новини
справочник
заведения
Грешка е приватизацията на електроразпределението
05 Юли 2007, Четвъртък
Източник: вестник Фактор
Дружествата се превръщат в причина за непрекъснатото поскъпване на енергия
Първичната енергийна интензивност у нас е близо 2 пъти по-висока, отколкото в ЕС на петнадесетте
От Начо Халачев
Потреблението на електроенергия от домакинство в България е близо 2 пъти по-ниско от това в Западна Европа. Въпреки това в първичната енергийна интензивност сме с 93 % по зле от партньорите ни в ЕС, а в крайната - с 42 %. А енергийната интензивност показва разхода на енергия за производство на 1000 евро БВП по съпоставима покупателна способност. Затова според шефа на Агенцията за енергийна ефективност (АЕЕ) Таско Ерменков изборът ни не трябва да е между екстензивно развитие и мерки за рационално използване на енергията, а в успешното съчетаване на двете.
Без да оспорва тази постановка, докторът на техническите науки Пламен Цветанов от БАН подчертава, че у нас на практика стратегия за развитието на енергетиката няма. На дискусия по повод 10-годишнината на АЕЕ той каза, че ударение в енергетиката на страната се поставя върху екстензивното й развитие, което става под въздействието на корпоративни и корупционни интереси. По думите му погрешно е схващането, че пазарът ще оправи енергетиката, защото енергийната политика не е въпрос на знания, а битка на интереси за разпределяне на много голяма баница.
Пак според експерта, работил по икономическия доклад за президента, грешка е приватизацията на електроразпределителните дружества (ЕРД), които са основен генератор на все по-високите елцени. Тяхното увеличение се възприема у нас като природен закон, а те за нашата индустрия вече са по-високи от тези в останалата част на ЕС, сочи той, дори преди последния им шоков скок. (Виж интервюто.)
63 млн. лв. за 164 МВтч икономия
В индустрията, припомня Мария Старирадева от АЕЕ, на обследване за енергийна ефективност подлежат всички обекти с годишна консумация от над 3000 МВтч. Тя казва, че според изискванията на закона вече са анализирани 10 такива обекта и с препоръчаните им мерки за рационално енергопотребление ще се постигнат 28 % икономии, а инвестициите ще се откупят средно за около 3,5 години.
На второ място по приоритет идват публичните сгради, около 6100 от които с над 1000 кв. м полезна площ, също подлежат на задължително обследване. Според Старирадева в 615 от тях консумацията на енергия вече е рационализирана, благодарение на което годишно се икономисват по близо 38 МВтч. След инвестирането пък на 63 млн. лв. за енергоспестяващи мерки в около 250 публични сгради, 94 % образователни и здравни заведения, ще се икономисват по 163,5 МВтч енергия и близо 60 хил. т вредни емисии на година.
ЕС иска минус 1 % годишно
Директива на ЕК, с която се обхваща над 75 % от крайното енергийно потребление, изисква то да бъде свито с 9 % за периода 2008-2016 г. спрямо средногодишното през 2001-2005 г. или с 1 % на година. За България това означава икономия на близо 7300 ГВтч или 627 Кtое (килотона нефтен еквивалент) за периода или годишно по около 810 ГВтч (близо 70 Кtое), уточнява инж. Филип Фиков от АЕЕ. Ако изчислим, ще видим, че зад това число се крие генериращ блок от над 100 МВт, което съвсем не е малко. Този блок обаче е условен, защото в крайното енергийно потребление еленергията е само една четвърт, докато течните горива надхвърлят 43 % (през 2005 г.). За да постигнем тази икономия, през този период трябва да инвестираме между 1,8 и 2,7 млрд. лв., над 1 млрд лв. от които могат да дойдат от ЕС. Но парите няма да се разпределят поравно между секторите, защото най-голямо е потреблението на енергия в транспорта - 33 %, след който идва битът с 29 % и на трето място - индустрията с 23 %. Ако спестяването става пропорционално на консумацията, икономията на енергия в бита би трябвало да се свива само с по 30 КВтч на домакинство за година.
Изобщо, подчертават експерти, спестяването на 1 МВт генерираща мощност излиза многократно по-евтино от изграждането на нова. Но тъй като не може единият процес да се развива за сметка на другия, трябва да се търси оптималното съотношение между тях. Още повече, че след 1990 г. енергийната ни ефективност се е подобрила чувствително, макар да остава още доста по-лоша от тази в Западна Европа. А тъй като и потреблението ни се увеличава в последно време с 3-4 % годишно, наложително е според експерти да се постави силен акцент върху рентабилността при ползването на енергия.
От Начо Халачев
Потреблението на електроенергия от домакинство в България е близо 2 пъти по-ниско от това в Западна Европа. Въпреки това в първичната енергийна интензивност сме с 93 % по зле от партньорите ни в ЕС, а в крайната - с 42 %. А енергийната интензивност показва разхода на енергия за производство на 1000 евро БВП по съпоставима покупателна способност. Затова според шефа на Агенцията за енергийна ефективност (АЕЕ) Таско Ерменков изборът ни не трябва да е между екстензивно развитие и мерки за рационално използване на енергията, а в успешното съчетаване на двете.
Без да оспорва тази постановка, докторът на техническите науки Пламен Цветанов от БАН подчертава, че у нас на практика стратегия за развитието на енергетиката няма. На дискусия по повод 10-годишнината на АЕЕ той каза, че ударение в енергетиката на страната се поставя върху екстензивното й развитие, което става под въздействието на корпоративни и корупционни интереси. По думите му погрешно е схващането, че пазарът ще оправи енергетиката, защото енергийната политика не е въпрос на знания, а битка на интереси за разпределяне на много голяма баница.
Пак според експерта, работил по икономическия доклад за президента, грешка е приватизацията на електроразпределителните дружества (ЕРД), които са основен генератор на все по-високите елцени. Тяхното увеличение се възприема у нас като природен закон, а те за нашата индустрия вече са по-високи от тези в останалата част на ЕС, сочи той, дори преди последния им шоков скок. (Виж интервюто.)
63 млн. лв. за 164 МВтч икономия
В индустрията, припомня Мария Старирадева от АЕЕ, на обследване за енергийна ефективност подлежат всички обекти с годишна консумация от над 3000 МВтч. Тя казва, че според изискванията на закона вече са анализирани 10 такива обекта и с препоръчаните им мерки за рационално енергопотребление ще се постигнат 28 % икономии, а инвестициите ще се откупят средно за около 3,5 години.
На второ място по приоритет идват публичните сгради, около 6100 от които с над 1000 кв. м полезна площ, също подлежат на задължително обследване. Според Старирадева в 615 от тях консумацията на енергия вече е рационализирана, благодарение на което годишно се икономисват по близо 38 МВтч. След инвестирането пък на 63 млн. лв. за енергоспестяващи мерки в около 250 публични сгради, 94 % образователни и здравни заведения, ще се икономисват по 163,5 МВтч енергия и близо 60 хил. т вредни емисии на година.
ЕС иска минус 1 % годишно
Директива на ЕК, с която се обхваща над 75 % от крайното енергийно потребление, изисква то да бъде свито с 9 % за периода 2008-2016 г. спрямо средногодишното през 2001-2005 г. или с 1 % на година. За България това означава икономия на близо 7300 ГВтч или 627 Кtое (килотона нефтен еквивалент) за периода или годишно по около 810 ГВтч (близо 70 Кtое), уточнява инж. Филип Фиков от АЕЕ. Ако изчислим, ще видим, че зад това число се крие генериращ блок от над 100 МВт, което съвсем не е малко. Този блок обаче е условен, защото в крайното енергийно потребление еленергията е само една четвърт, докато течните горива надхвърлят 43 % (през 2005 г.). За да постигнем тази икономия, през този период трябва да инвестираме между 1,8 и 2,7 млрд. лв., над 1 млрд лв. от които могат да дойдат от ЕС. Но парите няма да се разпределят поравно между секторите, защото най-голямо е потреблението на енергия в транспорта - 33 %, след който идва битът с 29 % и на трето място - индустрията с 23 %. Ако спестяването става пропорционално на консумацията, икономията на енергия в бита би трябвало да се свива само с по 30 КВтч на домакинство за година.
Изобщо, подчертават експерти, спестяването на 1 МВт генерираща мощност излиза многократно по-евтино от изграждането на нова. Но тъй като не може единият процес да се развива за сметка на другия, трябва да се търси оптималното съотношение между тях. Още повече, че след 1990 г. енергийната ни ефективност се е подобрила чувствително, макар да остава още доста по-лоша от тази в Западна Европа. А тъй като и потреблението ни се увеличава в последно време с 3-4 % годишно, наложително е според експерти да се постави силен акцент върху рентабилността при ползването на енергия.
Прочетено: 2163 пъти
Сподели в социалните мрежи
Брой коментари
0
Добави линк
