Предизвестеното фиаско на комисията по досиетата

С пълно фиаско приключи първата си задача прословутата комисия за поредното отваряне на досиетата на бившата Държавна сигурност - тя извади няколко добре познати имена на кадрови офицери и агенти и още една-две дребни риби. С „разсекретяването" на известни тайни комисията с мъка успя да привлече вниманието на отегчените от темата журналисти, какво остава на общественото мнение.

С „примиерата" на комисията обаче се очертаха три сюжетни линии. Първата е, че управляващите най-недобросъвестно оставиха в ръцете на членовете й съдбата на много хора, обречени да бъдат „клани бавно с изхабен нож". Втората, че истинското отваряне на досиетата за пореден път няма да се случи. Третата е, че поне на този етап решението чий имена да бъдат огласени бе оставено на онези, срещу които работи закона.

„Тежкото раждане" на комисията се отрази още на първата й задача. Под претекст, че тя няма сграда, в която да се установи трайно и да пренесе там архивите, проверката на кандидатите за евродепутати бе „поверена" на самите служби. Никой не знае как са работили те, но из кулоарите на парламента социалисти питаха журналисти защо името на Атанас Папаризов не е обявено в сайта на комисията по вътрешен ред и сигурност. На него час преди пресконференцията за резултатите от проверката бяха публикувани шест имена. Единственият „изненадан" от работата на „светата инквизиция" бе преводачът Георги Белчев от ССД. Той мигом бе изваден от листата.

Изборното огласяване на агентите на ДС е заложено в закона с поставянето на ембарго за имената на „топ ченгетата" от близкото минало. То е подплатено и с пълното отсъствие на контрол над ваденето на данни и липсата на санкция за укриване на информация. Така ще се поддържат свежи чувствата на заплашените към техните разаботващи офицери до момента, в който им свършат парите или търпението. Или до тогава, докато архивите на соцслужбите не бъдат най-сетне наистина отворени. Този подход в работата на комисията я прави доста перверзна, защото я превръща облечена в закон форма на рекет поне по отношение на онези, чийто имена все още не са „в оборот".

Но най-впечатляващо е поведението на партиите, за чийто нужди уж бе приет закона. Вместо да се освободят от „доносниците", те открито обявиха, че не им дреме дето техни кандидат евродепутатите са работили (най-често съвсем доброволно) за ДС. И БСП, и ДПС - двете политически сили с най-много „уши" в службите, заявиха, че няма да ги извадят от листите си. Масло в кандилцето на управляващите наля председателят на Европейския парламент Ханс-Герт Пьотъринг. Буквално дни преди обявяването на резултатите от проверката на родните кандидати за ЕП той призова за снизходителност към бившите служители на ДС. Нека да им дадем шанс, каза първият депутат на Европа.

Липсата на лустрационни текстове, които да ограничават достъпа на служители и агенти на ДС до постове и длъжности, бе прокарана от БСП и ДПС след месеци пазарлъци преди гласуването. По думите на депутати-социалисти, това превръщало закона по-скоро в морален акт, отколкото в строга норма. В разузнаването (и контраразузнаването) е като в любовта - всичко е позволено, шегуват се познавачи. При тях морал няма.

Комисията по досиетата се превърна и в тих пристан за партийни любимци и останали без работа функционери. Тя може и да не свърши никаква дейност, но ще дава хляб на членовете си и на бъдещата им администрация в следващите 5 години. Бадева ще ядат народна пара хора, които са „устроени" в нея, за да не правят нищо, срещу което да получат прилична заплата, а някои и пенсия. Ако си изиграят добре картите, неограниченият достъп до информация може да се превърне за някои от тях в доживотна рента срещу мълчанието им. Тази пиеса вече сме я гледали. Някои от „Комисията Андреев" още черпят политически (а казва и икономически) дивиденти точно на този принцип.

От Станка Динева