ГолЯмото мерене на предизборни...инструменти

Дупето на Азис - инструмент за политическа агитация



Какво правят няколко мъже, оставени на спокойствие за известно време? Започват да се съревновават кой е най-успял в живота - хвалят се с колите и жените си (съответно с броя на любовниците, особено ако възрастта им клони към климакс). Накрая могат да стигнат и до годишния баланс на фирмата си, ако конкуренцията е ожесточена. С една дума мерят си личния успех и... финансовите инструменти за него. И това е обичайна ситуация без външни дразнители. Значително по-сериозно става положението, ако в компанията присъстват и жени...

Точно това в момента се случва с политическите партии в предизборната им кампания. Засега палмата на първенството държи НДСВ с безумната идея да се впуснат в надпреварата с енергийна напитка "Вот" и с жълтосиня значка, обсипана със звездички, греещи в двата ключови цвята. Също като народното обяснение за обратната пропорция с големината на колата и един особено важен орган при мъжете. В този контекст енергийната напитка прилича на лекарството "Виагра", което, казват, вършело чудеса за самочувствието на силния пол при определени проблеми.

НДСВ също има такива проблеми - доверието в жълтите се е сринало и е под въпрос дали въобще ще имат представител в Европейския парламент. Ама тая работа не е като оная. Няма как с енергийна напитка електоратът да бъде възбуден до такава степен, че да гласува. Лично мен такава манипулация би ме обидила. Предпочитам взаимоотношения, основани на взаимна симпатия. Ако такава няма, няма взаимоотношение. Няма и вот.

А за значката - няма какво да говорим. Дори това, че била направена в Китай, вече не впечатлява (с влизането ни в ЕС явно е поскъпнала работната ни ръка, макар че въпросната „ръка" не го е усетила). Вече дори традиционните ни мартеници се правят там, камо ли за някакви си значки. Със сигурност нещата се коренят някъде в глобализацията на света. Но това е „друга бира".

Обаче и в БСП не си поплюват. Те пък наеха любимеца на народа Азис да възбуди застаряващия електорат за вот. (Какво да се прави, многозначен ни е езикът, при това най-често със сексуални релации.) Не ме упреквайте за твърде преките връзки между политиката и секса. В края на краищата какво е Азис, ако не едно ходещо изкушение - както за мъже, така и за жени.

Фолкдивата ДесиСлава, която също помага на левицата да увеличи избирателите си. Тя пък има за задача да срази онази част от електората, която запазва самообладание пред талантите на Азис. Очевидно сексуалната връзка съществува и то не само в главата на автора.

За първи път търговското правило, че сексът продава е прегърнато безусловно в предизборна кампания. Така тезата, че политиците също са стока, която се предлага на изборния пазар, добива конкретни измерения. Вероятно това са си мислили стратезите на левицата. Те обаче май са забравили, че партията им всъщност е столетница. Тоест, нещо ретро и класическо в английски стил, когато стане въпрос за антика. И въпреки, че България е страната на всякакви крайности, които стават реалност, някои неща просто не вървят. Като Азис, изправен на една сцена с премиера Сергей Станишев. Последният е известен с това, че е завършил "на Запад" - разбирай, че е достатъчно разкрепостен. Независимо от това хич не бил доволен, че речите му пред побелелите глави на избирателите ще бъдат последвани от песните на „костинбродския славей". Може и да няма лошо в цялата тази чалгаагитация, но не съм много сигурна.

На фолкфурия заложи и ГЕРБ на Бойко Борисов. Емблематичната Ивана може да издуха от сцената     (не само буквално) Азис, но и БСП. Резултати за това е получила социоложката Румяна Бъчварова от "Маркет линкс", която заяви, че по последни данни - социологически, де - силата на градоначалника набирала мощ и току-виж се окаже по-потентна от тази на социалистите. В типичния си стил и образен език Бойко заяви, че е сигурен във възможностите си месец преди датата на вота - 20 април. Тогава той каза, че БСП не може да бие партията му с дупето на Азис. Почти пророческо изказване.

Със сянка на отчаяние, че нямат финансовите възможности на БСП и ГЕРБ, от СДС го удариха на чест. От предизборния щаб аристократично се разграничиха от чалгаизборите и се оплакаха, че няма с кого да обсъждат важните за България теми в Европейския съюз. Нещо повече - налагало им се сами да си говорят за тях. Същевременно се ожалиха, че нямат пари да правят концерти. Вярно е, че за тях никога не са се изявявали поп-фолк изпълнители. Можем само да съжаляваме, че са бедни, защото в отговор на хвърлената ръкавица сигурно биха

поканили Елтън Джон. Да, ама по този начин влязоха в същия "просташки" тон, както го нарече шефът на щаба им Димитър Аврамов. Защото нищо не им пречи да поставят важните за дневния ред на страната въпроси - тъкмо работа за опозицията по време на избори. Няма по-удобно време и за критики към правителството... Бедата е, че вече никой не ги слуша. Защото и те имат дял в превръщането на чалгата в национална музика и в опростяването на народа. И причината е, че всъщност отдавна са безидейни (да не кажем семпли - евфимизъм на прости). Ако не беше така, нямаше да са на тоя хал. Пък и ние. Защото няма кого да избираме. А това вече е голям проблем!

От Деметра Иванова