новини
справочник
заведения
Филип Македонски се лекувал в нашите бани преди 2500 години
05 Юли 2007, Четвъртък
Източник: вестник Фактор
Аварският хаган, обсадил Анхиало в края на шести век, избрал сградите на баните, за да гуляе в тях с харема си
От Лора Стаматис
Аква калиде, Термополис или Бургаски минерални бани - независимо от наименованието си, вече 2500 години лековитият извор привлича желаещи да се изкъпят в него.
Курортът край минералните бани на Бургас е бил популярен още в древността. Императори, султани и пълководци са се плацикали във водите му, търсейки лек за болежките си.
Лечебните води на баните са спасявали нееднократно курорта от разрушение, спечелвайки благосклонната протекция на завоевателите.
Свидетелство за хилядолетното използване на минералните бани са останките от античен и средновековен град край тях и тракийското светилище на трите нимфи, покровителки на изворите.
Традицията да се използват лечебните качества на водите и природните ресурси идва от времето на древните траки. Те са били изкусни лечители, използващи умело и даденостите на минералните извори.
В Римската империя тези традиции продължили да се развиват и усъвършенстват. "Свещените" извори на траките станали толкова известни, че болни от всички краища на Великата империя идвали, за да се лекуват в тях. Един от най-древните и най-посещавани минерални извори бил този край днешния град Бургас.
Любим на императори и султани
Първият знатен владетел, къпал се в лековития извор, е Филип II Македонски - цар на Древна Македония и баща на Александър Македонски. Филип II е "летувал" край лечебните води четири века преди новата ера. От това време датират най-ранните сведения за курорта с минералните води.
Няколко века по-късно, готският летописец Йорданес, живял по времето на император Юстиниан, описва "огнената горещина, която изригва от извора, най-първият и най-добрият измежду многобройните други извори в целия свят за лекуване на болни."
Друг негов съвременник - Прокопис, е документирал как императорът заповядал да се укрепят с високи стени баните, за да се осигури безопасността на гостите им.
Под името Аква калиде, а по-късно и Термополис, минералните бани се развивали и процъфтявали през вековете. В един от летописите се разказва, че в тях потърсила спасение съпругата на византийския император Тиберий II. Императрицата се излекувала успешно в топлите минерални води на баните и в знак на благодарност подарила мантията си на местната църква.
Към лечебните води на минералния извор не останали безразлични и хуни, и авари. Според историческите сведения, аварският хаган, обсадил Анхиало в края на шести век, избрал именно сградите на баните, за да гуляе в тях с харема си. Това ги спасило от разрушение.
През 1206 година обаче, латинският император Хенрих нахлул в Българското царство и започнал да руши и опожарява наред. Манията му да покорява не подминала и курорта с топлите минерални води. Останало само написаното от неговия летописец: "Това беше много красив град, добре разположен, с множество топли извори за къпане - най-хубавите в целия свят. От него отнесохме огромна плячка."
Едва 350 години по-късно по заповед на турския султан Сюлейман II селището отново е застроено, а край баните е издигната сграда. Преустроена напълно, тя се използва и днес, заедно с новата балнеолечебница.
На минералните бани се е лекувал от ревматизъм и турският султан Селим бей. От благодарност за облекченията, които получил в ставите, султанът заповядал всяка година през юли на това място да се прави общонароден панаир.
Още първата година заприиждали хора от всички краища на турската империя, а панаирът продължил 40 денонощия. Освен че се веселили, всички присъстващи се възползвали от привилегията да се изкъпят в минералните води на извора и да се заредят със здраве и енергия.
Качествата
Първи лечебните качества на минералната вода край Бургас описва турският историк Евли Челеби, през 17-ти век. Той твърди, че при пътешествията си по целия свят не е виждал друга по-лековита вода и че "който се къпе в банята с нея, няма нужда от сапун, тъй като и без това тялото става бяло, омеква като яйце и напълнява".
Според друго описание "водата в баните е прозрачна, на вкус е алкална. Когато човек се къпе, кожата му става като мазна".
Минералната вода край Бургас се характеризира като "мека". Тя е гореща, с температура 41 градуса, слабоминерализирана, умерено флуорна. Бистра е и е с много добри питейно-вкусови качества. В минералните извори търсят облекчение болни от ревматизъм, безплодие, подагра, невралгии. Водата се използва и за профилактика, и укрепване на организма при здрави хора, както и за закаляване срещу простудни заболявания.
Под грижите на общината
След Освобождението Министерствата на външните и вътрешните работи, на търговията, земеделието и финансите, стопанисвали дотогава минералните бани, ги отстъпват на бургаската община за вечно ползване.
С течение на времето край баните са построени почивни станции, където лекуващите се могат да нощуват, гостилници, бюфет.
Минералната вода от изворите е прокарана в два отделни басейна - за мъже и за жени, намиращи се в самостоятелни помещения, със стаи за преобличане.
Районът край баните също е благоустроен - изградени са градинки, засадена е горичка с акациеви дръвчета.
Всичко това, заедно с близостта до плажа и мекия климат, разнасят отново славата на курорта. Минералните бани и паркът край тях се превръщат и в любимо място за отдих на бургазлии и жителите на околните селища, особено през почивните дни.
Все още някои от тях си спомнят как цели семейства, най-напред с каручка, кабриолет или файтон, а после и с коли, излизали на излет край баните. В горичката разстилали одеала и покривки, върху които нареждали кошници с провизии, бутилки с вино и изстудена ракия.
Забравата
От години в балнеоложкия център край баните успешно се съчетават лечебните качества на минералната вода и на калта от дъното на соленото езеро. Прилагат се модерни методи на водо-, електро- и парафинолечение. Болни с най-различни заболявания продължават да търсят лек във водите на извора.
Базата обаче отдавна е занемарена, старите постройки са срутени, а поликлиниката - изоставена. Мазилките падат, покривите текат. Хората се оплакват, че в баните четирима-петима цигани без здравни книжки правят масажи, а през останалото време пушат в съблекалните.
В началото на 90-те години дори се стигна до там, че минералната вода в извора изчезна, заради намиращата се в съседство общинска каменна кариера. Няколко години по-късно изворът бе възстановен, но кариерата не е спирала да работи. Нещо повече, увеличил се е броят на фирмите, добиващи от нея инертни материали. Към общинската БСК, са се присъединили и частни фирми, свързани с управниците на дружеството.
Паркът край баните също е в плачевно състояние. Алеите на здравето са отдавна заличени, а засадените преди 60-70 години дървета са остарели и съхнат.
Изоставени и неподдържани, баните постепенно загубиха популярността си, дори сред местните хора.
Този път, без да са разрушавани от завоеватели.
Аква калиде, Термополис или Бургаски минерални бани - независимо от наименованието си, вече 2500 години лековитият извор привлича желаещи да се изкъпят в него.
Курортът край минералните бани на Бургас е бил популярен още в древността. Императори, султани и пълководци са се плацикали във водите му, търсейки лек за болежките си.
Лечебните води на баните са спасявали нееднократно курорта от разрушение, спечелвайки благосклонната протекция на завоевателите.
Свидетелство за хилядолетното използване на минералните бани са останките от античен и средновековен град край тях и тракийското светилище на трите нимфи, покровителки на изворите.
Традицията да се използват лечебните качества на водите и природните ресурси идва от времето на древните траки. Те са били изкусни лечители, използващи умело и даденостите на минералните извори.
В Римската империя тези традиции продължили да се развиват и усъвършенстват. "Свещените" извори на траките станали толкова известни, че болни от всички краища на Великата империя идвали, за да се лекуват в тях. Един от най-древните и най-посещавани минерални извори бил този край днешния град Бургас.
Любим на императори и султани
Първият знатен владетел, къпал се в лековития извор, е Филип II Македонски - цар на Древна Македония и баща на Александър Македонски. Филип II е "летувал" край лечебните води четири века преди новата ера. От това време датират най-ранните сведения за курорта с минералните води.
Няколко века по-късно, готският летописец Йорданес, живял по времето на император Юстиниан, описва "огнената горещина, която изригва от извора, най-първият и най-добрият измежду многобройните други извори в целия свят за лекуване на болни."
Друг негов съвременник - Прокопис, е документирал как императорът заповядал да се укрепят с високи стени баните, за да се осигури безопасността на гостите им.
Под името Аква калиде, а по-късно и Термополис, минералните бани се развивали и процъфтявали през вековете. В един от летописите се разказва, че в тях потърсила спасение съпругата на византийския император Тиберий II. Императрицата се излекувала успешно в топлите минерални води на баните и в знак на благодарност подарила мантията си на местната църква.
Към лечебните води на минералния извор не останали безразлични и хуни, и авари. Според историческите сведения, аварският хаган, обсадил Анхиало в края на шести век, избрал именно сградите на баните, за да гуляе в тях с харема си. Това ги спасило от разрушение.
През 1206 година обаче, латинският император Хенрих нахлул в Българското царство и започнал да руши и опожарява наред. Манията му да покорява не подминала и курорта с топлите минерални води. Останало само написаното от неговия летописец: "Това беше много красив град, добре разположен, с множество топли извори за къпане - най-хубавите в целия свят. От него отнесохме огромна плячка."
Едва 350 години по-късно по заповед на турския султан Сюлейман II селището отново е застроено, а край баните е издигната сграда. Преустроена напълно, тя се използва и днес, заедно с новата балнеолечебница.
На минералните бани се е лекувал от ревматизъм и турският султан Селим бей. От благодарност за облекченията, които получил в ставите, султанът заповядал всяка година през юли на това място да се прави общонароден панаир.
Още първата година заприиждали хора от всички краища на турската империя, а панаирът продължил 40 денонощия. Освен че се веселили, всички присъстващи се възползвали от привилегията да се изкъпят в минералните води на извора и да се заредят със здраве и енергия.
Качествата
Първи лечебните качества на минералната вода край Бургас описва турският историк Евли Челеби, през 17-ти век. Той твърди, че при пътешествията си по целия свят не е виждал друга по-лековита вода и че "който се къпе в банята с нея, няма нужда от сапун, тъй като и без това тялото става бяло, омеква като яйце и напълнява".
Според друго описание "водата в баните е прозрачна, на вкус е алкална. Когато човек се къпе, кожата му става като мазна".
Минералната вода край Бургас се характеризира като "мека". Тя е гореща, с температура 41 градуса, слабоминерализирана, умерено флуорна. Бистра е и е с много добри питейно-вкусови качества. В минералните извори търсят облекчение болни от ревматизъм, безплодие, подагра, невралгии. Водата се използва и за профилактика, и укрепване на организма при здрави хора, както и за закаляване срещу простудни заболявания.
Под грижите на общината
След Освобождението Министерствата на външните и вътрешните работи, на търговията, земеделието и финансите, стопанисвали дотогава минералните бани, ги отстъпват на бургаската община за вечно ползване.
С течение на времето край баните са построени почивни станции, където лекуващите се могат да нощуват, гостилници, бюфет.
Минералната вода от изворите е прокарана в два отделни басейна - за мъже и за жени, намиращи се в самостоятелни помещения, със стаи за преобличане.
Районът край баните също е благоустроен - изградени са градинки, засадена е горичка с акациеви дръвчета.
Всичко това, заедно с близостта до плажа и мекия климат, разнасят отново славата на курорта. Минералните бани и паркът край тях се превръщат и в любимо място за отдих на бургазлии и жителите на околните селища, особено през почивните дни.
Все още някои от тях си спомнят как цели семейства, най-напред с каручка, кабриолет или файтон, а после и с коли, излизали на излет край баните. В горичката разстилали одеала и покривки, върху които нареждали кошници с провизии, бутилки с вино и изстудена ракия.
Забравата
От години в балнеоложкия център край баните успешно се съчетават лечебните качества на минералната вода и на калта от дъното на соленото езеро. Прилагат се модерни методи на водо-, електро- и парафинолечение. Болни с най-различни заболявания продължават да търсят лек във водите на извора.
Базата обаче отдавна е занемарена, старите постройки са срутени, а поликлиниката - изоставена. Мазилките падат, покривите текат. Хората се оплакват, че в баните четирима-петима цигани без здравни книжки правят масажи, а през останалото време пушат в съблекалните.
В началото на 90-те години дори се стигна до там, че минералната вода в извора изчезна, заради намиращата се в съседство общинска каменна кариера. Няколко години по-късно изворът бе възстановен, но кариерата не е спирала да работи. Нещо повече, увеличил се е броят на фирмите, добиващи от нея инертни материали. Към общинската БСК, са се присъединили и частни фирми, свързани с управниците на дружеството.
Паркът край баните също е в плачевно състояние. Алеите на здравето са отдавна заличени, а засадените преди 60-70 години дървета са остарели и съхнат.
Изоставени и неподдържани, баните постепенно загубиха популярността си, дори сред местните хора.
Този път, без да са разрушавани от завоеватели.
Прочетено: 2388 пъти
Сподели в социалните мрежи
Брой коментари
0
Добави линк
