Венецуела скандира "Вива България" заради Мария и Соня от Бургас

Развълнувана, Инджова     благодари на домакините     за топлото посрещане



От Севдалина Пенева

През 1498 г. Христофор Колумб стъпва за първи път на земята, наречена по-късно Венецуела.

Година по-късно испанската експедиция, водена от Алонсо де Охеда/ за когото има предположения, че бил българин от Охрид-б.а./ и флорентинеца Америко Веспучи достига езерото Маракаибо. Европейците се озовават пред наколните жилища на местните индианци, които съществуват и до днес. Очаровани от красивата гледка, те наричат мястото "Малката Венеция", което на испански се превежда като Венецуела.

"Сеньора Инджова, благодаря, че сте тук и кажете на България, че я обичам". Думите са на президента на Боливарска република Венецуела Уго Чавес за бургазлийката Мария Инджова по време на кратък антракт в 11-часовата му реч на площада в столицата Каракас. Ехо от 150 000 гласа поема "Вива България!" Речта се излъчва директно по всички телевизионни канали. Докато утихнат скандиранията, две българки, и двете от Бургас, не успяват да сдържат сълзите си. Едната е управителката на бургаския клон на Демократичния съюз на жените Мария Инджова, която представлява родината ни като делегат на 14-ия конгрес на жените на планетата, втората е общинската съветничка Соня Георгиева. Събитието е от средата на април.

Броят на делегатите на световния форум и техните гости е 1 500, а 53-годишният мъж, наричан от опонентите си "диктатор", намира време да поздрави поименно всички. Рекордното по времетраене слово явно не доскучава на множеството, което стоически изчаква държавния глава пръв да напусне площада.

"Казват, че съм диктатор, но във Венецуела няма нито един политически затворник. Не приемам кубинския комунизъм, нито социализма на бившия СССР, защото политиката им остана без- резултатна. Аз ще правя модерен социализъм на 21-я век. В който е разрешена частната собственост наред с безплатното образование и здравеопазване", продължава да реди Чавес от трибуната, а тълпата ентусиазирано подема думите му.

Месец и половина след събитието, Мария Инджова още не може да дойде на себе си след преживяното.

"Когато тръгвах за Венецула, прочетох за тази държава много и все тревожни неща. За наркокартели, организирана престъпност, цензура, липса на свободата на словото ... Това, което видях обаче, ще остане един от най-красивите и най-значимите ми спомени", казва лидерът на Демократичния съюз на жените в Бургас.

"Туризмът уж е приоритет за България. Но емблема за това как се прави туризъм, може да бъде Венецуела и Карибския басейн като цяло. Усмивката там не е изискване на работодателя, а вродено и възпитано поведение, което носи много позитивизъм. Истина е, че пари се печелят с усмивка", споделя Инджова. А за обслужването в 6-звездния хотел "Гранд Мелия - Каракас", в който са настанени част от делегатите казва, че е като по учебник, който ние още не сме започнали да четем.

Конгресът се провежда всяка година, като страните-домакини се сменят след внимателно проучване. Идеята на този форум е не само да се дискутират проблемите на жените от различни националности, но и да се показват успешни формули за борба с бедността, корупцията, трафика на хора, овлядяване на организираната престъпност. Той е място и за обмяна на идеи по различни болни теми.

"Като демографския срив, който е характерен за Западна Европа, но е чужд за венецуелците. За сметка на това пък там на първо място стои проблемът с наркотиците и търговията с дрога. Затова от няколко години постепенно се налагат превантивни мерки, които започват още от детските градини. А не както при нас да се търсят начини за въздействие, когато децата вече са пробвали.

По време на конгреса майка от Ирак казва: Жени, помогнете, изтрепаха рода ми. А американка зове за помощ, защото синът й не се е върнал от Ирак. В това е силата на подобни форуми - жената, без значение на религиозна, социална, държавна принадлежност, е пазител на живота. Признавието и да защитава себе си, семейството, приятелите си", казва още дамата от Бургас, която успя да впечатли не само президента Уго Чавес.

Тя е единственият пратеник на страната ни в тази част на Латинска Америка, който за няколко часа успя да договори побратимяване на Бургаска област с остров Маргарита, известен още като острова на перлите. Предложението идва от самия губернатор на райското кътче професор Морел Родригец Авила, който няма търпение да посети страната ни.

Успехът на българката и блестящото и представяне на форума е вдъхновило и мисията ни във Венецуела за още едно събитие. Посланикът ни там Кирил Коцелиев и главният секретар на посолството Жоржета Пехливанова /бившата съпруга на писателят Георги Караславов и вдовица на актьора Венко Пехливанов/ са отправили покана до Демократичния съюз на жените за бизнесделегация. Двамата емисари и техния екип се наемат със задачата да подсигурят контакти с фирми, работещи в различни сфери на икономиката. Те не се притесняват от огромните разстояния между двете страни, нито от различната култура в тях, защото за добрия бизнес и приятелските отношения няма граници.

Кой е Уго Чавес

Бивш парашутист, Чавес изпъква след като оглавява неуспешно войнишко въстание на 4 февруари 1992 срещу президента Карлос Андре Перес, в което стотици са убити. Перес е въвел непопулярните мерки на МВФ, довели до протест през 1989, който е бил брутално потушен с цената на хиляди трупове. След като прекарва две години в затвора, Чавес е амнистиран от бившия президент Рафаел Калдера и започва да се изявява като политик, като създава нова политическа партия, наречена Движението на петата република.

На базата на убедителната победа на изборите за президент (с над 3/4 от гласовете) в края на миналата година, Чавес утвърди рязко курса си към нов вид социализъм в Латинска Америка. При встъпването си в длъжност, той поиска от парламента временно право за еднолично издаване на нови закони в различни области - национализиране, образование и др. Това не е прецедент във Венецуелската политика, самият Чавес вече веднъж се е ползвал с подобни временни права. Последва обявяване на национализация на ключови промишлени отрасли и на една телевизионна компания, която е била приватизирана през 90-те.

В същото време на друга телевизионна компания бе отказано подновяване на лиценза поради изопаченото отразяване на събитията след преврата от 2002-ра.