Строител на миналото

Пред мен стои усмихнат, представителен мъж, на средна възраст. Леко притесненият му глас издава, че предпочита да действа, а не да говори.
Намираме се в една от залите на уникалния Архитектурно-исторически комплекс "Южна крепостна стена и кула" в Созопол, за който писахме в миналия брой. Уникален, защото е съчетал по невероятен начин останки от Античността, Средновековието и Възраждането. И защото останките са напълно реставрирани и възстановени в целия си блясък. И не на последно място, защото всичко това се случва в частен имот. Главната заслуга е на човека пред мен - Кирил Арнаутски, собственикът на имота.

Началото

Роденият преди 51 години в село Владимирово, Монтана, Кирил Арнаутски е строител по образование. Завършва Строителния техникум във Враца и веднага започва работа. Тя го отвежда в столицата. Построил е хиляди апартаменти и е участвал в изграждането на НДК, руското посолство, хотел "Москва" и други обекти. 
Сега казва, че е имал невероятното щастие да работи само професията, за която е учил. На това отдава упоритостта, с която върви по пътя си, без да се отклонява и да се предава.
Кирил не пропускал случай да отскочи до Черноморието. И ето, че един ден съдбата се намесва и променя хода на живота му.
Всичко започнало преди 23 години. Тогава Кирил завел семейството си на почивка в Созопол. Толкова били очаровани от романтиката в морското градче, че Кирил обещал: "Един ден ще имаме покрив в Созопол". Дълго време преглеждал обявите за продажба на имоти. Един ден щастието му се усмихнало - продавала се 100-годишна къща на брега на морето. Наследниците на бай Димитър били много, не можели да се споразумеят кой да вземе къщата и решили да я продадат. Вдигнали цената, но Арнаутски не се отказал. Теглил кредит и успял да се сдобие с мечтаната къща.
Тъй като била много стара и на практика необитаема, той решил да я събори и да изгради нейно копие. Още при първите копки работниците попаднали на древна крепостна стена и кула и къщата променила предназначението си.
"Купих я с идеята да идвам на почивка тук. Но истината е, че оттогава минаха 12 години, а аз не съм почивал в нея и един ден", споделя Кирил.

Находките

Първата му работа била да извика екип от археолози. Наясно бил, че разкопките могат да отнемат години, но сърце не му давало да разруши произведенията на древните си колеги. "Строителството е най-благородната професия, защото оставя след себе си нещо трайно, което да служи на обществото - уважавам труда на всички строители", споделя Кирил, който активно се включил във възстановяването на древните паметници.
Находките излизали една след друга. Сред най-ценните са части от водопровода на Аполония Понтика, датиран от V век пр.н.е., античен квадратен кладенец - нимфеум от IV-III век пр.н.е., свързан с култа към трите нимфи, пазителки на изворите, огромно зърнохранилище от V-VI век - най-голямата постройка, открита в Созопол, както и крепостна стена и кула с тайни входове, отбранявали града от IV до XIV век.
След като били реставрирани и консервирани всички находки, частният имот на Арнаутски се превърнал в музеен комплекс, под името "Южна крепостна стена и кула". В него била включена и възстановената къща, копие на типична созополска къща от Възраждането.
Монетите, рисуваните съдове, огромните питоси за съхраняване на зърно, амфорите, както и всички останали антични и средновековни предмети, открити при разкопките, са изложени в специална сбирка в комплекса. Тя е от изключително значение за изясняване на античната култова архитектура, както и за начина на живот на населението, обитавало тези земи векове преди Христа, категорични са археолозите.

Фондацията и проектите

Тъй като не бил в състояние да финансира сам консервацията и адаптацията на всички открити в имота му находки, Арнаутски решава да основе фондация. С помощта на няколко съмишленици-идеолози през 2002 година създава фондация "Созопол". Сред целите й са запазване на културното наследство по българските земи, консервация, реставрация и експониране на паметници на културата. "Ние сме една от малкото държави в света, в която има хиляди паметници на културата, които не само че не се възстановяват, а се рушат", констатира Кирил и се залавя да промени отчасти това.
През това време му се налага непрекъснато да се бори и да убеждава някого, че и в България нещата могат да се случват. "Повечето хора не вярваха, че ще можем да се справим, питаха къде е ползата от всичко това. Ползата е, че възстановените паметници ще останат и след нас, че Созопол ще се превърне в център на културния туризъм, че по този начин ще се удължи туристическия сезон".
Кирил не се е изморил да повтаря, че фондацията не е измислена, а работи по реални проекти. Музейният комплекс е изграден по програма "ФАР" на Европейския съюз. Заедно с Музея на солта в Поморие това е един от двата реално действащи проекта на гранд „Културен туризъм" в Бургаска област.
За да могат да представят новата туристическа атракция в пълния й блясък, със собствени средства ентусиастите почистват, благоустрояват и озеленяват целия район около нея. Комплексът е осветен нощем и привлича посетители до късно. "Изчистихме и променихме основно цял един участък, който се беше превърнал в бунището на Созопол. Мислеха ни за какви ли не, никой не ни вярваше и подкрепяше", спомня си Арнаутски. Това обаче не го обезкуражава. Той изгражда музей, който няма аналог в България.
Цялата алея покрай крепостта е изградена така, че да е достъпна и за хора с увреждания. Арнаутски предвижда и построяването на специален асансьор, който да се движи между трите нива на комплекса. Благодарение на него от идната година хората в неравностойно положение, както и семействата с малки деца, ще могат да се качват до кулата, да се разхождат из целия музей и да слизат долу до плажа. В проект е и изграждането на морски кей срещу кулата, който да се използва за културни мероприятия. 

Идеите

Арнаутски и екипът му не спират да измислят оригинални идеи как да направят музейния комплекс по-близък до местните хора. През есента предвиждат да организират в една от залите състезание по любимия спорт на созополските дядовци - турнир по шах. По същото време половинките им ще се съревновават за наградата за най-вкусно приготвено сладко от смокини и най-оригинални сладкиши и баници.
Музеят вече е известен и на ценителите на изкуството. От няколко години залите му се използват за изложби, литературни четения и концерти по време на празниците на изкуствата "Аполония".
"В това е бъдещето на музеите", казва Арнаутски и с гордост добавя: "Доказахме на всички, че е възможно с усията на обикновените хора и с подкрепата на институциите да се възстановят паметници на културата, които да се показват на туристи от цял свят - това е пътят."
Сега вече песимистите са по-малко и все повече хора сами ги търсят с идеи, безвъзмездна подкрепа и парична помощ. Наскоро получили покана от подобни частни музеи в Есаура, Мароко и Прованс, Франция за сътрудничество и съвместно опазване на паметниците на културата. 
Амбицията на Кирил Арнаутски е комплексът да бъде включен в списъка на ЮНЕСКО. Вече е подготвил необходимата документация и очаква до две-три години България да има нов паметник на културата със световно значение.

Още проекти

Сред новите проекти на фондация "Созопол" са археологическо проучване, консервация и реставрация на средновековния манастирски комплекс на остров "Свети Иван" край Созопол. Следват Мелник, Якоруда, крепостта Баба Вида. Всички проекти на фондацията се разработват така, че да са достъпни за възможно най-много хора и да бъдат представени като културно-исторически забележителности, а не просто като паметници.
С каквото се е захванал Кирил, го е довел до успешен край, казват привържениците му. А според него, разковничето на успеха се дължи на способността му да оформя идеите. Както и на много добрия екип от професионалисти, с които работи.
Той е увлякъл в идеите си цялото семейство. Синът му Борис, който учи икономика в Монреал, Канада, прекарва летните си ваканции в Созопол и помага за разработване на комплекса като туристическа атракция. 16-годишната му дъщеря Невена - ученичка в Испанската гимназия в София през лятото работи в музея като екскурзоводка. 
От върха на кулата, която се издига край собствената му къща, Кирил обича да се взира в морето. И да мечтае - това, което е построил и съхранил, да радва поколенията хилядолетия след него.