новини
справочник
заведения
Да летиш по море
17 Май 2007, Четвъртък
Източник: вестник Фактор
Високоскоростен пасажерски кораб възстановява круизите след близо 15 години прекъсване
Луксозният пасажерски кораб "Marine Princess" направи първия си круиз от Несебър до Истанбул и обратно. Близо 150 пътника успяха за един ден да преплават Босфора, да се разходят из историческия мегаполис и да акостират обратно на българска земя.
Линията все още е в процес на разработка и тестване, но до седмица 5-звездният кораб ще започне да превозва ежедневно туристи между двата бряга. Амбицията на собствениците е разстоянието да се изминава за не повече от четири часа в едната посока.
Плаването между двата континента ще струва около 130 евро в двете посоки, като в цената е включена закуска и вечеря на борда и обяд в Истанбул. Разработват се варианти и с организирана екскурзия из града край Босфора, както и нощувка в четиризвезден хотел, които да се заплащат допълнително.
"Marine princess" е високоскоростен пасажерски кораб на подводни криле, значително по-голям от познатите преди време по българското крайбрежие "комети". Може да превозва на борда си повече от 220 пътника и да развива скорост до 70 км/ч или 35 морски възела.
Състои се от три пътнически сектора, разделени в две класи - туристическа и princess, в зависимост от гледката. Специално изградена хидравлична система неутрализира влиянието на морето и осигурява спокойно и комфортно плаване. Удобството се допълва от климатична инсталация, бар и обзавеждане от "Lufthansa".
По време на пътуването мултимедийна система ще запознава туристите с историята и забележителностите на Несебър и Истанбул.
"Marine princess" е собственост на бургаската фирма "ПС Груп"АД, която планира да открие редовна линия и до Гърция.
Репортаж от палубата
Обичате морето, настроени сте авантюристично-романтично и имате малко повече пари на разположение. В същото време нямате нищо против да попълните духовните си запаси, като разгледате два исторически града за един ден. При това на два различни континента.
Започвате с българския град-паметник на ЮНЕСКО Несебър, след което през Босфора доплавате до турския мегаполис Истанбул, за да акостирате обратно на българска земя. Това вече е възможно на борда на луксозния високоскоростен кораб "Marine Princess", който плава под български флаг.
Мечтата
Всичко започнало миналото лято, когато едно пораснало момче и неговият син стоели на кея в Несебър и замечтано гледали към морето. Искало им се то да ги отведе до Босфора и Златния рог на Истанбул и да ги върне обратно. Ако може за един ден.
По-малко от година била необходима на бургаския предприемач Радостин Дачев да покаже на сина си, че мечтите могат да се превръщат в реалност. Стига да не ти липсват кураж и известна доза авантюризъм, подплатени с необходимите финансови средства.
Така плавалият под естонски флаг пасажерски кораб, тип "комета", се превръща в българския луксозен пътнически кораб с подводни криле "Marine Princess". Пред него стои изпитанието да преодолее близо 300-километровия участък, който дели двата бряга, за не повече от четири часа, като развие максималната си скорост от 35 морски възела, или 70 километра в час.
Предисторията
Много българи с носталгия си спомнят времето, когато и по родното Черноморско крайбрежие имаше развито туристическо корабоплаване. Макар и само през лятото. До не толкова далечната 1986 година 13 скоростни комети, собственост на Параходство БМФ, кръстосваха Черно море и превозваха туристи до Несебър, Бургас, Созопол, Варна и Балчик.
Макар и не толкова бързи и доста шумни, кометите бяха един приятен начин за разходка и придвижване по морето, особено ценен от децата.
През 1987г. обаче от туристическите корабчета "оцеляват" само шест, а през 1992г. едва три от тях са в движение. Две години по-късно окончателно спира и последната комета, след като собственикът им решава, че са нерентабилни.
За някои от тях е намерена алтернатива - завинаги закотвени край морето и превърнати в кръчми, други са продадени, а трети - нарязани за скраб.
Продължението
Шест часът сутринта е. Близо 150 човека стоим на кея в Несебър и нетърпеливо чакаме да се превърнем в част от "мечтата".
След задължителната процедура по проверка на паспортите на специално създадения за целта ГКПП, един по един се качваме на кораба.
И въпреки че при последното ми пътуване с комета съм била на не повече от 10 години, бързо откривам разликите.
"Marine Princess" е по-голям и просторен, и което е по-важно - много по-стабилен срещу морското вълнение. Повече прилича на самолет, плъзгащ се по вълните. Това усещане се подсилва от удобните кресла, произведени от "Lufthansa" и от неуморно сновящите между редиците стюарди. А когато двигателите заработват и малко рязко и шумно потегляме, не се сдържам и поглеждам през прозореца, за да се уверя, че не сме във въздуха.
По-късно един от моряците вещо ми обяснява, че корабът принадлежи към най-висшия клас комети - "Олимпия", който е предназначен за по-дълги плавания и за превоз на много по-голям брой пътници. Както и че специално изработената хидравлична система неутрализира влиянието на морското вълнение, независимо от метеорологичните условия. А двата двигателя "Мерцедес" му позволяват да развива скрост до 70 км/час.
Как се става "морски вълк"
Чувала бях, че са възможни три вида реакции на несвикналия с морето организъм - да те хване морска болест, да те подгони вълчи глад или да те "удари" на сън. Незнам доколко малкото хапче, което ни раздадоха стюардесите, помогна за това, но с първата реакция, слава богу, се разминахме, втората успешно преодоляхме с навреме поднесената закуска, след което потънахме в сън. Поне повечето от нас.
Любопитството ми обаче явно бе надделяло, защото се събудих по-рано от останалите и реших да проверя как се справят "морските вълци".
Е, поне никой от екипажа не спеше. Въпреки че за повечето от тях това също беше ново изпитание. Както за дългогодишния бивш служител на БГА "Балкан" Асен Янакиев, който след приватизацията на дружеството е принуден предсрочно да се пенсионира. Сега се бе "приземил" сред екипажа на кораба и умело ръководеше и малкия екип от стюарди. "Да обслужваш пътници на кораб и на самолет е много различно. За сега е в полза на кораба", усмихва се Асен и виждайки озадачения ми поглед, пояснява: "Няма напрежение като при излитането и кацането на самолетите. Всичко е по-плавно и удоволствието е по-голямо".
Явно бе, че се чувства в свои води. И е твърдо решен да докаже на пътниците, че и на кораб обслужването може да бъде на нивото на самолетното.
А аз разбрах, че за да обикнеш морето, не е необходимо да си израснал с него. Понякога е достатъчна и "любов от пръв поглед". Независимо на каква възраст си.
Изпитанието
Изведнъж корабът забави ход и почти спря, а после като че ли тръгна назад преди отново да поеме курс напред. Тези, странни за нас, маневри си имаха логично обяснение. Това все пак беше първото морско изпитание за "морската принцеса" и истинското й кръщение.
Макар и напълно ремонтиран и модернизиран след 13-годишна служба под естонски флаг, корабът досега не бе извършвал толкова дълго плаване. Като към това добавим и факта, че Черно море е много по-бурно и дълбоко от Балтийско, бе напълно разбираема несигурната му походка.
Това бе и първото съвместно плаване на екипажа, който трябваше да се справя с много тестове и изпитания. Съвсем скоро обаче напрежението отстъпи място на сигурността и на лекото суетене.
Моряците бързо издигат турския флаг до българския, закачат карантинното знаме и приветстват на борда турския граничен офицер, който ще ни придружи до крайната ни точка - Златният рог на Истанбул.
Бяхме навлезли в Босфора.
Времето сега се изниза бързо. Прекалено заети сме да съзерцаваме гледката, минавайки последователно под двата моста, свързващи европейската с азиатската част на Турция. Край нас непрекъснато сноват яхти и туристически корабчета. Фериботи превозват хора и товари между двата бряга. Животът в залива кипи с пълна сила.
Ето го и самият Златен рог - заливът в сърцето на Истанбул, където хвърляме котва и ние. Според една легенда името му идва от червения цвят, с който се обагря привечер и който го кара да заприлича на позлатен рог. За турците е по-известен като залива Халич, но гостите на Истанбул предпочитат по-екзотичното Златен рог.
Един български турчин
Преди да слезем на брега ни очаква процедура, която малко ни озадачава. Оказва се, че трябва да оставим паспортите си в кораба, на съхранение при капитана. Дали процедурите по преминаване на държавните граници по море са по-различни отколкото по суша или това бе изискване на турската страна, така и не разбрахме. Срещу паспортите си получихме картонче само с името и националността, което трябваше да ни служи като документ за самоличност при престоя ни в Турция.
За самия Истанбул и хилядите му джамии, църкви и султански палати няма да ви разказвам. Ще ви пожелая само, ако все още не сте го посетили, да имате късмета да попаднете на Зиа - нашият 72-годишен екскурзовод. Етнически турчин, роден в плевенско село, той бе прекарал точно половината от живота си в България, другата - в Турция. Този неуморен старец беше в стихията си да ни превежда по най-преките пътеки до най-вкусните локуми и баклавички, най-любопитните места и най-евтините изкушения за колекционерите. Всичко това, подплатено с неизчерпаемо чувство за хумор.
Въпреки краткото време, с което разполагаме, Зиа не пропуска да задоволи любопитството ми относно стотиците рибари, които се надпреварваха да хвърлят въдиците си в морето. Осеяли бяха брега, крайбрежния булевард, запълнили всяко незаето от корабите местенце, а мостът "Галата" над Златния рог направо прелива от тях. "Да знаеш в неделя какво става. Сякаш целият град излиза да лови риба", изстрелва Зиа, докато се промушва към сърцето на крайбрежния квартал "Кумкапъ".
Мирис на риба се носи от десетките ресторанти, където не е прецедент морските деликатеси да се приготвят дори на самата улица. А рибният пазар, дори и вечер ще ви впечатли с изобилието си. Изглежда тук никога не е късно за малко прясна риба и малко...пазарлък.
Връщането
"Marine Princess" ни очаква за втория етап от круиза. Морското вълнение сега е много силно и моряците ни помагат да се качим на борда. Не след дълго политаме обратно по вълните. С нас са и първите туристи, които по море ще стигнат до Несебър - група шведи и германци. Изпращат ни светлините на Истанбул, за който не случайно казват, че никога не спи.
Вечеря, отново малко хапче и отново сън. Когато се събуждам, навън вече е тъмно. Излизам на задната палуба и дъхът ми спира. Корабът уверено пори вълните. Небето е обсипано със звезди, а луната, сякаш нарочно приела формата на турски полумесец, съучастнически ми намига.
И двете знаем, че това пътуване няма да е последно.
От Лора Стаматис
Линията все още е в процес на разработка и тестване, но до седмица 5-звездният кораб ще започне да превозва ежедневно туристи между двата бряга. Амбицията на собствениците е разстоянието да се изминава за не повече от четири часа в едната посока.
Плаването между двата континента ще струва около 130 евро в двете посоки, като в цената е включена закуска и вечеря на борда и обяд в Истанбул. Разработват се варианти и с организирана екскурзия из града край Босфора, както и нощувка в четиризвезден хотел, които да се заплащат допълнително.
"Marine princess" е високоскоростен пасажерски кораб на подводни криле, значително по-голям от познатите преди време по българското крайбрежие "комети". Може да превозва на борда си повече от 220 пътника и да развива скорост до 70 км/ч или 35 морски възела.
Състои се от три пътнически сектора, разделени в две класи - туристическа и princess, в зависимост от гледката. Специално изградена хидравлична система неутрализира влиянието на морето и осигурява спокойно и комфортно плаване. Удобството се допълва от климатична инсталация, бар и обзавеждане от "Lufthansa".
По време на пътуването мултимедийна система ще запознава туристите с историята и забележителностите на Несебър и Истанбул.
"Marine princess" е собственост на бургаската фирма "ПС Груп"АД, която планира да открие редовна линия и до Гърция.
Репортаж от палубата
Обичате морето, настроени сте авантюристично-романтично и имате малко повече пари на разположение. В същото време нямате нищо против да попълните духовните си запаси, като разгледате два исторически града за един ден. При това на два различни континента.
Започвате с българския град-паметник на ЮНЕСКО Несебър, след което през Босфора доплавате до турския мегаполис Истанбул, за да акостирате обратно на българска земя. Това вече е възможно на борда на луксозния високоскоростен кораб "Marine Princess", който плава под български флаг.
Мечтата
Всичко започнало миналото лято, когато едно пораснало момче и неговият син стоели на кея в Несебър и замечтано гледали към морето. Искало им се то да ги отведе до Босфора и Златния рог на Истанбул и да ги върне обратно. Ако може за един ден.
По-малко от година била необходима на бургаския предприемач Радостин Дачев да покаже на сина си, че мечтите могат да се превръщат в реалност. Стига да не ти липсват кураж и известна доза авантюризъм, подплатени с необходимите финансови средства.
Така плавалият под естонски флаг пасажерски кораб, тип "комета", се превръща в българския луксозен пътнически кораб с подводни криле "Marine Princess". Пред него стои изпитанието да преодолее близо 300-километровия участък, който дели двата бряга, за не повече от четири часа, като развие максималната си скорост от 35 морски възела, или 70 километра в час.
Предисторията
Много българи с носталгия си спомнят времето, когато и по родното Черноморско крайбрежие имаше развито туристическо корабоплаване. Макар и само през лятото. До не толкова далечната 1986 година 13 скоростни комети, собственост на Параходство БМФ, кръстосваха Черно море и превозваха туристи до Несебър, Бургас, Созопол, Варна и Балчик.
Макар и не толкова бързи и доста шумни, кометите бяха един приятен начин за разходка и придвижване по морето, особено ценен от децата.
През 1987г. обаче от туристическите корабчета "оцеляват" само шест, а през 1992г. едва три от тях са в движение. Две години по-късно окончателно спира и последната комета, след като собственикът им решава, че са нерентабилни.
За някои от тях е намерена алтернатива - завинаги закотвени край морето и превърнати в кръчми, други са продадени, а трети - нарязани за скраб.
Продължението
Шест часът сутринта е. Близо 150 човека стоим на кея в Несебър и нетърпеливо чакаме да се превърнем в част от "мечтата".
След задължителната процедура по проверка на паспортите на специално създадения за целта ГКПП, един по един се качваме на кораба.
И въпреки че при последното ми пътуване с комета съм била на не повече от 10 години, бързо откривам разликите.
"Marine Princess" е по-голям и просторен, и което е по-важно - много по-стабилен срещу морското вълнение. Повече прилича на самолет, плъзгащ се по вълните. Това усещане се подсилва от удобните кресла, произведени от "Lufthansa" и от неуморно сновящите между редиците стюарди. А когато двигателите заработват и малко рязко и шумно потегляме, не се сдържам и поглеждам през прозореца, за да се уверя, че не сме във въздуха.
По-късно един от моряците вещо ми обяснява, че корабът принадлежи към най-висшия клас комети - "Олимпия", който е предназначен за по-дълги плавания и за превоз на много по-голям брой пътници. Както и че специално изработената хидравлична система неутрализира влиянието на морското вълнение, независимо от метеорологичните условия. А двата двигателя "Мерцедес" му позволяват да развива скрост до 70 км/час.
Как се става "морски вълк"
Чувала бях, че са възможни три вида реакции на несвикналия с морето организъм - да те хване морска болест, да те подгони вълчи глад или да те "удари" на сън. Незнам доколко малкото хапче, което ни раздадоха стюардесите, помогна за това, но с първата реакция, слава богу, се разминахме, втората успешно преодоляхме с навреме поднесената закуска, след което потънахме в сън. Поне повечето от нас.
Любопитството ми обаче явно бе надделяло, защото се събудих по-рано от останалите и реших да проверя как се справят "морските вълци".
Е, поне никой от екипажа не спеше. Въпреки че за повечето от тях това също беше ново изпитание. Както за дългогодишния бивш служител на БГА "Балкан" Асен Янакиев, който след приватизацията на дружеството е принуден предсрочно да се пенсионира. Сега се бе "приземил" сред екипажа на кораба и умело ръководеше и малкия екип от стюарди. "Да обслужваш пътници на кораб и на самолет е много различно. За сега е в полза на кораба", усмихва се Асен и виждайки озадачения ми поглед, пояснява: "Няма напрежение като при излитането и кацането на самолетите. Всичко е по-плавно и удоволствието е по-голямо".
Явно бе, че се чувства в свои води. И е твърдо решен да докаже на пътниците, че и на кораб обслужването може да бъде на нивото на самолетното.
А аз разбрах, че за да обикнеш морето, не е необходимо да си израснал с него. Понякога е достатъчна и "любов от пръв поглед". Независимо на каква възраст си.
Изпитанието
Изведнъж корабът забави ход и почти спря, а после като че ли тръгна назад преди отново да поеме курс напред. Тези, странни за нас, маневри си имаха логично обяснение. Това все пак беше първото морско изпитание за "морската принцеса" и истинското й кръщение.
Макар и напълно ремонтиран и модернизиран след 13-годишна служба под естонски флаг, корабът досега не бе извършвал толкова дълго плаване. Като към това добавим и факта, че Черно море е много по-бурно и дълбоко от Балтийско, бе напълно разбираема несигурната му походка.
Това бе и първото съвместно плаване на екипажа, който трябваше да се справя с много тестове и изпитания. Съвсем скоро обаче напрежението отстъпи място на сигурността и на лекото суетене.
Моряците бързо издигат турския флаг до българския, закачат карантинното знаме и приветстват на борда турския граничен офицер, който ще ни придружи до крайната ни точка - Златният рог на Истанбул.
Бяхме навлезли в Босфора.
Времето сега се изниза бързо. Прекалено заети сме да съзерцаваме гледката, минавайки последователно под двата моста, свързващи европейската с азиатската част на Турция. Край нас непрекъснато сноват яхти и туристически корабчета. Фериботи превозват хора и товари между двата бряга. Животът в залива кипи с пълна сила.
Ето го и самият Златен рог - заливът в сърцето на Истанбул, където хвърляме котва и ние. Според една легенда името му идва от червения цвят, с който се обагря привечер и който го кара да заприлича на позлатен рог. За турците е по-известен като залива Халич, но гостите на Истанбул предпочитат по-екзотичното Златен рог.
Един български турчин
Преди да слезем на брега ни очаква процедура, която малко ни озадачава. Оказва се, че трябва да оставим паспортите си в кораба, на съхранение при капитана. Дали процедурите по преминаване на държавните граници по море са по-различни отколкото по суша или това бе изискване на турската страна, така и не разбрахме. Срещу паспортите си получихме картонче само с името и националността, което трябваше да ни служи като документ за самоличност при престоя ни в Турция.
За самия Истанбул и хилядите му джамии, църкви и султански палати няма да ви разказвам. Ще ви пожелая само, ако все още не сте го посетили, да имате късмета да попаднете на Зиа - нашият 72-годишен екскурзовод. Етнически турчин, роден в плевенско село, той бе прекарал точно половината от живота си в България, другата - в Турция. Този неуморен старец беше в стихията си да ни превежда по най-преките пътеки до най-вкусните локуми и баклавички, най-любопитните места и най-евтините изкушения за колекционерите. Всичко това, подплатено с неизчерпаемо чувство за хумор.
Въпреки краткото време, с което разполагаме, Зиа не пропуска да задоволи любопитството ми относно стотиците рибари, които се надпреварваха да хвърлят въдиците си в морето. Осеяли бяха брега, крайбрежния булевард, запълнили всяко незаето от корабите местенце, а мостът "Галата" над Златния рог направо прелива от тях. "Да знаеш в неделя какво става. Сякаш целият град излиза да лови риба", изстрелва Зиа, докато се промушва към сърцето на крайбрежния квартал "Кумкапъ".
Мирис на риба се носи от десетките ресторанти, където не е прецедент морските деликатеси да се приготвят дори на самата улица. А рибният пазар, дори и вечер ще ви впечатли с изобилието си. Изглежда тук никога не е късно за малко прясна риба и малко...пазарлък.
Връщането
"Marine Princess" ни очаква за втория етап от круиза. Морското вълнение сега е много силно и моряците ни помагат да се качим на борда. Не след дълго политаме обратно по вълните. С нас са и първите туристи, които по море ще стигнат до Несебър - група шведи и германци. Изпращат ни светлините на Истанбул, за който не случайно казват, че никога не спи.
Вечеря, отново малко хапче и отново сън. Когато се събуждам, навън вече е тъмно. Излизам на задната палуба и дъхът ми спира. Корабът уверено пори вълните. Небето е обсипано със звезди, а луната, сякаш нарочно приела формата на турски полумесец, съучастнически ми намига.
И двете знаем, че това пътуване няма да е последно.
От Лора Стаматис
Прочетено: 3506 пъти
Сподели в социалните мрежи
Брой коментари
0
Добави линк
