Компромати срещу лекарската стачка

Всеки, на когото се е случвало да потърси помощта на лекарите от „Пирогов", знае, че клиниките му приличат по-скоро на „разораната целина", нежели на европейски лечебни заведения



От Татяна Иванова

„Не преговаряме под натиск от улицата", заяви преди десетина дни премиерът Сергей Станишев по повод протестите на лекарите от „Пирогов" за по-високи заплати, промяна в статута на здравното заведение и обновяване на медицинската техника. Тези думи прозвучаха досущ като изявленията на американски президент при отвличането на войници в Ирак. Министър-председателят обясни също така, че протестите били „политически". Разбирай - подтикнати от опозицията. Като оставим настрана, че последната е полумъртва, не е нужен кой знае какъв натиск върху лекарите, за да искат по-достойно заплащане на труда им.

По политически „мръсничко" се водят и преговорите с докторите. С цел да се изчисти пътят пред „Пиригов" се обещава горе-долу каквото се иска. После става ясно, че обещаното не е като даденото. На 2 юли вечерта зам.-министъра на здравеопазването Матей Матеев заяви, че                 ще                 изпълни всички претенции - оставка на шефа на болницата д-р Спас Спасков, закупуване на ново оборудване, ускоряване на преструктурирането на здравното заведение. Само няколко часа по-късно шефът му - министър Радослав Гайдарски, заля със студен душ прибралите се по клиниките лекари. По бТВ той заяви, че не е освобождавал от длъжност директора на „Пирогов" и не се кани да го прави, не е давал дума да отстрани от управителния съвет недолюбваните от стачниците негови членове и не е обещавал да вдигне заплатите. Накратко - заместникът му е излъгал, без да му мигне окото. Или най-малкото е „скрил дявола" в детайлите.

Оказа се, че конкурс за директор ще има, но не е изключено д-р Спасков да го спечели. Ще има и отстранени членове на управителния съвет, но май съвсем не тези, чийто гръб искат да видят докторите. Всъщност, на гнева им се „радва" членът на борда д-р Емил Таков, който тръгна да заплашва медиците с уволнение, ако протестите продължават.

На практика срещу недоволството на лекарите бяха впрегнати всички хватки от политическите игри. Класически политкомпромат бе спретнат против д-р Кръстю Пенчев - един от лидерите на докторските протести. В медиите контролирано от МВР-министъра Румен Петков „изтече" информация, че съветвал Димитър Желязков-Очите как да се направи на болен, за да не влезе в ареста. Нищо че това няма общо със стачката. Принципът, по който се действа, е: да го омаскарим, за да изгубят медиците подкрепата на обществото. По подобен начин действат управляващите от всички цветове по отношение на политическите си врагове. А каквото знае баба - това и бае.

„Ако здравният министър не изпълни поетите пред нас ангажименти, протестите ще бъдат подновени", заяви говорителят на стачния комитет д-р Светлозар Сардовски. Лесно е да се излъжат миньори и горски работници. Трудно това може да стане с медици, коментират колегите му от „Пирогов". Пък и всеки - политик или бизнесмен, има едно наум, когато си общува с тях. Кой знае, някой ден животът му може да зависи от техните умения...



Всеки протест има и политическа страна

Подвеждащо и спекулативно е да се твърди, че няма място за политика при протестите на групи от хора, когато става дума за трудовите им права или за възнагражденията им.

Всеки протест е свързан с правенето или неправенето на една или друга политика от страна на управляващите. Най-често това се нарича политика по доходите, данъчна политика, социална политика, структурна политика, икономическа политика.

Когато медиците от "Пирогов" обявиха исканията си за по-високи заплати, за нов директорски борд или за преструктуриране на института си, те всъщност поставиха политически искания към правителството, а именно - да си свърши работата така, че да може това здравно заведение да функционира нормално, да обслужва пациентите нормално, а хората, които работят в него, да получават отговарящи на труда им заплати.

Въпрос на здравна и социална политика на правителството е състоянието на "Пирогов", пък и на другите болници, които не са търговски дружества (друга тема са болниците - търговски дружества). Тя може да се изразява във вечно наливане на пари (както е сега), в преструктуриране, в закриване, в ликвидиране, в сливане, в приватизиране на лечебното заведение, в каквото и да е, но е политика. А когато хората, работещи в заведението, не са доволни от тази политика, те имат правото да се вдигат на протест. В този смисъл протестът е политически, тоест срещу провежданата от държавата политика, от която тяхната работа зависи.

Същото се отнася до учителските протести, до протестите на работещите в социалната сфера, на лесовъдните работници и на всички други, за чийто труд плаща държавата с пари от данъците на всички български граждани и рамките на чиято дейност слага пак държавата.

И в крайна сметка най-големият политически протест става на изборите - когато отделните протести не са дали резултат, когато провежданата политика в здравеопазването, образованието, социалната сфера или където и да е другаде е била лоша или неудовлетворителна.