Нестинарско шествие край Медисън авеню в с. Българи

Много гости се събраха на площада, за да наблюдават езическия ритуал



Да вляза ли, или да не вляза в огъня? За първи път присъствам на автентични нестинарски игри, а стоя изправена пред дилемата. Думкането на тъпана става все по-наситено, гайдата пищи пронизително. Мистичните нестинарски мелодии ме завладяват. Очите се впиват в босите нозе на нестинарите, не изпускам от поглед стъпките им по горещите въглени и потъвам в магията на танца им. Струва ми се, че светците, чиито икони държат в ръцете си, ги теглят нагоре и те леко и свободно почти политат от единия до другия край и обратно.



Текст и снимки Лора Стаматис



Едно село - два свята

Странно село е Българи. В единия му край те посрещат изискани европейски постройки, като сградата на новото кметство, и не толкова изискани, като огромните тухлени палати на новозаселилите се богаташи, несъобразени с местната архитектура. В другия му край едва се подават изпод земята крепените със столетия къщички на коренните жители. Точно те носят тайнствената магия на Странджа, въпреки че онези другите - големите, се набиват на очи.

И това не е всичко. Най-голямата гордост на местните е, че близо шест века, откакто съществува селото им, в него са живели само българи. Старото име на едно от първите странджански села е Ургари и има прабългарски произход. Така се е наричало прабългарското племе, охранявало българо-византийската граница.

През всичките тези години селището сякаш се е ползвало с някаква специална протекция и тук не са били заселвани нито турци, нито гърци, нито каквато и да е друга нация, освен българска. Това прозира и от гордостта, с която местните произнасят сегашното му име - Българи. Въпреки това обаче няколкото улички се кипрят с ... английски имена - West end Ave, 61st street, Mаdison Ave.

Днес Българи е последното останало нестинарско селище в България. Само тук древният езически обичай е съхранен в автентичния си вид с всички свещени места, свързани с него - конакът (параклис, посветен на Св. Св. Константин и Елена), където се пазят и после "обличат" иконите, аязмото с лечебната вода, малкото дървено одърче край него.

От няколко години за огъня, в който влизат нестинарите, е ограден голям кръг в центъра на площада. По ирония на съдбата е направен точно срещу църквата, която отрича обреда и дори е преследвала нестинарите в миналото. И днес църковните служители ги наричат "обладани от нечистия дух" и се ужасяват от вкарването на икони в огъня.    

Най-странното е, че всички тези противоположности са в пълна хармония тук и изглежда изобщо не притесняват останалите около 150 жители на селото. Те спокойно приемат всичко ново, като не се отказват и от старото, с което са свикнали. Изглежда те правят впечатление само на някой, който за първи път влиза в техния свят.



Обредът

От древността нестинарските игри в Българи се играят винаги на деня на светците Константин и Елена - 3 юни. За да не пропуснете нещо от обреда обаче, най-добре е да пренощувате в селото предната вечер. Като десетките холандци, французи, турци, гърци, а вече и немалко българи, които започват отново да проявяват интерес към традициите.

Местните вече имат готовност да приемат желаещи за нощувка в къщите си. Но ако сте с по-голяма компания и приключенски дух, можете спокойно да опънете палатка под някое от вековните дървета край селото. Важното е да се събудите навреме.

Процесията започва рано сутринта и в нея се включват всички жители на селото, начело с нестинарите. Те изнасят иконите на Св.Св. Константин и Елена от местната църква, след което поемат към аязмото, водени от ритъма на нестинарския тъпан и съпровод на гайда.

На свещения за нестинарите извор се освещават иконите и се играе обредно хоро. Вярва се, че на този ден водата от него е най-лековита, докосването до иконите - също.

Процесията обикаля в кръг селото, като обхожда всички свещени за селището извори, вековни дървета и параклиси.

В същото време на площада гори огънят, който обикновено се пали и поддържа от един от старите нестинари - Михаил Атанасов. Когато се свечери и притъмнее, огънят вече се е превърнал в жарава и е готов за играта.

Тази година тя започва малко по-късно. За освещаването на новата сграда на кметството са пристигнали всички самодейни фолклорни състави от Царево. Програмата им е довела още неколкостотин туристи, които изпълват площада и околните заведения от ранния следобед.

Новото кметство се кипри в центъра на селото, сякаш нарочно построено на най-възловото за наблюдение на ритуала място. От терасата му се открива невероятна гледка към конака, откъдето тръгва нестинарското шествие,     църквата, която то обикаля три пъти, и огненият кръг.

Тази година "посветените" да играят в огъня са повече. Освен тримата стари нестинари по жаравата се впуска да танцува и 15-годишният Костадин Михайлов. Той дори поема горещи въглени в шепите си и с това предизвиква овациите на смаяните наблюдатели. Две млади танцьорки на народни танци също "прихващат" и влизат в огъня.

Както повелява традицията, старите или "главните" нестинари, които влизат първи в огъня, пресичат на кръст жаравата. После започва танцът им с иконите в ръце. Смята се, че така те отварят свещеното пространство за посвещение на другите в огъня. А тази година и те са повече.

Да вляза ли, или да не вляза в огъня? Влязох.

Усещането? Става ти леко, леко...