Опасните детски площадки - как е в Бургас и Лондон

една по-обикновена площадка в Лондон, каквато има във всеки един квартала



От Лора Стаматис

Детските площадки в Бургас крият рискове за здравето и живота на децата, констатираха наскоро експерти. Това отдавна e известно на всеки родител в града.

Няма площадка или детски кът в Бургас, които да отговарят напълно на европейските стандарти за безопасност - подовата настилка да е ударопоглъщаща, а пясъчникът и пързалката да са отделени, за да не се сблъскват децата.

За безумното използване на желязо и цимент пък дори не се споменава. Публична тайна е, че където ги има, детските площадки са в толкова окаяно състояние, че само постоянната ни бдителност е спасила децата от трагични инциденти.

И докато някой се сети, че и тези съоръжения имат нужда от постоянна проверка и контрол, и че за децата е жизненоважно да има къде да играят, при това безопасно, позволете ми да ви разкажа как са уредили въпроса в една друга европейска страна. Може това да послужи за пример на добра практика.            

Няколко хлапета се втурват напред и с възторжен вик превземат пиратски кораб. После завързват капитан Хук за предната палуба и поемат управлението в свои ръце.

След тях дотърчават леко притеснени родители. Все пак, корабът е достатъчно голям, за да тупне някой долу, ако не внимава. Нищо, че пясъкът е толкова много, че може и да се гмурнеш в него.

В същото време, друга група деца се промъква към индианските вигвами отсреща. Дали принцеса Тигрова лилия не се нуждае от помощ?

Не, това не е най-новата адаптация на Питър Пан. Нито пък сцена от филм на Дисни. Действието се развива на най-обикновена детска площадка в центъра на Лондон. Само на метри от оживена станция на метрото и забързано ежедневие.

Тук времето има друго измерение. Кораб, палатки, малки горски къщички, и след тях огромни пясъчници, пълни с всевъзможни форми на клатещи се, бутащи се и люлеещи се катерушки. Рай за неуморните малгучани!

Ще ви разкажа и за друга детска площадка. Тя се намира на брега на малко езеро. В сравнително гъстонаселен район в Западен Лондон. Освен дървените къщички и мостчета, тунели, пързалки и люлки, тук има и...влакче. Да, истинско влакче, което при това се движи! Возенето продължава приблизително 20 минути сред малка горичка и сполучливо направени тунелчета, като се обикаля езерцето. За символичната цена от 1,20 лири на човек (за децата е безплатно!).

Да не пропусна да кажа, че влакчето се обслужва само от доброволци, които не получават и пени за удоволствието, което доставят. Повечето от тях са пенсионери, младежи или просто хора с повече свободно време, чиято единствена отплата е, че така са полезни на обществото си.    

С риск да прекаля, ще ви опиша още една детска площадка. В нея можеш да прекараш часове, дори да си преминал възрастта на люлките и катерушките. Площадката е заобиколена с минизоологическа градина от едната страна и огромен лабиринт с къщичка в средата от другата страна. Това райско кътче също не се намира извън града. Дори се виждат преминаващите наблизо влакове на метрото.

Тук, доколкото ми е известно, за животните (а те, повярвайте ми, никак не са малко) се грижат доброволци от екологична организация. Някои от животинките са били намерени ранени или изоставени и доведени тук, за да радват посетителите. Те могат да се „осиновят" срещу символично заплащане от 20 лири на година. Вход за самата зоологическа градина няма!

Не се наемам да прогнозирам колко точно са детските площадки в Лондон. Вероятно са стотици. Но не това е най-важното. По-същественото е, че дори и да нямат влакче, кораб, зоологическа градина или други подобни екстри, всички те са изключително добре поддържани и обезопасени.

Няма детска площадка, която да не е заобиколена от предпазна ограда. Влиза се и се излиза само от едно място. Възрастни без деца, както и кучета, вътре не се допускат. Не че има кой да следи специално за това. Самите родители няма да позволят да се случи.

Повечето площадки са отделени на зони - за деца до 5 години и за по-големи.     Така хем малките не рискуват да си счупят главата от неподходяща за възрастта им пързалка или люлка, хем каките и батковците не им завземат територията.

Всъщност, опасностите и евентуалните наранявания са сведени до минимум със специална настилка под всички съоръжения. Направена е от гума или каучук, подобна е на настилките по лекоатлетическите писти. Тя е невероятно мека и със сигурност падането върху нея е безболезнено.

Някои от площадките са покрити със специални стърготини, които са озонирани. Така те не само не събират плах, а излъчват кислород. Озонираният въздух се усеща още при влизането.

Не по-малко съществено е, че ако не всички, то поне повечето площадки са построени в паркове, горички или просто сред достатъчно зеленина наоколо. А това не е никак малка подробност за такъв урбанизиран мегаполис като Лондон.

Повечето от площадките се стопанисват от кметствата, на територията на които се намират. Специални екипи, назначени и заплатени от местното кметство, се грижат както за зелените площи наоколо, така и за детските кътове. Как? Ами, преценете сами.

Преди няколко седмици при силна буря дърво беше паднало и срутило част от оградата край една от детските площадки до нашето жилище. Още на следващия ден мястото беше обезопасено. Но така, че да не пречи на децата да играят. Няколко дни по-късно беше поставена нова ограда. Малък пример за това как институциите в английската столица действат, когато става дума за безопасността на децата.

Между другото, на същата тази площадка, а вероятно и на много други, има поставена табела с телефон, на който гражданите да сигнализират при повредени съоръжения или други инциденти. Явно има и кой да отговаря на този телефон!        

В Англия действа правило детските площадки да се проверяват за повреди веднъж седмично, а по-големите -     три пъти в седмицата. Отделно от това, веднъж в годината всички площадки подлежат на независима проверка и оценка.

Четох, че част от програмата за развитие на Лондон на кмета Кен Ливингстън е свързана именно с детските площадки и с това как да се направи града по-приветлив за децата. Голяма част от усилията на екипа му са насочени към изграждането на повече кътове и за децата-инвалиди.

Това е. Сравненията и изводите оставям на вас.