Никой не иска да оглави СДС

Може да съм млад, но не съм глупав, заяви Мартин Димитров (в средата) на бившите лидери на СДС - Петър Стоянов и Филип Димитров, които се опитват да го убедят да оглави партията преди местния вот

Снимки: БГНЕС



От Светла Бъчварова

В последните седмици около СДС цари тишина. Сякаш медиите забравиха, че има такава партия и за нея или не се говори нищо, или се говори с лека носталгия и назидание, като за умрял човек - или добро, или нищо.

В публичното пространство откъслеци за миналото на СДС се появиха покрай бившия конституционен съдия и още по-бивш седесар - Георги Марков. За него излезе отново фактът, че е бил сътрудник на Държавна сигурност, нещо, което не е ново, но това предизвика вялите коментари тук и там, че ранният СДС бе всъщност създаден и тласкан в пагубни посоки от прекалено много бивши сътрудници на ДС.

И толкова за СДС от последните дни в медиите.

Нищо ли не се случва в синята централа на "Раковски" 134? Нищо ли не говори, че след три седмици ще се проведе национална партийна конференция, която трябва да реши ще я има ли тази партия и накъде ще върви?

Ако се съди по откъслечните коментари на близки до централата хора, в момента като че ли най-важният въпрос, вълнуващ останалите малцина на брой неразочаровани напълно партийни функционери, е кой ще оглави СДС.

Търси се лидер, на когото се възлагат разнопосочни надежди. Той трябва да сплоти партията, да я вдигне на крака, да я накара да се представи задоволително на местните избори, да я укрепи с цел да набере сили за бъдещите парламентарни избори. С една дума - да възкреси вярата в СДС и да върне избирателите й. Задача, която е напълно неизпълнима на този етап.

И понеже такъв човек не се вижда на хоризонта, се отива към по-скромния вариант - да се намери лидер, който да оглави сега партията, за да може тя да просъществува и след местните избори. И така да подготви идването на следващия лидер, който ще я изведе на по-нов и по-успешен етап на развитие.

При тази постройка, към която се ориентират на "Раковски", естествено такъв човек, който да играе ролята на компромисен водач, който ще обере негативите от пълния разпад на СДС и задаващото се слабо представяне на изборите наесен, не може да се намери.

Имената на спряганите наследници на поста на Петър Стоянов се известни. Човекът, на когото Стоянов ще държи, е Мартин Димитров. Пред съпартийци обаче Димитров бе казал по повод на увещанията да се кандидатира за лидерското място: "Може да съм млад, но не съм глупав".

Другият лансиран за лидерското място е Йордан Бакалов, ползващ се с подкрепата на пловдивските сини среди. Бакалов, който не крие амбициите си да излезе по-напред в партията, ясно си дава сметка обаче, че няма да има силите да изведе партията. А партийната практика в българския политически живот е желязна - загубилият лидер губи всичко, и то безвъзвратно. Така че Бакалов ще предпочете вечния втори ешелон в партията пред краткия живот на първа линия.

Останалите подхвърляни имена - Иван Колчаков, Стефан Иванов, Иван Чомаков, са просто варианти. Всеки от тях няма да иска да бъде временният, слабият, лошият лидер.

В търсенето на лидер СДС забравя, че лидерският дебат трябва да се води открито и пред потенциалните поддръжници на партията. В момента никой от спряганите лица, а и други в СДС не излизат публично, не говорят за състоянието на СДС, не предлагат идеи за съживавяне на партията, не сочат изход. Чака се конференцията като манна небесна.

При това положение има ли значение кой ще ръководи СДС? Има ли значение ще я има ли СДС?