Гавра, наречена "Лельо, арестуван съм!"

Тази въздушна пушка е сложена заредена в хола, но женицата не се заблуждава, че може да й помогне срещу типове като тези

Разказът за 63-годишната Анка Костадинова от квартал Меден рудник и трябва да бъде прочетен от тези, които са израснали и възпитани в друго, изглежда останало в миналото, време - когато човешките ценности имаха значение, а човешката низост някакви граници.
"Да, постъпих глупаво, но от сантиментални чувства, така съм възпитана, аз съм готова да помогна винаги. Говоря за случилото се, заради такива като мене - други да не изгорят", казва Костадинова. Тя е пенсионер, работила е 20 години като медицински фелдшер на село, но и сега я познават всички на ул."Юбилейна", защото на никого не е отказала здравна подкрепа - със съвет, превръзка, инжекция. Хората я познават и я уважават. Със съпруга й, който е работил дълго в "Тексим",  живеят в голяма къща. Улицата се намира в края на квартала, недалеч от фамилните палати на общинските съветници  Найден Милков и Бенчо Бенчев.
 Ужасният филм, в който тя се превръща, без да  знае, в главен герой, започва в понеделник и когато разговаряме с нея във вторник следобед, все още не е приключил.
Вчера /понеделник-б.а./ точно по обед, хранех съпруга си, който е болен от инсулт- в тежко състояние е, защото осем месеца, след като пострада, падна и си счупи  тазобедрената кост. За мен това е голяма трагедия. Имахме заделени 4-5 хиляди лева, за да можем да му направим операция за смяна на ставата, подготвяме го за настаняване в болницата. Имаме двама големи синове, които живеят отделно, имат свой самостоятелен живот.
Та, точно по обед, звъни домашният ни телефон, мобилен нямаме.
Отварям скоба, за да ви кажа, че племенникът ми Гошо - братов син, когото много обичам и с когото поддържаме връзка, от две седмици е във Варна на курс за постъпване на работа при военните. Много добро момче. Чувам в слушалката забързан, разтревожен младежки глас:"Лельо, аз съм!", отговарям с въпрос: Гоше, леля, ти ли си? И в същия миг усещам, че се е случило с него нещо  много лошо, мозъкът ми не асимилира, че това не е гласът на Гошо. А той продължава: "Лельо, направих катастрофа, ударих шестгодишно дете и полицейска кола, сега съм арестуван, искат ми веднага 3 хиляди лева, за да не ме задържат за 30 дена, защото детето е в много тежко състояние в интензивно отделение". Разсъдъкът ми изключи, казвам си как ще го задържат 30 дни? Ще пропусне шанса да го назначат на работа, той е на 20 години, след такова нещо никога и никой няма да го вземе на работа.
 "Лельо, не казвай на майка и на татко, аз ще ти дам телефона на адвоката ми, да разговаряш с него - казва се Емил Николов, номерът му е 0877671977". Гласът удряше малко на плач, мислех, че е променен, защото твърдеше, че носът му е счупен, кракът и ръката също.  
  Звъня веднага на адвоката, а той обяснява, че племенникът ми е ударил дете и го подвеждат по много лош член. В рамките на половин час поиска да му изпратя 3000 лева, за да ги предаде на следователя, с когото се познавали много добре. Само така следователят можел да спре разследването, преди прокурорът да е пуснал наказателния процес.
Оставих мъжа си и взех по-голямата част от спестяванията ни, става въпрос за пари, които синът ни наскоро ни донесе за операцията му - 3 400лв. Бяха в нощното шкафче в спалнята. Уговорката с адвоката беше да ида в заведението за бързо хранене "Мак Доналдс" в жк"Зорница". "Ама бързо, бързо и никой да не знае", каза адвокатът. Аз споделих с мъжа ми закъде тръгвам, но той много трудно говори, изобщо нямах време да изчаквам реакцията му, набързо смотолевих, че отивам да спасявам Гошо. Само му викам - страшна работа! Брат ми Наско наскоро преболедува от лошо заболяване и не биваше наистина да го безпокоя. Затова, реших да действам сама. Тъкмо щях да излизам на главния път на селото да викам такси и виждам комшийчето, запалило колата и потегля, взе ме със себе си, оказа се, че отивало на погребение и сме в една и съща посока. Но аз нали трябваше да мълча за това, че се забърквам в незаконна работа, не му казах и защо съм тръгнала по никое време за комплекс "Зорница". Съседчето ме свали до болницата и пеш се отправих към паркинга на заведението. Поогледах се, пообиколих, но нямаше никого. По едно време се зададе момче с черни очила, с дълъг перчем, на 15-16 години, приличаше на ромче, но в този момент не ми беше до разсъждаване за произхода му, беше с раирана фланелка и къси панталони. Адвокатът беше уточнил, че има син, който работи в това заведение и за по-бързо той щял да вземе парите, за да му ги занесе. Дръпнахме се към близкия блок, той взе парите - дадох му точно 3 000 лв. Аз се качих в автобуса и се прибрах. Не беше минал и половин час, телефонът  отново иззвъня. Беше адвокатът. Каза:"Знаете ли, че закъсняхме заради вас с половин час и прокурорът пусна процеса! Сега какво ще правим?! Трябват още пари!", отговарям му, че повече нямам, а той рязко ми затвори. След минута-две се обади племенникът и продължи да плаче: "Лельо, кракът ми е счупен, имам нужда от помощ, намери още пари моля те, трябват 2000 лв., аз  имам 800 лв., ти можеш ли да събереш още 1200 - да ги дам на прокурора. Ама много бързо".
 Адвокат Николов определи нова среща, но на друго място, този път в подлеза до многопрофилната болница. Събрах 1 200 лв., като взех на заем от двама съседи. Качих се на тролея, защото на нашата спирка нямаше таксита. На спирката на Комлука слязох и оттам се прехвърлих на такси, за да не закъснея. Стигнах до мястото, убих се от бързане, но след като се оглеждах дълго, не видях никого. Притесних се още повече, че съм закъсняла. Качвах се по стълбите от едната страна, после слизах от другата, крака и въздух не ми останаха. Реших, че съм провалила всичко и отчаяна се качих на автобус №1, за да се прибера. Започваше вече да притъмнява, вятърът се усили, задаваше се бурята. Но сякаш нещо сатанинско вече се беше вселило в тези събития и нямаше отърване. Седях до прозореца в автобуса и на светофара до Старата поща изведнъж видях да стои на тротоара същото хлапе, но облечено с тъмна риза с дълъг ръкав. Започнах да му махам, помислих, че е ходило при баща си - в района е старият съд и все още има много адвокатски кантори. Викам си - сигурно е съобщило, че не съм дошла и заудрях с юмрук по прозореца, дадох знак, че нося парите и че трябва да се видим! Слязох на горната спирка след Транспортна болница и хукнах обратно. Дадох му 1200 лв. и заръчах веднага да тича при баща си. После се качих в тролея и по-спокойна се прибрах. В това време по-малкият ми син звънил няколко пъти у дома и се чудел защо не вдигам телефона. Притеснил се, но е нямал възможност да напусне работата си, преди да изтече работното време. Явно така е трябвало да стане, кошмарът продължи. Тъкмо се качвам по стълбите у дома и чувам телефона. В слушалката адвокат Николов започна да крещи: "Защо не дойде? Всичко провали! Досвидиха ти се парите!" И не чака да му обясня, че съм изпълнила задачата. След него отново се обади племенникът и ме замоли на живот и смърт да осигуря на минутата 1000 лв. и каза, че праща човек с такси до Меден рудник да ги вземе, беше започнал много силно да вали дъждът. Взех пари пак на заем от други съседи и пак побягнах. Само че те разбрали да чакат на първата спирка на комплекса, а аз им казах на първата спирка на селото. Отидох дотам мокра до кости и стоях половин час на вятъра, може и бронхопневмония да съм хванала. Сега докато говорим, нищо не чувствам, защото не тялото, а душата ме боли. Никой не дойде, върнах се, а те пак звънят и крещят един през друг - ту адвокатът, ту племенникът: "Дай парите!" Започна да ми става неприятно, че Гошо се държи така с мене и реших да му се обадя лично. Набрах го на мобилния му телефон и му казах с не много любезен тон: Гошо, дала съм всичките пари, които можах да намеря, стига толкова, леля./обаждането е до истинския племенник -б.а./ А той тихо ми отговори, че моментът не бил подходящ за разговор. И затвори. Още повече се разочаровах, викам си: Ей, Гошо даже не ми благодари! И докато разсъждавах в този дух, телефонът  отново иззвъня. Този път гласът на племнника беше много бодър: "Лельо, много ти благодаря, аз съм на свобода, не се притеснявай за повече пари. Сега отивам до болницата да видя пострадалото дете и майка му, но ми трябват 1000 лв., защото обещах подарък на д-р Бояджиев, той го спаси. Ето ти телефона му  0877507735, разбери се с него". Набирам д-р Бояджиев, а той ми предложи да хвана едно такси и да му занеса "подаръка" в Слънчев бряг. А аз не познавам курорта. Докторът продължи: "Дай 20 лв., ще те чакам на еди-кой си паркинг" и т.н.
Така със събраните от съседите пари на заем, общо 900 лв., реших да се отблагодарявам на лекаря и тъкмо умувах как да стигна до Слънчев бряг, вече се смрачаваше. Но в това време мъжът ми с огромни усилия и много твърдо пророни думите:"Никъде няма да ходиш!" Но и тези думи не ме отрезвиха. В това време пристигна синът ни, уплашен да не се е случило нещо лошо с нас, защо телефонът ни ту дава заето, ту свободно  и никой не му вдига слушалката.
В присъствието на сина ми, този път се обади племенника и започна да нарежда:"Виж сега, лельо, вече си уморена, аз ще дойда да взема подаръка, докторът не ще пари, поиска карти на "Вивател". Трябва да идеш до най-близката бензиностанция на "Лукойл",  вземи химикала и пиши: ще купя карти от 50 и от 20 лв. - общо за 1000 лв."
Двамата със сина ми отидохме до бензиностанцията, аз така и нямах време да му опиша всичките си патила. До този момент той успя само да схване, че Гошо  много е закъсал. В бензиностанцията се оказа, че нямат толкова много бройки от ваучерите. Купихме всичките - общо за 420 лв. Върнахме се. Зачакахме обаждането на племенника, но и вече имахме време да разсъждаваме на глас. И тогава чак синът ми  усети, че има нещо гнило, повика по-големия си брат. Настана олелия, след като разбрахме, че съм измамена. Как? Големият син без много да ни слуша, направо набра истинския Гошо и всичко излезе на бял свят.
 "Майко, Гошо играе в момента карти във Варна!", заяви той.
Без съмнение бях измамена. Веднага звъннахме на тел.166, а оттам дежурният полицай вика, че издирвали от една седмица същия адвокат Николов, изобщо не беше изненадан. Отидохме в Четвърто РПУ и започнах да описвам преживяванията си в жалба. Към полунощ се прибрах. В мое отсъствие измамникът-племенник пак беше звънял, но този път беше попаднал на големия син Иван. Сигурна съм, че разговорът му с него никак не е бил лесен, но това изобщо не беше смалило наглостта му. Днес, сутринта, той пак се обади и ми разпореди да взема в ръцете си картите и да почна да трия закодираната им част, за да му диктувам номерата.
Казах му, че недовиждам, почнах да се бавя, както ме бяха посъветвали от МВР, за да могат да уловят обаждането откъде е. Но той усети, че го заблуждавам и секунда преди да затвори завинаги, заяви: "Аз ти взех парите, пък ти да видим как ще ме хванеш!"
 Така изгорях с близо 5 хиляди лева. Междувременно разбрах, че и в други бензиностанции са изкупувани по същия начин ваучери от хора като мене, разбрах също, че има много измамени по този начин. Цяла нощ не съм мигвала, очите ми изсъхнаха от плач.