Европа дава, ако си вземем

Завод "Дама Пика" в Ямбол е готов да посреща предизвикателствата на европейската конкуренция



Слабо, близо до нулата ще е усвояването през тази година на парите, които ЕС ще дава на България като страна-членка. Тя ще продължи да ползва средства още от предприсъединителните фондове, но тези от структурните и кохезионния и от фондовете за развитие на селските райони, земеделието и рибарството ще се забавят. Причините - оперативните програми не са утвърдени, управляващите средствата институции все още нямат акредитация, няма и утвърдени проекти. Според старши икономиста в институт "Отворено общество" Георги Ангелов трансферът на средства от ЕС към България ще има положителен ефект, ако подкрепи по-нататъшните преобразования и в обществото, и в икономиката.

Казано с думите на икономиката, с европейските пари трябва не просто да помпаме консумацията, а да увеличим създаваната добавена стойност. Тоест фондовете не трябва да изместват реформите - те ни дават някаква насока на действие, но преструктурирането трябва да продължи. И ефектът би бил толкова по-голям, колкото по-малка е корупцията и по-голяма прозрачността при усвояването на европарите.

Валутният борд е стабилен

Независимо от масовата нагласа и примера на присъединилите се преди 3 години страни, икономистът Лъчезар Богданов от "Индъстри уоч" очаква през тази година по-ниска инфлация от 2006 г. Тогава нейният ръст бе провокиран от увеличението на акцизите, каквото не се предвижда за 2007 г. Разширява се и конкуренцията - при вноса на някои хранителни стоки, при финансовите услуги (42 кредитни институции ще конкурират вече регистрираните у нас), при продажбата на цигари, на аеропазара с навлизането на нискотарифните авиокомпании и др. Вероятно затова покупателната сила на българския лев не пада и валутният не е заплашен от икономически и финансови проблеми. Ако се появяват такива, за каквито в момента няма индикации, те биха могли да бъдат само политически, коментира Богданов.

Георги Ангелов също смята, че по-високата инфлация у нас, отколкото е средната в ЕС, се дължи предимно на ръста при акцизите. В тази връзка при тях нов шок се очаква през 2008 г., когато с поредната стъпка (към този за цигари, алкохол и горива акциз ще има и за тока) ще продължи тяхното уеднаквяване с косвените данъци в съюза.

Ускоряваме растежа

Противно на присъединилите се преди нас страни, Богданов предвижда още по-висок ръст, а не спад в растежа на Брутния вътрешен продукт (БВП). В това отношение той се разграничава и от други свои колеги, които очакват по-нисък темп на нарастване от постигнатите през 2006 г. 6,1 %. Смята се обаче, че дори и да падне, темпът на растеж трябва да се възстанови и дори да се увеличи през 2008 г.

Подобно нещо вече се забелязва при събираемостта на ДДС, констатират двамата икономисти. След влизането ни в ЕС косвеният данък вече се внася не на границата, а вътре в страната. През януари приходите от него са били с 30 % по-ниски от тези през миналогодишния януари, а през февруари - с 20 %. Едва през март равнището от 2006 г. е било възстановено, сочат Богданов и Ангелов, изследвали влиянието на членството ни в ЕС върху формирането на бюджета за 2007 г.

Те казват също, че след присъединяването ни към ЕС България губи и от възприемането на общата митническа политика на съюза, свиваща митата. Плюс това и 85 % от митата, налагани на стоки от трети страни, отпътуват директно за бюджета в Брюксел. Това създава и илюзията, че гранични за общността страни като България внасят повече средства в общия бюджет за разлика от вътрешните като Австрия, Чехия, Унгария и др.

Пак бюджетен излишък

Според Ангелов и Богданов независимо от свиването на някои ставки (корпоративния данък до 10 %), данъчната тежест у нас през 2007 г. няма да падне. Те дори смятат, че тя ще се увеличи и ще бъде реализиран по-висок от планирания бюджетен излишък. Според изчисленията им той може да достигне 1,8-2,2 % от БВП, при планиран с бюджета само 0,8 %. Това прави между 920 млн. и 1,125 млрд. лв. вместо разчетените 410 млн. лв. излишък. Георги Ангелов подчертава, че ЕС критикува политиката, която съзнателно подценява бюджетните приходи. Така се стига до съществени бюджетни излишъци, което е в ущърб и на икономиката, и на гражданите, казва той.

В друго направление обаче - това на бизнес средата, промените стават много бавно. В почти всички съседни страни например е въведен плосък данък, докато у нас ставките на данъците върху труда остават все още високи. Това е позволило например на Румъния, която изоставаше от нас, със скок да ни изпревари и да предлага вече по-добри условия за бизнес, казва Ангелов.

Според очакванията, но не съвсем

Двамата икономисти констатират, че 2007 г. бюджетът се съобразява, но не напълно с ориентациите на европейското финансиране. Приоритетните области за европари трябва да получат относително повече средства и от българския бюджет, докато за останалите да има свиване. Нарастват разходите за инвестиции (главно за инфраструктура), а текущата издръжка се свива. Противно на евроориентацията много бързо нарастват субсидиите и разходите за заетите в бюджетната сфера, като компрометират обещанията точно за тяхното свиване. Вместо да се увеличават, намаляват разходите за опазване на околната среда, защото няма готови проекти. Разходите за отбрана са адекватни на реформата във въоръжените сили. Тези за борба с организираната престъпност изглеждат странно малко на фона на отправяните ни от комисията критики. При социалните разходи няма промяна, но средствата за квалификация се увеличават, а падат чистите помощи.

Шефът на БНБ: Можем и без опеката на МВФ

„Ако покажем, че можем да се учим от опита си, както и ясно да формулираме и отстояваме приоритетите си, то тогава бихме имали успех в провеждането на икономическа политика и без пряката опека на МВФ и традиционните мисии на фонда, посещаващи страната на всеки няколко месеца". Това заяви управителят на БНБ Иван Искров по време на семинар "България - от преход към конвергенция: нови предизвикателства".

Отсега нататък, общата рамка на икономическа политика в ЕС, както и ангажимента ни за членство в Еврозоната са външните котви на икономическата политика, които ще изпълняват ролята, която играеше МВФ през последните 15 години, обясни шефът на Централната банка. Причината е, че договорът от Маастрихт дефинира много строги критерии за членството, които трябва да бъдат изпълнени на устойчива основа. Това практически означава, че ангажиментът на страната ни за членство в Еврозоната ще има дисциплиниращ ефект върху икономическата политика на страната. Самото членство в ЕС носи със себе си ангажименти за следване на икономическа политика, която увеличава гъвкавостта и конкурентоспособността при запазване на макростабилност, смята Искров.

България - донор на ЕС

Квотата на България за бюджета на ЕС е определена на 1,2-1,3 % от очаквания БВП и за текущата година се предвижда да е 620-640 млн. лв. Ако се сбъдне прогнозата на Георги Ангелов и усвояването на евросредствата е по-близо до нула, през 2007 г. ще сме донори в ЕС. Ако спечелим отредените ни пари, ще сме бенефициенти, т.е. на кяр.

През кохезионния и структурните фондове са ни "планирани" около 6,85 млрд. евро за времето до 2013 г. Още към 4,7 млрд. евро ни очакват и от фондовете, които подпомагат земеделието, селските райони и рибарството. За тази година обаче по първата група фондове са предвидени само 515 млн. евро, които стават 1,261 млрд. чак през 2013 г. И ако забавянето при усвояването им се задълбочи, ножицата между годините ще се разтвори още повече.

От Начо Халачев