Свалят ни данъците, ама друг път

Лъчезар Богданов от "Индъстри уоч" (вляво) и Георги Ангелов от института "Отворено общество" са категорични: условия за намаляване на вноската за пенсии, но няма гаранции, че това ще стане



От Начо Халачев

Илюзия е, че някой е сторил нещо за намаляване на данъчно-осигурителната тежест на българина през последното десетилетие. Според изследвания на Института за пазарна икономика, правени от 1998 г. насам, ежегодно всеки от нас работи за бюджета докъм края на май. Рекордът е бил през 2000 г. при Иван Костов - до 29 май. Тази година, при Сергей Станишев, може и да го минем. Най-малко - "само" до 18 май. Ангарията ни е била през 2002 г. при Симеон Сакскобургготски. На царското управление обаче е "заслугата" намаленията през това време на преките налози да не бъдат усетени от данъкоплатците.

Как? Елементарно, Уотсън, като даденото с едната ръка е било взето от другата, т.е. чрез косвените налози. "Убиецът" ДДС се запазва през това време достатъчно висок, а акцизите пък - на горива, цигари, алкохол и др., се бутат непрекъснато нагоре. Ново увеличение се очаква след Нова година, към което ще се прибави и нов акциз на тока. Така ако в социална Европа съотношението между преки и косвени данъци е приблизително една към едно, то у нас то е едно към четири! А това, сочат експерти, бърка по-осезаемо предимно в джоба на по-бедните.

"Денят на свободата от правителствената намеса" (когато спираме да пълним бюджета и почваме да работим за себе си) трябва да бъде изместен по-рано през годината, искат от ИПИ. Шефката на института Светла Костадинова цитира доклад на Европейската комисия, според който свалянето с 6 процентни пункта на облагането на труда, свива допълнително с 2 пункта безработицата в страната. Според нея по-ниските осигуровки означават по-евтин труд и като следствие в дългосрочен план - по-голяма икономика и повече средства за публични услуги.

Други изследвания пък сочат, че намаляване на данъчно-осигурителната тежест с 6 пункта увеличава растежа на БВП с 1,2-2,4 процентни пункта. Освен това се ограничават възможностите за неползотворни публични разходи (у нас те са 2 пъти по-неефективни от средните в ЕС) и се нанася удар върху втория по значимост фактор за голяма сива икономика.



Как ще ги стигнем... малтийците

Дали това е бленуваният лост, с който да превключим на по-високата скорост на развитие? Защото според ексминистър Лидия Шулева трудно минахме от годишен темп 4,0-4,5% на 5,5-6,0% ръст на БВП и ни трябват по-нататъшни радикални стъпки, за да се качим на

7-8 %. А те са ни необходими, за да можем до 2020 година да стигнем поне днешното равнище на... малтийците. Както показа и представеният неотдавна икономически доклад за президента, това биха били номинално 10-12% повече икономика на година или 3,5-4-кратно номинално увеличение на БВП до края на периода. В числа БВП би следвало да бъде 95-105 млрд. евро или средно по около 13 хил. евро на човек от населението в края на периода.

Към този лост икономистите са подтиквани от параграф 70 в последния закон за бюджета. С него се иска при наличие на фискални възможности правителството да предложи промени в закона за намаляване на вноската за фонд "Пенсии" с 3 процентни пункта от 1 юли 2007 г. Според Георги Ангелов от института "Отворено общество" показател за това, че са налице такива възможности, е регистрираният вече бюджетен излишък. За първата трета от годината той е 1,260 млрд. лв. и за цялата година вероятно ще надхвърли 2,5 млрд. или 6-7 пъти над планираните под 400 млн. А това според Светла Костадинова дава възможност за намаляване на тази осигуровка не с 3 и дори не с 6, а с много повече пункта.



Ще свием ли осигуровките    

Искането на икономистите се подкрепя и от добрия ръст на приходите в бюджета. За месеците януари-април той е 50% вместо планираните 20% при корпоративния данък, 25% вместо 8-9% при подоходния данък и 12% вместо 6% при осигуровките. Спад е имало само при ДДС, при това едва за месеците януари-март, и от април вече и при него се надхвърлят очакваните постъпления, подчертава Георги Ангелов.

Да, но България има голям дефицит по текущата сметка и бюджетният излишък помага за неговото балансиране, оспорват други. Първо, за сметка на текущата сметка имаме пък излишък по финансовата сметка, казва Георги Ангелов. И този излишък се формира от чуждестранните инвестиции, които ще продължат да идват у нас, ако продължим и реформите. Второ, Европейската комисия иска в тази ситуация да имаме 2% бюджетен излишък, МВФ настоява за 2,3%, а трябва ли ние да се правим на по-големи католици от папата и да гоним 4,5%!

От друга страна обаче, със свиването на вноската дупката в бюджета на НОИ се увеличава и тя трябва да се запълва от републиканския бюджет, т.е. става един вид одържавяване. Да, опонират от другата страна, но с това положението не се променя, защото засега няма капиталови фондови, а само счетоводни отчети. При 6 млрд. лв. разходи за пенсии едва 2 млрд. са вноските от частния сектор, а всичко останало - пак трансфери от бюджета.

В тази ситуация според Лъчезар Богданов от "Индъстри уоч" темата е законодателна. Защото възможности има и не е въпрос на пожелание, а на задължение вноските за пенсия да бъдат намалени. А след като правителството не предлага тяхното намаляване, но и не говори за липса на възможности, да каже как ще изразходва излишъка. Защото той се формира от работещите в реалния сектор, главно частен, и да се насочва основно за заплати в публичния сектор не би било справедливо.