ГЕШЕФТ без политиЧески Чадър не съществува

Корупцията не е само икономически проблем. Тя има и политически измерения. В сферата на бизнеса тя оскъпява стоките и услугите. Но без покровители във високите етажи на политическата и изпълнителната власт тя трудно би могла да вирее. Те гарантират безнаказаност и на двамата участници в процеса - корумпирания и корумпиращия. За оказаната „помощ" се правят отчисления за „патрона".

Щетите от корупцията при обществени поръчки в България само за 2006 г. възлизат на 1,2 млрд. лв. - суми, съизмерими     с очакваните годишни постъпления от еврофондовете през     следващите 2-3 години. Това прави 2,4 от Брутния вътрешен продукт, произведен в страната. Близо 1 млрд. лв. пък са загубени от замените на държавна собственост за изминалата година. Източниците на този вид корупция остават предимно по високите етажи на управлението. Двата основни механизми за преразпределението на обществените средства чрез корупция са именно обществените поръчки и управлението на държавната собственост.Това стана ясно от доклада на Центъра за изследване на демокрацията, представен на кръгла маса, посветена на проблема.

В парламентарната комисия за борба с корупцията са получени серия от сигнали за „купуване" на сделки, съобщи нейният председател Бойко Великов. Вече се подготвят промени в няколко закона, които регламентират обществените поръчки, които са най-рисковата зона. Обмисля се и възможността за изчистване и на регулацията, свързана с управлението на държавната и общинската собственост - другите две непресъхващи кранчета за облагодетелстване.

Енергетиката е секторът от българската икономика, където корупцията е добила епидемични размери, пише в доклада на д-р Огнян Шентов и Асен Дюлгеров от Центъра за изследване на демокрацията.Там са и най-големите възложители на поръчки като НЕК - 412 млн. лв. за 2007 г., АЕЦ „Козлодуй" - 100 млн. лв., електропроизводство - 357 млн. лв., разпределение на ток - 280 млн. лв.

Според авторите около 15 млрд. лв. се разпределят в този най-важен отрасъл на икономиката ни. Шентов е на мнение, че причината за високата корупционна среда в енергетиката не е в закона, а неадекватния контрол при разпределението на средства от обществени поръчки. Около 30% от поръчките в сектора се възлагат чрез пряко договаряне, а не чрез конкурс. Това става, като се заобикаля Законът за обществените поръчки чрез разбиването им на малки пакети. Енергетиката е привлекателна, защото оборотите там са големи. Системата е затворена, а конкуренцията липсва.

Контролът трябва да се изразява в непрекъснати проверки на крупните сделки с голям потенциален риск от загуба на обществени средства. Още по-важно е да се разширят проверките на етап изпълнение на договорите. Няма гаранции срещу отклонение от самото изпълнение на сключените договори. Учебникарски пример за това е многократното завишаване на договорените разходи за съответната услуга или стока. Най-често такива аномалии се откриват при строителните работи и услугите, които са 2/3 от стойността на договорите за обществени поръчки у нас.

Ако не се вземат мерки за ограничаването политическата корупция, като финансирането на партиите, конфликта на интереси, регламентирането на публично-частните партньорсва и други, едва ли ще се постигне напредък в контрола при обществените поръчки, категоричен е Огнян Шентов.



Значително е паднал делът на фирмите, дали подкуп в България за периода от 2002 г. досега. От 54 % за 2002 г. на 10 % през 2007 г. по данни на Центъра за изследване на демокрацията. Оценката на бизнеса обаче е доста по-различна. Според предприемачите няма промяна в равнището на подкупност на администрациите и политическите кръгове. Над 80 % от участниците в конкурсите за обществени поръчки са се натъквали на опорочени процедури. За 60 % от тях корупцията е толкова широко разпространена, че те не могат да си представят икономическия пейзаж без нея. Расте и размерът на подкупите - 7,4 % отбелязват подкупи в размер на над 20 % от стойността на договора.

От Невена Трифоновска