Редакторът на вестник "The Frontier Times" Александър МакДоналд: Ракийка, салатка и гайда, моля!

Българинът Стефан Стефанов, шотландецът Александър МакДоналд и ирландецът Хенри Роуландс (отляво надясно) правят вестник за англичаните у нас.



Александър МакДоналд е роден в Абърдийн (Шотландия). Бил е репортер ВВС, собственик на частно радио, преподавател по журналистика в колеж. От пет години е в България. Основател е на първия вестник на англичаните, заселили се в нашата страна "The Frontier Times". Има всекидневно обновяван сайт.



- Г-н МакДоналд, как попаднахте в нашата страна?

- Дойдох на почивка. Хареса ми. Предложиха ми къща в Лясковец на изгодна цена и я купих.

- Защо решихте да издавате английски вестник в България - за да си „начешете крастата" или по други причини?

- Помня първата си зима в България. Бях блокиран вкъщи от навалелия сняг. Нямах познати. Не знаех езика, а и англоезичните в страната са много разпръснати. Наредих столовете около масата, налях пред всеки чашка уиски и започнах да си говоря с тях. На следващия ден успях да се измъкна от къщата и отидох в механата. Веднага намерих приятели. Това, че е знаех езика, нито те - моя, не беше пречка щом има "ракийка, салатка и гайда"... (произнася го на български като поръчка в ресторант). Преживяваното през тази зима ме накарах да направя вестник и сайт за англичаните. Разпръснатата общност трябва да има някакъв център. Най-удачно е да е информационен източник.

- Как събрахте екип?

- Вероятно ще ви се види интересно, че аз - шотландецът, в сътрудничество със собственик на верига от школи по английски в България - Хенри Роуландс, ирландец, българският университетски преподавател Стефан Стефанов и американецът Микаел Качман правим вестник за англичаните в България. Събирането на екип от единомишленици не е лесна работа. Стефчо, например, дойде при нас, защото си търсеше работа като даскал. В университета плащат минимално (то въобще в България плащат мизерно). За сравнение: обикновено джипи на Албиона получава равностойността на 600 000 лв. годишно. Оказа се, че освен от английски Стефчо разбира от журналистика и от графичен дизайн. Микаел, по американски обичай, има собствена колонка за коментари на живота в България през погледа на чужденците. Хенри не пише, а чете всички тестове и отхвърля тези, които му изглеждат "непродаваеми"- т.е. неинтересни за английската публика. Понякога сред отхвърлените е текст, който много си харесваме, но такива са правилата на играта...

- Вероятно така можете да разберете и собствената си идентичност.

-     Британската или американската идентичност не могат да се смесят с българската и ние не се опитваме да приличаме на българи, но се интересуваме от историята, от фолклора от традициите на страната. България за нас е нещо абсолютно непознато и много интересно. До преди десетина години     нищо не знаехме за вас освен, че сте най-близкият сателит на СССР. В учебниците ни по история дори не се споменават траките или прабългарите, а и в новините не сте попадали. Освен, може би, около атентата с папата. Не се мръщете, приемете го като част от рекламата.

- Хубава работа, да не искате да кажете, че сте дошли в страна на пещерни комунисти, при това папаубийци?

- Не смятаме, че сме попаднали в зоната на комунизма. Точно обратното. Намираме, че тук е рай за свободни хора. Животът във Великобритания е много контролиран. При вас показват „Биг брадър" като атракция и телевизионно шоу, а у нас си знаем, че където и да отидеш, те следят "очите" на камери - по улиците, в офисите, в училища, навсякъде. Във вестника ни има страница "Селски живот". Поместваме интересни истории с англичаните в българските села. Направихме конкурс за най-поучителна и най-смешна случка. Преди всичко се опитваме за обясним защо повечето островитяни са избрали да живеят на село. Имаме чувство, че сме върнали времето с 40 години. Чувстваме се щастливи и волни като никъде другаде. Второто нещо, с което се сблъскваме, е липсата на престъпност.

- Какво говорите? Нали точно европейските комисари са обявили България едва ли не за страна на мафията?

- Ако има престъпност при вас, тя е на високите етажи на властта, в лъскавите офиси, в банките. Сблъскваме се с нея, по - точно с корупцията, на администрацията или с фирми - пирамиди или фараони. Във вестника разказахме за тукашна компания за недвижими имоти, взела парите на англичани, като са им показали картинка на дом, който уж им продават. Продали им ...мечти. Търговците пък щом разберат, че сме британци, удвояват цените. Но тук го няма страхът как ще се прибереш вечер вкъщи или децата от училище. Дали в автобуса няма някой да ги наръга с нож, или да свариш апаши да тършуват в дома ти и да те гръмнат. В селата вратите не се заключват или всички знаят, че ключът е под изтривалката. Това за нас е чудо.

- Значи нямате проблеми.

- Изолацията е единственият проблем на британците, които са си купили "парче от рая" и са се заселили в България. Не могат да общуват със съседите си. Знам, че сте жертви на клишето, че англичаните са студени и затворени хора. Не е вярно. Почти завиждаме на задружните и приветливи българи. Нашите хора с удоволствие се включват не само във фолклорните ви празници, но и във великденското почистване на селата, например. Вярно, че не хващат метлата и лопатата, но дават пари за камиони за извозване на боклука или за почерпка след трудовия ден. Българите пък носят на софрата кой сланинка, кой ракийка. Има и нещо закономерно: сплотени са хората, които излизат от епоха на изпитание и които трябва да се облягат един на друг, за да устоят на бедността. Успелият човек, било то материално или в кариерата си, става самотник.

- Какво интересува британците тук?

- Информираме ги за британската политика спрямо България     и за българската политика, защото това са Балканите, а на Балканите всичко може да се случи. Гледаме на нещата край нас с нотка хумор. Вестникът е общо усилие и ако има опасност някой (особено от британците в екипа му) да прескочи границата на лекия хумор и материалът му да стане обиден за многобройните българи, които също ни четат, го коригираме. Например в последния си брой спряхме да подиграваме българските шофьори, че не спазват правилата на движение, че пешеходците не спират на червен светофар, а пресичат където им е най-удобно и сякаш нарочно избират най-тъмните възможни дрехи, за да се разхождат посред нощ; че каруцарите вероятно се надяват, че конете им фосфорицират, защото не носят фенери или поне светлоотражатели.

- Само в битов план ли ви интересува политиката?

-     Участвахме в кампанията в защита на медицинските ви сестри в Либия не само с публикации. Оказа се, че на манифестацията във Велико Търново (там     е редакцията), само ние бяхме дошли по собствено желание, неорганизирано. Тревожим се за затворничките, като за нашите пленени моряци. Агитираме британците тук да участват в избори за Европейски парламент. За 30 години в Британия сме осъзнали, че     няма никакво значене за кого гласуваш. Разпределението на мандатите се решава на високо ново между политическите сили. А изборите са част от "хляб и зрелища". За щастие тук няма екстремални политически партии, на които да трябва да се противопоставим. Но не виждаме и такава, която да се бори за националните ви каузи, за утвърждаване на културната ви идентичност. Не трябва да се съгласявате с всичко от Брюксел. Вероятно това е по-лесното за политиците. Не смятайте, че англичаните в България масово ще хукнат да гласуват. Ще гласуват не повече отколкото на Острова.

- Има ли нещо, което да ги накара да го сторят?

- Може би следващите местни избори. Знаем, че има фондове на ЕС, предназначени за селските региони, но кметовете на повечето села са възрастни хора и не знаят нито езици, нито имат опит в писане на проекти. Англичаните могат да им помогнат, за да привлекат европейски пари за пътища, канализация, въобще за инфраструктура. Това би ги мотивирало да гласуват.

От Феня Декало