Сменят водата на Владая

Само преди петнадесетина дни талази заляха Владая, а в същото време живеещите по високите части на селото нямат какво да пият

Снимка Стефан Димитров



От Станка Динева

Само допреди година владайци са пиели чудесна планинска вода. От няколко месеца насам „Софийска вода" ги убеждават, че тя не е хубава, мътна е и затова ще ги свържат с водопровода от язовир Искър. Жителите на Владая обаче не щат да се откажат от живителната течност, която е плод на собствения им труд. Затова са натоварили кмета на селото Лазар Янев да се бори за планинската им вода. Той и немският възпитаник Георги Бричков от 2003 г. се опитват да преборят чиновническата ламя на столичната администрация. На този етап по точки печели „Софийска вода". Янев и Бричков обаче нямат намерение да се отказват.

Всъщност през 1971 г. владайци се събират и решават да си построят собствен водопровод. Те използват и стария, който се казва Турска вада, намират още 6-7 източника, които са извори, планински потоци и топящите се снегове от планината и ги отвеждат в специални шахти. Тъй като теренът е много пресечен и догоре не може да стигне никаква техника, всичко се пренася на ръка. Тогавашният кмет Никола Ракоманов подбира 5-6 по-ръкати селяни и работата започва. Първо са качени на високото модерните тогава етернитови тръби. След това са изкопани траншеите, в които те се поставят, сглобени са и в селото бликва бистра планинска вода. Разбира се, всичко е правено без проект. Преди да поеме към Владая, вода се събира в три шахти, утаява се и тогава тръгва към селото.

За 36 години тръбите са се затлачили. Шахтите не са почиствани, откакто „Софийска вода" пое столичното ВиК. Положението допълнително се усложнява от дъждовните години напоследък. Независимо че не ползват живителна течност от софийски източник, владайци чинно си плащат първо на ВиК-София, а сега на „Софийска вода".

През зимата на 2003 г. водопроводът и чешмите на селото замръзват, напукват се тръбите, появяват се течове. За да намали загубата на вода, концесионерът намалява налягането в мрежата. В резултат на това високите квартали остават без вода. Нямат захранване и     на вилните зони.

През лятото на 2004 г. Лазар Янев и Георги Бричков търсят и получат среща с шефовете на „Софийска вода" Кевин Стърлинг и Мартин Паркър. Обещава им се всичко. И така до 2006 г., когато става ясно, че тази работа с почистването на шахтите с водата и смяната на етернитовите тръби няма да я бъде. Решено било да зарежат бистрата планинска вода и да ги свържат със софийската мрежа.

Само преди две седмици шефовете на концесионера Иван Файтонджиев и Иван Иванов едва ли не се заклеха на владайци, че работата по свързването със столичната ВиК система ще започне, както се казва, до дни. От отчета на последното заседание стана ясно, че свързването ще започне през... октомври-ноември. По това време на годината в селото заваляват първите снегове, земята се сковава. Тоест, истинското строителство може да започне най-рано през късната пролет на 2008 г.

Кого лъжат от „Софийска вода"? Истината е - не владайци. За тях на концесионера не му пука. Но ДКЕВР иска план за инвестиции. Затова онези 4,5 млн. лв., които били нужни да подменят водата на селото, се отчитат сега. От почти квартала на София са уверени, че за пред председателя на регулаторния орган може и да ударят няколко кирки в замръзналата земя, но толкоз. Просто концесионерът се нуждае от „убедително доказателство", че влага пари за развитието на столичната водна инфраструктура.

В резултат на тази и на други подобни инвестиции софиянци скоро ще започнат да плащат по 1,02 лв. за кубик. Кога ще се свърши градежът е друга работа. Още повече, че ДКЕВР не пита кога ще е налице крайният резултат, а какви пари уж ще се вложат.

Най-много 400 хил. лв. са нужни на водопреносната мрежа на Владая, за да потече старата вода, категорични са Янев и Бричков. С разходите да се качат до горе тръбите и да се подменят най-много половин милион да хвърли. Тъй като и двамата са наясно, че теренът в планината е тежък за техника, те са готови да организират жителите на селото и, както и през 1971 г., те сами да си свършат работата. Само и само вода да има. Проблемът им е, че нямат парите за тръбите. Иначе те и без концесионера биха си свършили работата. А и днес никой няма да признае за законен този водопровод, ако отговорната за това институция - „Софийска вода", не го благослови. От там обаче не дават и дума да се издума.