “Делта" също израстна от тази година голям хотел на мястото на бивш ресторант и база на Областния съвет в Бургас. Същото стана и с бившата Рибарска хижа, там също издигат пететажна сграда. Е, докога?

Елена Иванова - председател на Съюза на собствениците в “Слънчев бряг"

Съюзът на собствениците води от три години битка за запазване на пясъчните дюни или поне на това, което е останало от тях. Дюните са с особено значение, заради редките над 17 вида растения върху тях и ние сме негативно настроени към унищожаването на природата.
Нашата инициатива беше - да се запазят дюните и държавата да съдейства за тяхното маркиране, картиране и обозначаване като забележителности - така, както е в целия свят. Туристите да могат да прочетат и да разберат какво представлява дюната, какво расте върху нея, защо едно растение е защитено.
В продължение на три години ние настояваме всички дюни да се обявят за защитени и да се обозначат, но държавата остана безучастна.

Михаил Инджов, хотелиер, собственик на “Тиара бийч", председател на Инициативен комитет за защита на дюните:

Разбрахме в много общ вид, че има много искания за строителство в такива територии. Но не стана ясна категоричната позиция на държавата. Искаме да знаем има ли процедура за изкарване на защитени територии като изключителна държавна собственост.
В Конституцията на РБългария е формулирано, че такива територии могат единствено да се дават на концесия, но не и да се трансформират в друг вид собственост. Позицията на държавата не може да бъде друга, защото ще е равносилна на беззаконие.
На този етап ни се отказва информация за реалните граници на дюните.  Документ има, но той се третира като документ за лично ползване на някои хора.
Казват ни, че само една или две са защитени. В телефонен разговор с директора на РИОСВ Симеон Симеонов разбрах, че през 2005 година териториите са били коригирани. Това също е противозаконно.
В Закона за защитените територии е записано изрично, че всички пясъчни и дюнни образувания са защитена територия. Дюна е естествен пясъчен хълм, пустиня на море и следователно от хотел Бургас до Несебър по смисъла на закона всичко е дюни. Държавата ни е пуснала в един лабиринт, а в същото време на няколко места дюните са унищожени, виновните на всички нива трябва да си понесат последствията.