С ритник изкарваме лобиста на светло, казва Любен Дилов-син
26 Април 2007, Четвъртък
Източник: вестник Фактор
-Г-н Дилов, още в предишния парламент от партия "Новото време" предлагаха закон за лобизма...
-Той е подобен на нашия, но има разлика.
-Какъв е смисълът от един такъв законодателен акт?
-Както показва и названието - Закон за публичност на лобизма, ние дефинираме това понятие, което си съществува, няма какво да се правим на луди. Законът регулира предмета на дейност - субектите и обектите на лобизма, кой какво прави и кой какво не трябва да прави. Хората например, които го правят, ще подлежат на регистрационен режим. Законът предвижда и тежки санкции - до 300 хил. лв. за физически лица, които го нарушат.
-Какво са лобистите?
-Нещо като адвокати, които посредничат за решаване на някакъв проблем от държавната или от общинската власт, от парламента. Тук имахме голяма разлика с проекта на ДПС, който те оттеглиха - за нас депутатът е недвусмислено обект на лобизма, т.е. върху него се упражнява лобистки натиск и той е длъжен да го декларира, когато го има. Депутатът не може да бъде субект при лобирането, защото по смисъла на своята дейност той е такъв. Той е народен представител и не може за една работа да получава две заплати.
-Не е ли твърде пожелателно?
-Да, даваме си сметка, но има и тежки санкции. Грубо казано, при доказан случай на корупция, той може да се спаси, като каже, че е осъществявал нерегламентирана лобистка дейност. Което, разбира се, не отменя Наказателния кодекс в положенията му за длъжностните престъпления, вземанията на подкуп и т.н.
-Всъщност във вашия проект кое се приема за лобистка дейност?
-Всяка форма на оказване на натиск, на скланяне за взимане на едно или друго решение от общинските съвети и органите на държавната администрация, когато не става дума за актове по Закона за обществените поръчки, за които има друг регламент и конкурси. Както и на натиск върху парламента - дали да приеме един или друг закон, решение и т.н.
-Ходатайстването влиза ли в тази категория?
-То е същото, но казано с модерни думи. Разбира се, има разлика, но границата е много тънка. Естествено, не можеш да лобираш някой да бъде назначен някъде, това не е лобизъм, там вече се влиза ...
-...в сферата на корупцията и подкупите.
-Да, разбира се, защото упражняваш натиск върху публичен институт в полза на един човек. А в нашия случай става въпрос за групови интереси и групови каузи. Най-силният аргумент, който приведохме в полза на закона, бе практиката на 39-ото НС. Тогава първият закон, който бе приет, бе законът за хазарта...
-само заради един човек...
-Да, буквално тогава само за един човек, промените наистина бяха само за един човек. Да не говорим за другия човек, който току-що мина, заради когото променихме друг закон - за висшето образование на министрите (смее се). Няма нищо лошо в това - и Йордан Йовков не е имал висше образование. Но обществото само ще спечели, ако една група умни лобисти излезе и декларира - вижте, момчета, ние представляваме "Булгартабак". И започне да ни убеждава, че трябва да се приеме такъв и такъв закон, защото на бай Хасан примерно, който ниже тютюн, му умира семейството.
-С какви средства лобистите могат да оказват въздействие?
-Основно става дума за средства на убеждението - семинари, пътувания в страната (но не и в чужбина), материали, документи, медии - статии, рекламни карета и т.н. Лобистите могат да оказват помощ и по време на изборни кампании и с пари, но е казано точно как, в какъв размер и по какъв начин, колко преди и след кампанията.
-А тънката граница между лобиране и подкупване?
-Винаги я има, но когато все пак кажеш, че тази част е осветена, винаги можеш да подгониш някой, който не е влязъл в осветената част. Тоест, натискът става двустранен - от едната страна подпира Наказателният кодекс, от другата - Законът за публичност на лобизма. Тоест човек все пак трябва да избере - или закона за лобизма, или попада под действията на Наказателния кодекс
-А не може ли да прави лобиране и под неговата форма да дава и подкупи?
-Разбира се, че може. Случаят "Еврон" в САЩ (компанията, която давала големи подкупи, за да прави все по-надути отчети и регистрира растящи "печалби") е точно такъв. Изобщо, политиците не могат да променят човешката природа и слава, Богу. Въпросът е, че се създават рамки, в които човек да може да се движи, ако го иска. Когато избере сенчестата страна, носи голям риск. Казано по друг начин - с ритник го изкарваме на светло. А иначе тази дейност винаги е съществувала и няма как иначе. Особено в България, където повече от 45 г. обществото не се основаваше върху парите като средство за плащане...
-...а само върху връзките.
-Да, върху т.нар. социална мрежа, която заменя истинската стойност. Тоест по-ценно бе не да имаш голяма заплата, а "вуйчо владика". То е станало национална природа. Но не е само при нас, и при други народи го има.
От Начо Халачев
-Той е подобен на нашия, но има разлика.
-Какъв е смисълът от един такъв законодателен акт?
-Както показва и названието - Закон за публичност на лобизма, ние дефинираме това понятие, което си съществува, няма какво да се правим на луди. Законът регулира предмета на дейност - субектите и обектите на лобизма, кой какво прави и кой какво не трябва да прави. Хората например, които го правят, ще подлежат на регистрационен режим. Законът предвижда и тежки санкции - до 300 хил. лв. за физически лица, които го нарушат.
-Какво са лобистите?
-Нещо като адвокати, които посредничат за решаване на някакъв проблем от държавната или от общинската власт, от парламента. Тук имахме голяма разлика с проекта на ДПС, който те оттеглиха - за нас депутатът е недвусмислено обект на лобизма, т.е. върху него се упражнява лобистки натиск и той е длъжен да го декларира, когато го има. Депутатът не може да бъде субект при лобирането, защото по смисъла на своята дейност той е такъв. Той е народен представител и не може за една работа да получава две заплати.
-Не е ли твърде пожелателно?
-Да, даваме си сметка, но има и тежки санкции. Грубо казано, при доказан случай на корупция, той може да се спаси, като каже, че е осъществявал нерегламентирана лобистка дейност. Което, разбира се, не отменя Наказателния кодекс в положенията му за длъжностните престъпления, вземанията на подкуп и т.н.
-Всъщност във вашия проект кое се приема за лобистка дейност?
-Всяка форма на оказване на натиск, на скланяне за взимане на едно или друго решение от общинските съвети и органите на държавната администрация, когато не става дума за актове по Закона за обществените поръчки, за които има друг регламент и конкурси. Както и на натиск върху парламента - дали да приеме един или друг закон, решение и т.н.
-Ходатайстването влиза ли в тази категория?
-То е същото, но казано с модерни думи. Разбира се, има разлика, но границата е много тънка. Естествено, не можеш да лобираш някой да бъде назначен някъде, това не е лобизъм, там вече се влиза ...
-...в сферата на корупцията и подкупите.
-Да, разбира се, защото упражняваш натиск върху публичен институт в полза на един човек. А в нашия случай става въпрос за групови интереси и групови каузи. Най-силният аргумент, който приведохме в полза на закона, бе практиката на 39-ото НС. Тогава първият закон, който бе приет, бе законът за хазарта...
-само заради един човек...
-Да, буквално тогава само за един човек, промените наистина бяха само за един човек. Да не говорим за другия човек, който току-що мина, заради когото променихме друг закон - за висшето образование на министрите (смее се). Няма нищо лошо в това - и Йордан Йовков не е имал висше образование. Но обществото само ще спечели, ако една група умни лобисти излезе и декларира - вижте, момчета, ние представляваме "Булгартабак". И започне да ни убеждава, че трябва да се приеме такъв и такъв закон, защото на бай Хасан примерно, който ниже тютюн, му умира семейството.
-С какви средства лобистите могат да оказват въздействие?
-Основно става дума за средства на убеждението - семинари, пътувания в страната (но не и в чужбина), материали, документи, медии - статии, рекламни карета и т.н. Лобистите могат да оказват помощ и по време на изборни кампании и с пари, но е казано точно как, в какъв размер и по какъв начин, колко преди и след кампанията.
-А тънката граница между лобиране и подкупване?
-Винаги я има, но когато все пак кажеш, че тази част е осветена, винаги можеш да подгониш някой, който не е влязъл в осветената част. Тоест, натискът става двустранен - от едната страна подпира Наказателният кодекс, от другата - Законът за публичност на лобизма. Тоест човек все пак трябва да избере - или закона за лобизма, или попада под действията на Наказателния кодекс
-А не може ли да прави лобиране и под неговата форма да дава и подкупи?
-Разбира се, че може. Случаят "Еврон" в САЩ (компанията, която давала големи подкупи, за да прави все по-надути отчети и регистрира растящи "печалби") е точно такъв. Изобщо, политиците не могат да променят човешката природа и слава, Богу. Въпросът е, че се създават рамки, в които човек да може да се движи, ако го иска. Когато избере сенчестата страна, носи голям риск. Казано по друг начин - с ритник го изкарваме на светло. А иначе тази дейност винаги е съществувала и няма как иначе. Особено в България, където повече от 45 г. обществото не се основаваше върху парите като средство за плащане...
-...а само върху връзките.
-Да, върху т.нар. социална мрежа, която заменя истинската стойност. Тоест по-ценно бе не да имаш голяма заплата, а "вуйчо владика". То е станало национална природа. Но не е само при нас, и при други народи го има.
От Начо Халачев
Прочетено: 1989 пъти