Бедни сме, но се правим на средняци

Собствениците на луксозен мезонет автоматически се класират в групата на средната класа



От Начо Халачев

Максимата, че е по-добре да си здрав и богат, отколкото беден и болен, май няма подобаващо отражение у нас. Оказва се например, че в България богатите почти масово живеят в постоянен стрес, докато много от бедните се радват на повече спокойствие. Този в голяма степен необясним феномен, който не кореспондира много с жизнения стандарт в страната, в някаква степен обаче аргументира голяма средна прослойка. Тя според изследване на BBSS Gallup International е към

36 % от населението на България, макар характеристиките й да са по-скоро нашенски, отколкото универсални.

По-внимателното вглеждане в числата обаче показва, че т. нар. средна класа у нас съществено се различава от тази в страните-членки на Европейския съюз. И че по-голямата част от българите, „класифицирани" в тази група, са далеч от стандарта на живот на събратята си в икономически развитите държави. Различаваме се и от бившите соцстрани, които преди нас влязоха в ЕС и очевидно дръпнаха по-напред от нас. Парадоксално, но е факт, че притежаването на „панелка" - защото е собствено жилище, „качва" в по-горна социална група голяма част от българите.

Според майско проучване на института доход на домакинство от 748 лв. на месец те прави средняк у нас. Наистина в това има и голямо доза самооценка, т.е. самочувствие, но при всички положения е доста под долните граници на средната класа в развития свят. Все пак 78 % от нашенските "средняци" притежават кола, 26 % - второ жилище, а 52 % - персонален компютър. Ако колата, компютърът, мобилният телефон и домашната техника вече не са показател за висок стандарт, то притежаването на собствено жилище и някакъв поземлен имот, каквито се наблюдават сред повечето представители на нашата средна прослойка, я приравнява до общоприети стандарти. И в това отношение тя приближава и надхвърля масовите стандарти, които са възприемани за средната класа в развития свят.

С поглед в потреблението

Според резултатите от проучването в средното съсловие у нас преобладава средно и над средно образование. То се среща предимно в София и в по-големите областни градове и обхваща млади и на средна възраст работещи хора. В него доминират нагласи за повишаване на квалификацията и образованието и очаквания за увеличаване на доходите. Последното, както и възможностите за учене и пътуване, а също - и за по-добри пътища и хигиена, се свързва и с влизането ни в ЕС. Също съюзът обаче поражда и опасения за увеличаване на цените и на данъците, сочи изследването.        

Андрей Иванов от представителството на ПРООН в Братислава констатира, че средното съсловие в България е много условно и е отражение на цялостното икономическо състояние на страната. Някои от неговите характеристики са показателни за богатите класи (като притежаването на земя и жилище), но пък по други то не се доближава и до средната дори. В България средната класа е бедна, констатира по този повод изследователят. Въпреки че тя по самооценка се чувства доста стабилна, той изразява известна загриженост за нейното бъдеще. Тази тревога идва от силната ориентация към потребление в нашите средняци и много слабата - към спестяване и инвестиции. А това контрастира на поведението в аналозите им на Запад, които отделят значителни средства за старини.

В България има енергия

Изследването показва, че две трети от българската средна прослойка е в частния сектор и една трета - в обществения. В частния това са почти изключително наемни служители и работници, докато самонаетите и с дребен бизнес се смятат предимно за богати. И в това отношение, констатира Андрей Иванов, се различаваме от развития свят, където средната класа в голяма степен се формира от самонаети и с дребен бизнес. А чиновниците и работниците в публичните предприятия и служби у нас попадат в средната категория, защото доходите им са "светли" и се отчитат от статистиката, докато тези в частния сектор до голяма степен сивеят.

Шефът на "Галъп" Марчела Абрашева допълва, че по отношение на кредитите също сме с обратни на западняшките разбирания. Там вземането на кредит и задлъжняването не сваля социалната ти категория, а точно обратно. У нас на задлъжнялостта не се гледа с добро око и повечето хора се стремят да са кредитно чисти. В младите обаче тези категории се обръщат и те почват във все по-голяма степен да живеят на кредит, както правят и много от връстниците им на Запад.

Обобщавайки резултатите, постоянният представител на ПРООН в България Нийл Боне констатира, че българите и тяхната средна прослойка са оптимисти. Това е от особено значение за страната и нейното развитие, защото средната класа се възприема като гръбнак на обществото и гарант за стабилността му. Но тук обществото и средната му класа са все още недостатъчно стабилни, смята експертът, което ги прави уязвими и се отразява върху възприятията за страната. В България обаче има много енергия, казва той.