Отдадена на медицината умря от лекарска небрежност

Уважаема Редакция, Пиша Ви във връзка с публикуваната във вашия вестник преди няколко броя статия "Бургас остава без Спешна помощ", тъй като това е факт и го изпитах с цената на ужаса от загубата на моята майка. Изпращам Ви писмото, което ще изпратя за изясняване на случая до компетентните институции.



Поради престъпна небрежност и некомпетентност на екипа на Спешна медицинска помощ, изпратен в дома ни на 09.06.2007г., майка ми д-р Йовка Клисурова почина в линейката на път за болницата.

Минути след 5 часа на 09.06.07г., майка ми се оплака от остра болка в сърдечната област, от която се е събудила. Като лекар си постави диагноза начален инфаркт. Веднага позвъних на тел.150 и оттам ме посъветваха да й премеря кръвното налягане и пулса и отново да им позвъня. След това изпратиха линейка. Без да бързат особено, "спешните медици" й премериха кръвното и направиха ЕКГ, която представляваше размазана от мастило и криволици лента и от която можеха да се различат едва десетина сантиметра, като на изумлението ми отговориха, че апаратът е "малко" повреден. Това не попречи на лекарката без колебание да реши, че няма инфаркт и вероятно се касае за стенокардна криза. Дадоха на майка ми таблетка нитроглицерин и понечиха да си тръгнат, но след приема му състоянието й рязко се влоши, оплака се, че има чувството, че ще колабира и се чувства много зле. Отговорът беше - сигурно й е паднало малко кръвното от нитроглицерина. Видях как     лицето на майка посивя, че     е изплашена. Повтаряше, че й е много лошо. Казах на лекарката, че майка ми не е от хората, които се плашат лесно и след като казва, че й е зле, това означава, че й е много зле. Последва предложение, ако настояваме, да ни заведат до спешното. Майка шептеше, че ще й бъде трудно да стигне до линейката, но въпреки това я повлякоха на крака навън по стълбите. Останах след тях, за да заключа вратата на апартамента ни на първия етаж и когато излязох, ги видях да се суетят край нея, а тя се свличаше на пейката пред входа. Развиках се, майка ми беше посиняла и се давеше. Едва тогава се разбързаха. Измъкнаха носилката и ми се разкрещяха, че не им помагам. Майка се задушаваше, мятяше, агонизираше, гледката беше потресаваща. Вместо да се опитат да я реанимират на място, тъй като беше въпрос на секунди и минути, те я метнаха в линейката- реанимобил, изблъскаха ме грубо и блъснаха вратите пред мен. Слизайки от таксито пред Спешно отделение, видях как екипа набързо се шмугна в линейката и потеглиха веднага. Вече знаех какво се е случило. В спешното разбрах, че дори не са направили опит да я реанимират по пътя и са я закарали без сърдечна дейност. Вярвам на лекарите от Шокова зала, че са направили всичко възможно - интубирали са я, включили са я на командно дишане, но е било престъпно късно.                                                    

И това се случи с човек, който     отдаде четиридесет години от живота си активно на медицината и до последно помагаше на всички със съвети и напътствия...

Минути след като ни съобщиха, че е починала, ни връхлетяха лешоядите от траурните агенции - по-бавна "спешна" помощ, повече работа за тях. Дали пък спешните медици, изживяващи се като богове, разпореждащи се с живота на хората, не следват друга мотивация, различна от     Хипократовата клетва.

Мисля, че един истински, доблестен лекар, след подобен случай би скъсал дипломата си на публично място, тъй като с     подобна медицинска помощ българинът е обречен да стигне по-бързо до оня свят, отколкото до Европа!

С поздрав: Цвета Клисурова

[email protected]