Да си почъчаш обществени поръчки

Не са засегнати от корупцията само тези, които не са участвали в конкурси за обществени поръчки, обяснява на зам.-министъра на вътрешните работи Камен Пенков (вдясно) шефът на БТПП Божидар Божинов.

Снимка: БГНЕС



От Начо Халачев

Не са засегнати от корупцията само тези, които не са участвали в конкурси за обществени поръчк, смята Божидар Божинов. Шефът на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) подчертава, че в тази сфера корупцията се дължи главно на лошия Закон за обществените поръчки (ЗОП), който се променя, не за да й се противопоставя, а за да удовлетвори корпоративни и политически интереси. Според него нужно е цялостно обновяване на ЗОП, за да променят правилата на игра, от които идват недъзите и изкривеното администриране.

ЗОП не случайно отдавна е в центъра на общественото внимание. Първо, по този закон администрацията на централно и местно равнище харчи общи пари, т.е. събрани чрез платените от нас данъци. Второ, става дума за много пари, които по оценка на Агенцията за обществени поръчки (АОП) от миналата година са към 10 % от БВП. Наистина по приблизителна оценка за 2005 г. потреблението на стоки и услуги в публичния сектор би трябвало да е около 6-7 млрд. лв. годишно, но 15-20 % от тях, поради малките си обеми и стойности, правомерно остават извън обхвата на ЗОП. Така се получава пазар, съизмерим с този в Чехия, Словакия и други новоприсъединили се страни към ЕС и малко отстъпващ на тези 16 % в старите членки на Общността. Трето, както вече е ясно, задават се пари и по линия на кохезионния и структурните фондове на Европейския съюз и част от тях също ще минат по схемата на "обществени поръчки". А вече загубите от корупция при този вид поръчки надхвърлят 500 млн. лв., сочи шефът на Комисията за борба с корупцията към парламента Бойко Великов, докато до неотдавна са били 270-370 млн. лв..



Парите са дадени, изпълнение няма

Последният ЗОП е от октомври 2004 г., а последният му ремонт - точно отпреди година. Благородният основен аргумент за тези промени бе необходимостта той да бъде хармонизиран с европейското законодателство. "Хармонизацията на закона е пълна измама, коментира обаче неотдавна при обществено обсъждане представителят на Българската асоциация за информационни технологии (БАИТ) Йордан Кисьов. - Той може да е хармонизиран с нещо, но първото, с което трябва да се хармонизира, е българската действителност. За да работи, този закон трябва да е писан за България, не за Хонолулу." А по думите на експерта законът не е съобразен именно с българската действителност. "Действителността ни е аборигенска, а ние имаме хармонизиран като за Европа закон. Естествено, че няма да работи", категоричен е Кисьов.

Той дори твърди, че ЗОП е не само несъвършен, но и узаконява корупцията на най-високо равнище. По неговите думи няма ефективен контрол по същество на свършеното, а доколкото го има, той е само формален, по документи. "Когато е свършена работата, макар и не толкова перфектно, корупцията не е чак толкова страшна, примирява се Кисьов”.- Страшното е, че напоследък просто не се върши работа. Измисля се някаква задача, която в повечето случаи не съответства на търга, изразходват се средствата, които обикновено са много повече от необходимите за задачата, а изпълнение няма. Не става дума за оптимално решение!"



С поръчките се финансират партиите

Експерти към Висшия съдебен съвет също стигат до заключението, че основата на корупцията в сферата на обществените поръчки е политическата корупция. И това по техните думи най-ясно проличавало, когато със смяната на едно административно ръководство се сменял и кръгът от фирми, които получавали поръчките. Затова, препоръчаха те, при обсъждане на темата в парламента, трябва да има прозрачност и при обществените поръчки, и при финансирането на партиите. Трябва да има откритост и при лобирането.

Тези констатации на експертите се потвърждават и от представително национално изследване на агенция "Маркет линкс", правено по поръчка на асоциация "Прозрачност без граници". Според него почти 29 % от анкетираните смятат, че най-печеливши от корупцията при обществените поръчки са именно политиците. А това според експерти на асоциацията означава, че тази корупция се възприема като проблем с политически измерения, който е пряко свързан с политическата корупция. Злоупотребите със средства от тези поръчки, поясняват от асоциацията, се възприемат пък като източник за финансиране на политическите партии. Под 18 % от анкетираните смятат, че печеливши от корупционните сделки са държавните служители, а едва 9 % - че това е бизнесът.

Цитираното изследване, обхванало 1184 граждани, показва изключително силна убеденост в съществуването на корупционни практики при възлагането на обществени поръчки. Близо 89 % са твърдо или почти убедени, че това е така, като този дял надхвърля 94 % при хората със собствен бизнес. Освен това проблемът се чувства по-осезателно в София и в големите градове, докато в по-малките населени места - по-слабо. Такава е настройката на обществото, но едва 8,4 % от анкетираните споделят, че са били свидетели или участници в случай на корупция с обществени поръчки. За сметка на това всеки пети в страната (всеки четвърти в София) е бил засегнат по някакъв начин от корупцията - бил е жертва или свидетел на корупционна практика.



Общините - шампиони по нарушения

Хората смятат също, че поръчките за строителство и за изграждане на инфраструктурни обекти най-често са свързани с корупция - според 34,6 % от анкетираните. При предприемачите този процент стигат 44,4 %. Поръчките за услуги се "класират" на втора позиция със 17,4 %, а тези за доставка на стоки - на трета с 14,2 %.

Според анкетираните министерствата са възложителите, сред които корупционните практики са най-разпространени. Така мислят 25,6 % от всички граждани, докато бизнесмените поставят с 25,4 % на първо място държавните агенции. С 16,7 % всички анкетирани поставят на втора позиция по корумпираност общинските администрации (според бизнеса това са министерствата с 22,2 %), а на трета - държавните агенции с 13 %.

Типологията на корупционните нарушения показва малко по-различна картина от тази при анкетата, сочи Стойчо Стойчев от "Прозрачност без граници". Около половината от нарушенията, казва той, стават при обществени поръчки на строителство и инфраструктура. При възложителите най-много нарушения - около 45 %, има при общинските администрации и едва с 16-17 % на второ място идват министерствата. По време на процеса пък нарушенията надхвърлят 21 % при изпълнението, около 14 % са при провеждането на процедурата и 11-12 % - при оценяването и изобщо с липсата на процедура. "Идеалното нарушение" при това се прави при възложител община, то става на обществени поръчки за строителство или инфраструктура и е по време на изпълнението.



13-те най-срещани нарушения

Асоциацията "Прозрачност без граници" отсява 13 категории нарушения и индикатори за тяхното определяне:

-Не се провежда процедура по ЗОП или по Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки (НВМОП);

-Неоснователно или умишлено се предизвиква процедура по договаряне, за да се избегне конкурсът;

-Поръчката се разделя на части, за да се слезе под законовия праг, отвъд който конкурсът е задължителен;

-Конкурсът не се обявява според процедурата по ЗОП, като се посочва различен от реалния предмет на поръчката;

-Поставят се високи и детайлни изисквания в комбинация с кратък срок, както и спецификации, на които може да отговори само определена фирма;

-Оценката на предложенията се прави без методика;

-Договарят се условия, различни от предварително съобщените при откриването на процедурата;

-Липсва контрол при изпълнението на договора и при качеството на доставените стоки и услуги;

-Възложителят плаща по-високи цени от средните за страната или от тези в офертата на победителя;

-Необосновано се подписват анекси за допълнителни стоки и услуги, които увеличават срока на изпълнение и стойността на поръчката без конкурс;

-Възложителят плаща стоки и услуги, които реално не са доставени;

-Подменя се предметът на поръчката и възложителят плаща за стоки и услуги, за които не е сключил договор;

-Възложителят не налага предвидените неустойки при забавено изпълнение или при по-ниско качество на доставката.



Какво иска бизнесът

-да се спазват основните принципи - прозрачност, равнопоставеност на участниците в конкурс и възможност за конкуренция;

-вместо една валидна оферта да се върне старото положение с 3 валидни оферти;

-тръжното досие да струва само хартията за размножаване, а не както се прави сега по 2000 лв.;

-Агенцията за обществени поръчки да поеме задълженията си по методичното им ръководство;

-отварянето на ценовите оферти задължително да става пред всички участници в конкурс;

-да се формулира ясна и недвусмислена методика за оценка на офертите;

-кандидатите с документи да доказват, че имат технически възможности да изпълнят поръчката;

-като оценители в комисиите да се привличат външни, независими от възложителя експерти;

-да се прецизират действията на комисията за оценка за осигуряване на прозрачност в работата й;

-възложителят писмено да обосновава класирането на всеки кандидат в конкурс;

-да не се допускат до конкурс фирми, които недобросъвестно са изпълнявали предишни договори;

-да се въведат санкции за възложители, които умишлено забавят връщането на гаранции за участие;

-ЗОП да не противоречи на останалите закони, свързани с предмета на обществената поръчка;

-да се забрани участието в процедури на фирми, свързани с възложителите;

-строго да се дефинират случаите и възможностите за предоговаряне;

-да има правила за процедурите под праговете за обществени поръчки, които да се контролират от специализираните органи;

-нормативно да се регламентира задължителното огласяне на максимална част от офертната информация при нейното отваряне;

-да се ограничат възможностите за необосновано прекратяване на открити процедури от възложителите;

-при сключването на договорите за изпълнение задължително да се определят сроковете за изпълнение и сроковете за освобождаването на гаранцията;

-обществените поръчки да станат публични.