новини
справочник
заведения
Задава се невиждана от 30 години суша
14 Май 2007, Понеделник
Източник: вестник Фактор
Зърнопроизводителите искат компенсации, животновъдите не вярват, че ще получат и стотинка
В България не е имало такава суша от 1974 година насам
Незапомнена от 33 години насам суша е на път да съсипе българското земеделие. Ситуацията тази година е по-критична дори и от христоматийното засушаване през 1974 г. „Поне 30%-40% по-ниски ще са добивите от пшеница това лято", прогнозира директорът на Добруджанския земеделски институт д-р Петър Петров. През 1974 г. царевицата не е родила никакви добиви, от слънчогледа били прибрани едва по 80 кг от декар вместо обичайните 200 кг, а реколтата от пшеница била само по 200 кг от декар. Тогава влагата в 25-сантиметровия почвен слой е била 24 литра на квадратен метър. Сега обаче в почвата на дълбочина до 5 см няма никаква влага, от 5 до 10 см тя е само 2 литра на квадратен метър, а до 25 см. е 6 литра на квадратен метър. Това дава основание на учения да направи извода, че сега ситуацията е 6 пъти по-зле, отколкото преди повече от 30 години. Ако до края на май не паднат поне 15 литра дъжд на квадратен метър, пролетните култури царевица и слънчоглед ще изсъхнат, е мрачната прогноза на добруджанския фермер Иван Гочев. Според него кореновата система на пролетните култури в момента е около 2-3 см, а в 5-сантиметровия почвен слой няма никаква влага. По данни на Гочев в момента държавата разполага с около 10-15% от необходимите семена. Това означава, че има сериозна опасност да няма с какво да засеем нивите наесен.
Задаващият се провал на реколтата това лято обедини представители на почти всички браншови организация в страната. Традиционно разединените асоциации и съюзи се обединиха пред задаващото се бедствие. Националната асоциация на зърнопроизводители, Асоциацията на земеделските производители в България и Съюза на зърнопроизводителите заедно и поотделно изпратиха тревожни писма до аграрния министър Нихат Кабил и свикаха спешна пресконференция. Някои от исканията им са направо бомбастични. Например Асоциацията на зърнопроизводителите поиска
над 500 млн. лв. компенсации за провалената житна реколта. А също така обявяване на бедствено положение в страната. Ако това не стане до 22 май, фермерите започват митинги и шествия в цялата страна.
Нихат Кабил обаче светкавично контрира зърнените босове с аргумента, че бедствено положение може да се обяви, само ако има глад, а такова нещо няма да се случи, тъй като сме страна-членка на ЕС и можем да купим пшеница както от нашите партньори, така и от трети страни.Освен това според земеделския министър загубите на производителите надали ще са по-големи от 200 млн. лв. Ситуацията допълнително се усложнява и от това, че фонд „Земеделие" остана беше шеф и следователно без човек, който да подписва документите, след като Асен Друмев подаде оставка на 4 май. Източник от агроведомството съобщи за „Фактор", че сочената за фаворитка на Кабил за креслото на Друмев Ализан Яхова се е оплакала, че преписките за изплащане на пари по САПАРД са купчина, по-висока от самата нея. Забавянето с два месеца ще удари всички, включително и изпадналия в колапс сектор на растениевъдството.
Колко тежко е положението личи и от факта, че още преди да му отправят исканията си фермерите, Нихат Кабил е поръчал да се проучи процедурата за отпускането на субсидия от държавата. Самото искане ще бъде отправено през юли пред Съвета на агроминистрите на ЕС. Повече от сигурно е, че няма да се дават пари на калпак. По-вероятно е да се издейства разрешение за отпускане на субсидия за есенната сеитба. Ако страната ни не получи разрешение от ЕС и даде пари на земеделските производители, България може да бъде санкционирана, тоест да плати тежки глоби. Според Нихат Кабил е малка вероятността да получим пари от солидарния еврофонд, тъй като процедурата за това е много тежка. Средства по него бяха отпуснати преди две години за наводненията. Страната ни получи около 10% от стойността на унищожената реколта и собственост.
Агроминистърът е разпоредил фермерите да получат вода за поливане безплатно. Проблемът е, че великодушния жест на Кабил е само за една поливка, а това няма да промени нищо. Освен това той обясни, че такава работа като „безплатно" напояване вече няма, тъй като икономиката ни е пазарна. Тоест, трябва да се намерят средства, с които да се плати на държавната фирма „Напоителни системи".
По-любопитното е, че зърнопроизводителите поискаха спасение в голямата суша само за себе си. Никой от тях не отвори дума за секторите, които пряко зависят от тяхната реколта, какъвто е животновъдството.
„Реалист съм и не вярвам, че държавата ще компенсира загубите ни. Ако беше така, всеки щеше да иска да отглежда животни. Не може когато губиш, да те компенсират, а когато всичко е наред, да прибираш цялата печалба", коментира пред вестник „Фактор" Наско Манасиев - собственик на свинекомплекса „Манекс сън". Според него в най-добрия случай зърнопроизводителите ще получат по 5-10 лв. на декар, а животновъдите - нищо.
От Станка Кърджилова
Незапомнена от 33 години насам суша е на път да съсипе българското земеделие. Ситуацията тази година е по-критична дори и от христоматийното засушаване през 1974 г. „Поне 30%-40% по-ниски ще са добивите от пшеница това лято", прогнозира директорът на Добруджанския земеделски институт д-р Петър Петров. През 1974 г. царевицата не е родила никакви добиви, от слънчогледа били прибрани едва по 80 кг от декар вместо обичайните 200 кг, а реколтата от пшеница била само по 200 кг от декар. Тогава влагата в 25-сантиметровия почвен слой е била 24 литра на квадратен метър. Сега обаче в почвата на дълбочина до 5 см няма никаква влага, от 5 до 10 см тя е само 2 литра на квадратен метър, а до 25 см. е 6 литра на квадратен метър. Това дава основание на учения да направи извода, че сега ситуацията е 6 пъти по-зле, отколкото преди повече от 30 години. Ако до края на май не паднат поне 15 литра дъжд на квадратен метър, пролетните култури царевица и слънчоглед ще изсъхнат, е мрачната прогноза на добруджанския фермер Иван Гочев. Според него кореновата система на пролетните култури в момента е около 2-3 см, а в 5-сантиметровия почвен слой няма никаква влага. По данни на Гочев в момента държавата разполага с около 10-15% от необходимите семена. Това означава, че има сериозна опасност да няма с какво да засеем нивите наесен.
Задаващият се провал на реколтата това лято обедини представители на почти всички браншови организация в страната. Традиционно разединените асоциации и съюзи се обединиха пред задаващото се бедствие. Националната асоциация на зърнопроизводители, Асоциацията на земеделските производители в България и Съюза на зърнопроизводителите заедно и поотделно изпратиха тревожни писма до аграрния министър Нихат Кабил и свикаха спешна пресконференция. Някои от исканията им са направо бомбастични. Например Асоциацията на зърнопроизводителите поиска
над 500 млн. лв. компенсации за провалената житна реколта. А също така обявяване на бедствено положение в страната. Ако това не стане до 22 май, фермерите започват митинги и шествия в цялата страна.
Нихат Кабил обаче светкавично контрира зърнените босове с аргумента, че бедствено положение може да се обяви, само ако има глад, а такова нещо няма да се случи, тъй като сме страна-членка на ЕС и можем да купим пшеница както от нашите партньори, така и от трети страни.Освен това според земеделския министър загубите на производителите надали ще са по-големи от 200 млн. лв. Ситуацията допълнително се усложнява и от това, че фонд „Земеделие" остана беше шеф и следователно без човек, който да подписва документите, след като Асен Друмев подаде оставка на 4 май. Източник от агроведомството съобщи за „Фактор", че сочената за фаворитка на Кабил за креслото на Друмев Ализан Яхова се е оплакала, че преписките за изплащане на пари по САПАРД са купчина, по-висока от самата нея. Забавянето с два месеца ще удари всички, включително и изпадналия в колапс сектор на растениевъдството.
Колко тежко е положението личи и от факта, че още преди да му отправят исканията си фермерите, Нихат Кабил е поръчал да се проучи процедурата за отпускането на субсидия от държавата. Самото искане ще бъде отправено през юли пред Съвета на агроминистрите на ЕС. Повече от сигурно е, че няма да се дават пари на калпак. По-вероятно е да се издейства разрешение за отпускане на субсидия за есенната сеитба. Ако страната ни не получи разрешение от ЕС и даде пари на земеделските производители, България може да бъде санкционирана, тоест да плати тежки глоби. Според Нихат Кабил е малка вероятността да получим пари от солидарния еврофонд, тъй като процедурата за това е много тежка. Средства по него бяха отпуснати преди две години за наводненията. Страната ни получи около 10% от стойността на унищожената реколта и собственост.
Агроминистърът е разпоредил фермерите да получат вода за поливане безплатно. Проблемът е, че великодушния жест на Кабил е само за една поливка, а това няма да промени нищо. Освен това той обясни, че такава работа като „безплатно" напояване вече няма, тъй като икономиката ни е пазарна. Тоест, трябва да се намерят средства, с които да се плати на държавната фирма „Напоителни системи".
По-любопитното е, че зърнопроизводителите поискаха спасение в голямата суша само за себе си. Никой от тях не отвори дума за секторите, които пряко зависят от тяхната реколта, какъвто е животновъдството.
„Реалист съм и не вярвам, че държавата ще компенсира загубите ни. Ако беше така, всеки щеше да иска да отглежда животни. Не може когато губиш, да те компенсират, а когато всичко е наред, да прибираш цялата печалба", коментира пред вестник „Фактор" Наско Манасиев - собственик на свинекомплекса „Манекс сън". Според него в най-добрия случай зърнопроизводителите ще получат по 5-10 лв. на декар, а животновъдите - нищо.
От Станка Кърджилова
Прочетено: 1913 пъти
Сподели в социалните мрежи
Брой коментари
0
Добави линк
