Бизнесмен сбъдна мечтите на Порой за истинска църква

Без шумни рекламни кампании, без призиви в национален ефир за набиране на дарения, шепа християни вдигат със собствен труд и средства църква в поморийското село Порой. През септември ще се сбъдне мечтата на местните жители да си имат свой храм с истинска камбана, молитвен дом, в който да запалят свещичка за здраве.



От Севдалина Пенева

Вместо звън на камбана, вече две поколения чуват за празници и погребения шума на клепалото на мегдана. Металната траверса била окачена на дърво в малкия парк, точно срещу кметството. Там сега се издига храм "Свети Димитър", чакан от 40 години.

Порой се е местило няколко пъти, преди повече от 100 години селото е било около коритото на река Хаджийска. Болести от водата и тежка малария от комарите започнали да морят децата. През 1908г. пръв се изселил даскала. Вдигнал си къща на високото и така спасил семейството си. След него тръгнали и останалите хора и от старотото село в ниското останала само каменната църква, за която никой не помни кога е градена.

На святото място сега има руини, смътен белег, че някога там е кипял живот.

"Църквата продължи да фунцкионира докъм 60-те години, после я затвориха и сградата започна бързо да запада и да се руши", разказва кметът на Порой Милчо Маринов. Незнайно къде изчезнали иконите, иконостасът, всички ценни предмети.

Единствен свидетел на събитията през тези години е 75-годишната баба Кера. Възрастната жена си спомня, че свещеникът, обслужвал тогавашната "Св. Димитър", изнесъл всичко в оризарската църква, където част от светините се съхранявали и сега. Информацията и се потвърди и в момента сме в преговори Оризаре да ни върнат иконите, които ще ни трябват през есента, казва Маринов.

Идеята да се възроди храмът "Св. Димитър" е на възрастните хора, които от 10 години само за това говорят. През 2004 година даже направили първа копка и регистрирали църковно настоятелство, но инициативата секнала дотам, поради липсата на пари. Много ги заболяло, когато мюсюлманите, надошли едва през последните години в селото, ги изпреварили и открили голяма джамия.

Едва миналата година нещата със строителството потръгнаха, когато се появиха истински християни и радетели на българщината, готови да финансират изграждането на божията обител, допълва Милчо Маринов, който с двете си ръце е помагал за полагането на основите. Кметът води тетрадка, в която прилежно се записва всеки лев, дарен за царквата и името на всеки, допринесъл за начинанието. Там е отбелязана и Росица Узунова от София, която безвъзмездно е изготвила архитектурния план.

На първо място в списъка обаче е бизнесменът и общински съветник от Поморие Яни Пападопулов, който е и основен спонсор на градежа. Фирмата му "Пападопулов" ЕООД е подсигурила достатъчно техника, бетон, арматурни железа за конструкцията, а самият той често може да бъде засечен в селото, за да наблюдава лично процесът на работа.

В Порой са корените ми, тук е живял родът на майка ми, затова се чувствам обвързан с това село, казва Яни Пападопулов. Най-ярките му детски спомени са свързани със стария храм "Свети Димитър". Каменните зидове били използвани от малчуганите като декор за пресъздаване на сцени от любими приключенски книги. Затова и нямало нужда да го убеждават     да помогне за строежа. В момента бизнесменът проучва къде са най-добрите майстори леяри на камбани в областта, за да е сигурен, че звънът на светинята ще се чува надалеч.