Дълбоко грешите, колеги

Тодор СТАМБОЛИЕВ*



Одобрявате ли подписаното споразумение за изграждане на петролопровода “Бургас-Александруполис"?

Това ще бъде въпросът, чийто отговор ще се търси чрез насрочения референдум .

Не одобрявам прокарването на тръбопровода през града ни! Това най-вероятно ще е отговорът     на близо 90% от     бургазлии.

И аз сигурно бих отговорил така! Не защото съм запознат в подробности със споразумението, а защото и аз като всеки бургазлия искам да дишам свеж въздух, да се къпя в чистите води на Черно море, градът ни да е привлекателен за туристите и все по-уютен за децата ни.

Кой би поставил под съмнение това желание на всички нас, кой не се притеснява от евентуално замърсяване на водите, на въздуха, на околната среда, на флората и фауната.Кой?

Особено сега, когато постоянно се говори, че интересите на бургазлии не са защитени и не е гарантирана безопасността при използване на съоръженията, че има потенциална опасност от големи щети за Черноморието, че ползите ще са много по-малко от загубите и т.н. Как, ако си нормален, средностатистически жител на този град, да се съгласиш с подобен риск?    

Защо поставям въпроса по този начин. На 15 март 2007 год. в Атина споразумението беше подписано от Путин, Станишев и Караманлис и през     май одобрено от Народното ни събрание на второ четене. Едва сега, когато дойде времето след повече от десетилетие международни преговори и надежди от наша страна тръбопроводът да не ни подмине, се повдига въпросът за евентуален местен референдум.

Питам, защо не се поиска референдум и за проекта Бургас-Вльора, който ще бъде изпълняван от американската компания АМБО? И двата проекта бяха гласувани едновременно в Народното събрание.

Целта, уважаеми съграждани, е не да се предизвика допитване до вас, защото такова по този въпрос не може да бъде свикано!     И това се знае добре от всички колеги, подписани в искането за извънредната сесия и от тези, които гласуваха “за".

Целта е в навечерието на местните избори да демонстрираме пред уважаемия избирател нашата "загриженост" за неговото здраве с надеждата да ни припознае за съмишленици, разбирай "с надеждата да гласува за нас".

Местен референдум се провежда само по въпроси от местно значение. За съжаление така казва законът.     Подписаното международно споразумение не само не е от местно значение. То има не просто национален характер, а е от изключителна важност за отстояване на държавните ни интереси, интересите на България като част от геостратегическия регион, в който се намираме.     Това първо.

Нито кметът, нито община Бургас могат да поискат това. Те не са страна по споразумението. Става дума за междудържавен акт, за международен договор, който по силата на чл.5, ал.4 от Конституцията на Р България има приоритет пред вътрешното законодателство на страната ни     и не може да бъде променян просто ей-така.

Оценка за въздействието на околната среда може да иска     инвеститорът на проекта, а той е     международна проектна компания /МПК/, която, забележете, още не е създадена! Предстои на 9 юли в София да се съберат представители на страните, подписали споразумението за подготовка на проектоустава. Едва след неговото подписване ще може да се говори за технически параметри, икономически условия, въздействие върху околната среда и т.н.

Всъщност досега е налице споразумение за създаване на такава компания, с уточнени дялове за всяка една от страните и с уточнени параметри за строителство - дължина на тръбите, капацитет на количеството петрол, товарни пунктове.

Това е истината!

Нямаме реален субект, няма проект, затова няма и ОВОС!

А стартирането на строителство от такъв мащабен характер и с такова международно значение не може да мине без ОВОС. Няма как да стане ако не спазим европейските екостандарти! При всички случаи ще има ОВОС, така че нашите съграждани трябва да бъдат спокойни.

Единственото полезно, до което ни доведе             извънредната сесия, е това, че по време на дебатите се информира онази част от обществото, която се интересува от темата. Част от колегите в залата казваха: " Никой не разяснява нищо за това споразумение, хората ни питат, кметът мълчи, какво да обясним!"

Не е така - който се интересува, знае. Който се вълнува от темата, чете вестници, гледа телевизия, слуша радио, влиза в Интернет и се просвещава. Никой няма да дойде у дома ти нито ще седне на масата ти в ресторанта, докато си пиеш питието да ти разяснява клаузите по договора.

Това е истината. А иначе местен референдум може да се свика по спора да има ли подвижен покрив Летният театър, да се построи ли яхтено пристанище на централния     плаж и т.н. , но в нашия случай иде реч     за нещо друго.

Нашият референдум просто     няма да има никакви правни последици,     ще бъдат похарчени пари на данъкоплатците на тази община за провеждането му и толкова. Ако изобщо това незаконосъобразно решение     стигне до реализация.

*Авторът е юрист, общински съветник и създател на нормативни актове от местно значение, общински председател на партия "Българска социалдемокрация", заглавието е на     редакцията