ВиК-тата да са държавни или общински

Проф. Петър Калинков, зам.-ректор на УАСГ:



- Готов ли е законът за ВиК мрежите?

- Подготвен бе вариант, който ние, от Българската асоциация по водоснабдяване, не го харесахме. Затова беше създадена работна група, която подготви нов.

- Кой е препъникамъкът?

- Най-важното, по което още не можем да стигнем до единно мнение, е чия да бъде собствеността на ВиК-активите. До 1989 г. всичко беше публична държавна собственост. След това на част от областните бяха раздадени 49% от ВиК-фирмите. Така собствеността стана смесена. Има и само държавни или само общински. От 7-8 години в сектора цари пълен застой. Никой не знае какво трябва да се прави - дали да се отиде към изцяло държавна, или изцяло общинска собственост. Или пък да се изградят смесени структури с участието на частни капитали.

- Става дума за социална дейност, а капиталът гони печалба. Това не решава ли дилемата?

- Това са част от опасенията при концесията. Има и други. Първо, концесия по-малко от 20 години няма. Дори има и такива за 30 години. При сключване на договора за задълженията трудно може да се прогнозира какво ще се случи след 20-30 години. При всички положения едната от страните ще бъде излъгана. Обикновено този, който взема на концесия, не се лъже. Излъгана остава другата страна.

- А какви са минусите при общинските и държавните ВиК дружества?

- Тяхната беда е, че не са самостоятелни. Ръководството се сменя или от министър, или от Общински съвет. Тоест, те нямат сигурността, която им необходима, за да правят дългосрочни планове.

- Според Вас, кой трябва да е собственик на ВиК активите в България?

- В проектозакона ние сме предложили няколко варианта на Министерството на регионалното развитие. Три са съществените от тях. Единият е да е изцяло държавна - централизирана система, каквато беше преди време. Хубав, но трудноосъществим, защото вече има дадена на общините собственост. На никого през ум не му минава да тръгне тепърва да одържавява. Ще стане страшно. Този вариант не е невъзможен, ако има политическа воля. Вторият вариант е изцяло публична общинска собственост.

- Какви са плюсовете?

- Има плюсове. Общинските власти се избират от местното население и те поемат ангажимент пред съгражданите си да им доставят вода. У нас обаче има случаи, когато една и съща система водоснабдява няколко селища, общини, та дори и области. Това прави този вариант труден за реализация, но общините го харесват. Разбира се, той включва поемането на определени ангажименти от държавата за водоизточниците - язовирите. И в този случай има изход - общините, които ползват общ водоизточник, да се сдружат и да изберат оператора. Има и няколко подварианта на този, който ви развих преди малко. Сдружаване на ниво общини в рамките на областните центрове. А там, където трябва и сдружаване на ниво области, ако водоизточникът е един. За пример ще ви дам Монтана - Враца, Ловеч-Троян-Плевен, Варна-Бургас.

- Това ли са всички възможни решения?

- Третият вариант е пак сдружение на общините, но на базата на съществуващите четири басейнови дирекции - Дунавска, Черноморска, Югозападна и Тракийска. При него отпада необходимостта от сдружаването между общините и областите. Той е най-реалистичен.