Свещеник направи райската градина в Черноморец

Хрумна ми, че мога да събера заедно всички растения, за които се споменава в Библията, казва отец Стилиан

Една история с корабокрушенци е дала началото на начинание, оставило следа до наши дни. Всичко започнало преди няколко столетия. В морето се развихрила невиждана буря. Вълните се сгромолясвали с адска сила, а вятърът повличал всичко, което се изпречи на пътя му. Един търговки кораб, който не успял да се измъкне навреме от урагана, бил запратен от стихията в крайбрежните скали на малкото село Свети Никола. Бездната го погълнала, но екипажът му се спасил по чудо. Със сетни сили моряците се добрали до брега. Хората от селото ги приютили. Изминали няколко дни и когато корабокрушенците се възстановили след премеждието, отишли там, където се разбил кораба. Сред вълните все още се люшкали останките на гемията. Между тях моряците разпознали иконата на Свети Никола, пред която не веднъж били отправяли молитвите си в тежки моменти. В онези времена при строителство на лодка или кораб, в тях се вграждала икона на светеца-покровител на мореплавателите. Откритата икона била извадена на брега и моряците решили да построят на мястото църква, която да носи името на светеца и в нея да поставят образа на своя спасител. Вярвали, че той им е помогнал да оцелеят и да започнат нов живот именно в селото, носещо неговото име
Тази църква и днес може да бъде видяна на брега на село Черноморец - в онези далечни времена името му било Свети Никола.
През 1994 година тя била опожарена. В пламъците тогава освен каменните стени, оцеляват само един дървен кръст и иконата на св. Николай Чудотворец - същата, която моряците-корабокрушенци извадили от морето. Църквата "Свети Никола" е възстановена само няколко години по-късно - със средства, събрани от местните хора.   
Сега за храма се грижи един млад свещеник - отец Стилиан, който е в Черноморец от 2004-та - годината, в която църквата е официално открита ремонтирана след пожара. Още тогава той си поставил за цел да превърне пространството около светата обител в истинска райска градина.
"Когато пристигнах тук, всичко наоколо беше изсъхнало. Само пред входа бяха запазени два кипариса - те се засаждат на свети места като символ на ангелските мечове, охраняващи входа на райската градина. Съхранили са се от времето, когато някой преди мен също е искал мястото да е красиво. Обичам растенията и започнах да засаждам интересни видове цветя и дървета. Те всички растяха много добре на плодородната почва тук и много им се радвах. Хрумна ми, че мога да събера заедно всички видове, за които се споменава в Библията. Започнах с миртата, по-късно засадих палми, сега градината е толкова богата, че ми е трудно да кажа колко на брой растения има в нея. Иска ми се хората, които идват тук, да усетят величието на Твореца.", разказва историята на начинанието си отецът.
Растенията са от цял свят. Повечето са цъфтящи - някои толкова екзотични, че на човек му е трудно да повярва как растат така буйни при умерения климат в България. Едно от най-красивите цветя, които могат да се видят в църковната градина, е пасифлората. В миналото тя била считана за свещено растение, тъй като централната част на цветовете й наподобява трънения венец на Христос. Когато преди няколко века мисионерите за пръв път я донесли от Америка в Европа, тя била на особена почит. Днес също получава достойно място в декорацията на градините - пак заради великолепните си цветове.
В начинанието на отец Стилиан още от самото начало започнали да помагат жителите на селото, приятели и случайни посетители. Всеки донасял най-интересните растения, които успявал да намери. Случвало се при него да дойде човек, който току-що се е сдобил от някъде с рядък вид и да му каже: "Вземи го! Толкова красиво ще израсне, а аз не съм сигурен дали ще успея да го отгледам". "Така в "райската градина" разцъфтявали лотоси и орхидеи, еделвайси, блатни ириси, лилии, див лимон и мандарини.
Водни растения покриват повърхността на малко изкуствено езеро, в което проблясват  златни рибки. През зимата отец Стилиан ги пренася на топло в специални аквариуми. Върху камъчетата на алпинеума с цъфнали кактуси се препича голям зелен гущер. В прясно окосената трева помръдват корубите на две сухоземни костенурки, които деца от местното училище донесли, след като ги спасили от прегазване на пътя. Те явно се чувстват добре в новия си дом, защото с охота похапват лист маруля, поставен за тях в специална хранилка.
Над входа на църквата вместо лоза се извиват клонките на киви. Японската и френската вишни стават неузнаваеми по време на цъфтежа си през пролетта. Есенно време край пътеката се усеща аромата на попската круша, а царските и райските  ябълки са отрупани с ярко обагрени плодове.
Тук доматите и ягодите растат по дърветата - доматеното и ягодовото дърво се развиват отлично и дават по няколко килограма плод всяко лято.
Посещавайки градината в края на лятото, ще можете да си направите снимка за спомен до огромната тиква гигантерия, от която може да бъде приготвен десерт за около двеста души - теглото й достига над 60 килограма.     
Ако останете в Черноморец за по-дълго, в дните на някой от християнските празници ще станете съпричастни на задушевна атмосфера- в църковния двор се събират почти всички жители на селото и до късно след обяд в храма има хора, идващи да се помолят и да запалят свещ. Най-интересно е да сте тук на патронния празник - шести декември - деня на моряците и рибарите.
В по- спокойните дни пък можете да наблюдавате как свещеникът и неговите помощници рисуват икони. Напълно унищожения след пожара през 1997 година иконостас вече е възстановен с помощта на професионален зограф. Отец Стилиан използвал контакта с него и самият той се научил да рисува образите на светците по всички правила на канона. Постепено овладял тънкостите в технологията на изработката и сега в храма има множество икони, нарисувани от самия него.
Свещеникът е тук целогодишно и с радост ще ви разкаже историята на това място, вълнуващите легенди за това как е възникнало селището и ... разбира се историята за моряците- корабокрушенци, които с общи усилия построили църквата преди няколко столетия.