Морски вълк се “самозаточи” четири месеца на яхтата си

Богатите вили на Принцовите острови обикновено плуват в зеленина



От Станислава КОДЕВА

Цели четири месеца прекара на яхтата си бургазлията Георги Йочев. Морякът -ветеран направи нещо като европътешествие до най-красивите места на Черно и Средиземно море. Най- райското кътче за него е Босфора, където човек се зарежда с енергия и трябва да го види на всяка цена поне веднъж в живота си. Благословено място са и Принцовите острови до Истанбул, където си заслужава човек да живее поне един ден. Някога там да заточвали византийските принцове, за да не застрашават трона на императора. Сега се виждат богати вили за по няколко милиона долара всяка, сред чудно съчетание между море и гора. Морският вълк почти не е слизал от яхтата си, стъпвал на суша само, за да си вземе нещо за хапване и вода за изпът. Заедно с него пътували и двамата му най-добри приятели, които са преживели усещането, че целият живот е едно необятно море - бурно, тихо, вълнуващо се. За Георги то е     по-желано дори     от хубавата жена. Пътешествието свършило в Малта, където тримата прекарали цял ден. Красиво място, пълно с туристи и привлекателни жени. Но не по-красиви от българките.

Рибата изчезва от нашето море

- С какво ще запомниш тези четири месеца във водата?

- Това мое "заточение" ще     запомня с красивият изгрев и залез. Заслужава си човек да усети липсата на суша. Чувстваш се величествен сред необятното море. Тези четири месеца ме накараха да откажа и цигарите...

- Кои са онези величествени места, които ти видя, макар и за кратко?

- Всички острови и полуострови по Черно и Средиземно море. Голяма красота, плажове, четири и петзвездни хотели, цели градчета. Но за съжаление няма девствено място. Всичко се пренасели, навсякъде е оставила следи човешката ръка. И то от мания за величие и бързо забогатяване. Алчността превзема човешката душа.    

- Казваш с тъга, че в нашето Черно море вече няма риба.

- Мъчно ми е. Изчезват дори и тези риби, с които българинът е свикнал и които присъстват на трапезата му в празник и делник - цацата, сафридът, чернокопът. Риби, които вече ги няма. А това изпразва и джоба на рибарите. Имам колеги, които с това си изкарват прехраната. А сега са по-бедни от всякога. Стигнали са до просешка тояга, а някога бяха силни и богати...

-     Имаше ли екстремни ситуации по време на воаяжа?

- Да, на два пъти щяхме да се преобърнем. Сложихме си дори спасителни жилетки, поясите също бяха до нас. Но слава Богу всичко се размина. Черно море е по-коварно от останалите морета. Докато е равно, докато няма вълни и изведнъж може да стане бурно. Черно море образува къси вълни, но достатъчно коварни.

- Казваш, че за да се качиш на кораб или яхта има определени правила?

- Да, има. Трябва да си спокоен, да мислиш положително. А паднеш ли в морето, трябва да вярваш, че ще се спасиш, ще оцелееш. А не че непременно морето ще те погълне. А когато на яхтата има дете, задължително вдигаш само едното от двете платна. Това е поверие, защото при силен вятър мачтата се движи и стига до 90- градуса. Това е достатъчно, за да блъсне детето и то да падне в морето. А при свършен факт е трудно да го откриеш - все пак морето не е до колене.

- Заради какво си заслужава да живееш?

- Знаете какво ще отговоря. Заради морето разбира се. То те зарежда с живот. Всичките ми сълзи, изплакани от мъка или от радост, са отишли в морето. Там са и сълзите на загиналите, на живите, на моряшките съпруги, които са загубили човека до себе си. Затова морето е солено и горчиво..