Иде ново обединение на бранша

На 8 юни Съюзът на българската туристическа индустрия ще проведе годишното си общо събрание в НДК. В неговия дневен ред са включени три много важни точки - смяна на името, промяна в устава и смяна на управителните органи на съюза. Същевременно е отправена покана към ръководството на туристическия борд и останалите браншови организации да присъстват на общото събрание. Целта е да се покаже, че са отстранени всички пречки за сливането в нова структура, каквато е конфедерацията. Това съобщи за вестник „Фактор" Стефан Шарлопов, един от големите в българския туристически бранш.

По всяка вероятност поканата не е отправена „на гола поляна". Между представителите на вечно враждуващите браншови организации са „сменени думи", които дават основание да се мисли, че този път консолидирането на бизнеса в една организация наистина ще се състои.

Причината толкова много туристическите босове да държат на обединението е, че в бранша има проблеми. Досега това не ставаше, тъй като различни интереси пречеха. Сега обаче консолидирането става неизбежно, тъй като се очертава бизнесът да се представлява от служители, „които не са забили и един пирон", коментира Шапрлопов.

Всъщност, битката „кой да води бащина дружина" е за това, че занапред „звездите" на хотелите и ресторантите трябва да се дават от браншова организация, обединяваща целия бизнес. Както всичко в България, това се е сторило чудесна хапка за онези, които се опитват чрез нея да преразпределя пазара и да „бори" конкуренцията. Един отказ за категоризиране в по-висока група, например, би забавило с година съответния собственик на хотел, докато минат безкрайните съдебни процедури. През това време евентуалните му гости ще търсят услугите на конкурента, облечен във власт.

Има и още един проблем, който хората от бранша премълчават. Чрез новите хотели бяха изпрани много пари, а курортите бяха презастроени. Ако бизнесът не започне да се саморегулира, ще секне кранчето за всички. Причината е, че ще паднат цените, а оттам и нормата на печалба. Това, разбира се, е пазарен механизъм, който ще отсее малките от големите, но никой не желае точно той да е този, който ще отпадне от играта. Освен това, обединен, браншът може да наложи идеята сгради, построени преди повече от 15-20 години, да бъдат разрушени, а терените под тях освободени, но не за нови хотели, а за осигуряване на свободно пространство за зелени площи. Това пък влиза в пряко противоречие с приватизаторите им, които инкасират чиста печалба, тъй като не са инвестирали милиони в строителство, а само за саниране.

От Таня Кърджилова