новини
справочник
заведения
Бащата на солта или как Семир направи болница в Бургас
26 Април 2007, Четвъртък
Източник: вестник Фактор
Семир Абумелих
Фотограф Таня Атанасова
Семир Абумелих е роден в Пловдив през 1970 година. По това време родителите му са студенти. Баща му д-р Хюсеин Абумелих е иракчанин, майка му Недялка - бургазлийка. Той е лекар, тя - инженер.
Майка му го нарекла Семир, защото прочела книгата “Семир се завръща” и била впечатлена от героя. Семир е живял в няколко държави, където родителите му работят. Завършил е английски колеж и университет в Ирак, специализира ИТ технологии. В България идвал само на гости. До 1993 година, когато се установил за постоянно в Бургас. Тук намира не само роднини и приятели, но и съименници - един 14-годишен младеж и един нотариус носят същото име Семир. През 1994 година прибира и родителите си. А през 2000 година и австралийката Камал, която среща в Йордания.
Семир е единствен син и решава не само да пусне корен в родното място на майка си, но и да умножи семейството. Камал се съгласява да стане негова съпруга и да замени Австралия за Бургас. Имат вече три деца - Софиян, Мериам и най-малкият Хусеин. Софиян и Мериам посещават детска градина в Бургас.
Медицинския център
В Бургас Семир решава да направи медицински център и така да се издължи като син на родителите си. Разбира се, началото е изпълнено с много трудности. Успява да закупи парцел през 2000 година и започва строителство. Тегли кредити от “Райфайзен банк”. След две години пуска първо два етажа от сградата.
Собствеността и отговорностите в Медицински център “Света София” са поделени между него и баща му. Приложили начинът на обслужване, който познават от Франция.
Множат се и екипът, и пациентите. Над 50 лекари с добра практика и име обслужват пациентите - за 2005 година те са 120 000, а за 2006 година - близо 150 000. През центъра минават между 500 и 700 човека на ден. Тук се лекуват около 50 % от болните на Бургас. Сред тях са и служители на други здравни заведения, което говори красноречиво за качеството на обслужване.
Въведени са и пет програми за профилактика, които се плащат от ресурса на клиниката по определен бюджет - сред тях са програми за борба с рака и за насърчаване на държавния служител. Семир смята, че има и корумпирани държавни служители, но болшинството не са такива. И ако те не вземат достатъчно пари за труда си, поне обществото да им се отблагодари с нещо. Той казва своето “благодаря” по този начин.
Инвестициите
Семир смята още, че качеството на обслужване трябва непрекъснато да се подобрява. Оборудва рентгеново отделение, стационар и хирургична зала. Апаратурата е по най-нови и съвременни модели. Пациентите вече излизат с цял филм за изследването, а не само със становище. Досега само в оборудване са инвестирани над 850 000 евро.
Проектите не свършват до тук. Към администрацията е изградена Приемна сграда за гостуващи специалисти, а във Ветрен започва строителството на многопрофилна болница по австралийски проект. Планираната за нея инвестиция е 5 млн евро.
За свой голям успех на този етап Семир счита компютърната система за вътрешна организация на работата. Всеки кабинет е снабден с компютър и лекарите са в постоянна връзка. На място в “Света София” има системен анализатор, който следи за трафика, а пациентите имат персонален достъп до цялото си досие и могат сами, където и да се намират, да проверят от компютър резултатите от своите изследвания.
Предприемчивият мъж казва, че сега за разлика от България, в Ирак инвестиции не са възможни. Ирак е светска държава, религията досега не е била доминираща, но там сега се развиват различни идеологии. “Положението не е нормално, в един аспект по времето на Саддам беше много зле, сега е зле в друг аспект”, споделя Семир.
Срещу немалко известни специалисти е имало и атентати, и изнудвания за пари, като за заложници са вземани техни деца. Заради абсолютната партизанщина лекарите напускат страната.
Това е бил изборът и на неговия баща.
Изборът
Често го питат какъв се чувства - иракчанин или българин. Той не знае как се отговаря на такъв въпрос, но подчертава, че е направил своя избор...
Вижда много неща, с които България трябва да се гордее. Едно от тях са медицинските кадри.
Смята, че България ще се развие по-бързо, ако успее да преодолее бюрокрацията. С горчивина обяснява, че с месеци трябва да чака за съответните разрешителни. Въпреки, че става въпрос за голяма инвестиция. Нещо сбъркано има в общинската организация. Има “странични вратички”, но това не е присъщо на всеки. Трябва да има специализирани отдели “Инвестиции”, където въпросите да се решават компетентно и с приоритети.
Много поводи има Семир да смята, че управниците определено не живеят с мисълта след години да влязат в листата на Великите българи. Надеждите за него са в това - в България от чужбина да се връщат все повече млади хора с променен начин на мислене и маниери. Тогава ще се променят нещата...
Иначе и сега на регионално ниво могат да бъдат решени някои неща. Семир посочва Приморско, където дават по 3 000 лева за новородено дете и детските градини са безплатни.
“Ако един кмет милее за града си и ако неговата цел е да влезе в историята като напишат някога две хубави думи за него, той може да направи чудеса. Но ако мисли на дребно и колко да вземе от едно строително разрешение и за други лични облаги, той дърпа след себе си всичките жители на този град.”
Според Семир няма по-голямо възнаграждение за един мъж от това след години, дори когато вече не е жив, да го споменават с добро.
Либийския проблем
Семир и екипът му първи в Бургас сложиха плакат на сградата и работят с лентички “Не сте сами” в защита на осъдените на смърт български медици. Той смята, че българите в Либия не са отишли там, защото са влюбени в третия свят, а да си вадят хляба. Всички те трябва да се върнат. Може да стане, ако държавата направи данък “Солидарност”, както това направиха германците. Ако всеки сънародник даде по 1 лев за тези хора от данъците в края на годината, те ще могат да си възвърнат парите. Защото според техните договори, ако решат да напуснат Либия по собствено желание, не могат да получат нито стотинка от изработеното до момента. Някои са стояли по 10 години, издържат семейства и е много трудно да вземат такова решение. “В Либия те получават по 300, а не по 3 000 долара на месец. Това наследство от комунизма свърши. Сега е друга ера. Защо е това унижение? Условията, които ще им предложат други държави, са много по-добри. Европа е отворена. Глад за кадри има и в България и медиците няма да бъдат в дълг и тежест на държавата”, обяснява Семир.
Приоритетите
На първо място за Семир са работата и успехът. Работата е не само дълг, но и удоволствие. А то се усеща с резултата, когато има успех. Според него успехът е налице - когато са доволни хората. Това се постига, както той казва, със сърце. А неговото сърце е голямо.
В свободното си време Семир обича музика и чете историческа литература. Предпочита българска и ливанска кухня. За първата не е проблем да си я достави, в ливанската се е специализирала жена му. Това, което го зарежда с истинска енергия обаче, са семейството и децата.
Иска децата му да учат тук, а не в чужбина. Той харесва Бургас и квартал Ветрен, където живее. Вярва, че след десетина години ще бъде много по-развит. Иска и той да допринесе за това.
Иска и други хора да успеят. Не харесва перспектива с малко богати и много бедни хора. Тогава лично той не би се чувствал добре.
Семейството има и други възможности. Семир обаче смята, че родителите му достатъчно са пътували - Алжир, Франция, Ирак. Баща му е бил главен лекар в Министерство на тежката промишленост, отговарял е и за за всички болници в Ирак, а майка му е била инженер в завод за автомобили. На тях България им харесва за пристан. Тук са се срещнали на младини и тук искат да останат. Семир казва: “Да ги оставя и да отида в Австралия, защото там ще спечеля повече пари? Не всичко в живота е пари, в края на краищата.”
Поставя над парите родовата почит и памет. Любопитно е, че в Ирак предците му са били прочути солари, владеели са тайната на солодобива. От дядо му тръгва името Абумелих - Бащата на солта /абу на арабски е баща, мелих - сол/.
Семир знае всички традиционни методи за добив на сол - морска и каменна, но пази тайната на един, за който се иска специална техника и технология, малко площ и много ентусиазъм, какъвто на него не му липсва. Той таи надеждата, че рано или късно ще продължи по свой начин славата на Бургас като солодобивен район.
Но това предстои, а на този етап Бащата на солта има друга мисия...
От Румяна Емануилиду
Фотограф Таня Атанасова
Семир Абумелих е роден в Пловдив през 1970 година. По това време родителите му са студенти. Баща му д-р Хюсеин Абумелих е иракчанин, майка му Недялка - бургазлийка. Той е лекар, тя - инженер.
Майка му го нарекла Семир, защото прочела книгата “Семир се завръща” и била впечатлена от героя. Семир е живял в няколко държави, където родителите му работят. Завършил е английски колеж и университет в Ирак, специализира ИТ технологии. В България идвал само на гости. До 1993 година, когато се установил за постоянно в Бургас. Тук намира не само роднини и приятели, но и съименници - един 14-годишен младеж и един нотариус носят същото име Семир. През 1994 година прибира и родителите си. А през 2000 година и австралийката Камал, която среща в Йордания.
Семир е единствен син и решава не само да пусне корен в родното място на майка си, но и да умножи семейството. Камал се съгласява да стане негова съпруга и да замени Австралия за Бургас. Имат вече три деца - Софиян, Мериам и най-малкият Хусеин. Софиян и Мериам посещават детска градина в Бургас.
Медицинския център
В Бургас Семир решава да направи медицински център и така да се издължи като син на родителите си. Разбира се, началото е изпълнено с много трудности. Успява да закупи парцел през 2000 година и започва строителство. Тегли кредити от “Райфайзен банк”. След две години пуска първо два етажа от сградата.
Собствеността и отговорностите в Медицински център “Света София” са поделени между него и баща му. Приложили начинът на обслужване, който познават от Франция.
Множат се и екипът, и пациентите. Над 50 лекари с добра практика и име обслужват пациентите - за 2005 година те са 120 000, а за 2006 година - близо 150 000. През центъра минават между 500 и 700 човека на ден. Тук се лекуват около 50 % от болните на Бургас. Сред тях са и служители на други здравни заведения, което говори красноречиво за качеството на обслужване.
Въведени са и пет програми за профилактика, които се плащат от ресурса на клиниката по определен бюджет - сред тях са програми за борба с рака и за насърчаване на държавния служител. Семир смята, че има и корумпирани държавни служители, но болшинството не са такива. И ако те не вземат достатъчно пари за труда си, поне обществото да им се отблагодари с нещо. Той казва своето “благодаря” по този начин.
Инвестициите
Семир смята още, че качеството на обслужване трябва непрекъснато да се подобрява. Оборудва рентгеново отделение, стационар и хирургична зала. Апаратурата е по най-нови и съвременни модели. Пациентите вече излизат с цял филм за изследването, а не само със становище. Досега само в оборудване са инвестирани над 850 000 евро.
Проектите не свършват до тук. Към администрацията е изградена Приемна сграда за гостуващи специалисти, а във Ветрен започва строителството на многопрофилна болница по австралийски проект. Планираната за нея инвестиция е 5 млн евро.
За свой голям успех на този етап Семир счита компютърната система за вътрешна организация на работата. Всеки кабинет е снабден с компютър и лекарите са в постоянна връзка. На място в “Света София” има системен анализатор, който следи за трафика, а пациентите имат персонален достъп до цялото си досие и могат сами, където и да се намират, да проверят от компютър резултатите от своите изследвания.
Предприемчивият мъж казва, че сега за разлика от България, в Ирак инвестиции не са възможни. Ирак е светска държава, религията досега не е била доминираща, но там сега се развиват различни идеологии. “Положението не е нормално, в един аспект по времето на Саддам беше много зле, сега е зле в друг аспект”, споделя Семир.
Срещу немалко известни специалисти е имало и атентати, и изнудвания за пари, като за заложници са вземани техни деца. Заради абсолютната партизанщина лекарите напускат страната.
Това е бил изборът и на неговия баща.
Изборът
Често го питат какъв се чувства - иракчанин или българин. Той не знае как се отговаря на такъв въпрос, но подчертава, че е направил своя избор...
Вижда много неща, с които България трябва да се гордее. Едно от тях са медицинските кадри.
Смята, че България ще се развие по-бързо, ако успее да преодолее бюрокрацията. С горчивина обяснява, че с месеци трябва да чака за съответните разрешителни. Въпреки, че става въпрос за голяма инвестиция. Нещо сбъркано има в общинската организация. Има “странични вратички”, но това не е присъщо на всеки. Трябва да има специализирани отдели “Инвестиции”, където въпросите да се решават компетентно и с приоритети.
Много поводи има Семир да смята, че управниците определено не живеят с мисълта след години да влязат в листата на Великите българи. Надеждите за него са в това - в България от чужбина да се връщат все повече млади хора с променен начин на мислене и маниери. Тогава ще се променят нещата...
Иначе и сега на регионално ниво могат да бъдат решени някои неща. Семир посочва Приморско, където дават по 3 000 лева за новородено дете и детските градини са безплатни.
“Ако един кмет милее за града си и ако неговата цел е да влезе в историята като напишат някога две хубави думи за него, той може да направи чудеса. Но ако мисли на дребно и колко да вземе от едно строително разрешение и за други лични облаги, той дърпа след себе си всичките жители на този град.”
Според Семир няма по-голямо възнаграждение за един мъж от това след години, дори когато вече не е жив, да го споменават с добро.
Либийския проблем
Семир и екипът му първи в Бургас сложиха плакат на сградата и работят с лентички “Не сте сами” в защита на осъдените на смърт български медици. Той смята, че българите в Либия не са отишли там, защото са влюбени в третия свят, а да си вадят хляба. Всички те трябва да се върнат. Може да стане, ако държавата направи данък “Солидарност”, както това направиха германците. Ако всеки сънародник даде по 1 лев за тези хора от данъците в края на годината, те ще могат да си възвърнат парите. Защото според техните договори, ако решат да напуснат Либия по собствено желание, не могат да получат нито стотинка от изработеното до момента. Някои са стояли по 10 години, издържат семейства и е много трудно да вземат такова решение. “В Либия те получават по 300, а не по 3 000 долара на месец. Това наследство от комунизма свърши. Сега е друга ера. Защо е това унижение? Условията, които ще им предложат други държави, са много по-добри. Европа е отворена. Глад за кадри има и в България и медиците няма да бъдат в дълг и тежест на държавата”, обяснява Семир.
Приоритетите
На първо място за Семир са работата и успехът. Работата е не само дълг, но и удоволствие. А то се усеща с резултата, когато има успех. Според него успехът е налице - когато са доволни хората. Това се постига, както той казва, със сърце. А неговото сърце е голямо.
В свободното си време Семир обича музика и чете историческа литература. Предпочита българска и ливанска кухня. За първата не е проблем да си я достави, в ливанската се е специализирала жена му. Това, което го зарежда с истинска енергия обаче, са семейството и децата.
Иска децата му да учат тук, а не в чужбина. Той харесва Бургас и квартал Ветрен, където живее. Вярва, че след десетина години ще бъде много по-развит. Иска и той да допринесе за това.
Иска и други хора да успеят. Не харесва перспектива с малко богати и много бедни хора. Тогава лично той не би се чувствал добре.
Семейството има и други възможности. Семир обаче смята, че родителите му достатъчно са пътували - Алжир, Франция, Ирак. Баща му е бил главен лекар в Министерство на тежката промишленост, отговарял е и за за всички болници в Ирак, а майка му е била инженер в завод за автомобили. На тях България им харесва за пристан. Тук са се срещнали на младини и тук искат да останат. Семир казва: “Да ги оставя и да отида в Австралия, защото там ще спечеля повече пари? Не всичко в живота е пари, в края на краищата.”
Поставя над парите родовата почит и памет. Любопитно е, че в Ирак предците му са били прочути солари, владеели са тайната на солодобива. От дядо му тръгва името Абумелих - Бащата на солта /абу на арабски е баща, мелих - сол/.
Семир знае всички традиционни методи за добив на сол - морска и каменна, но пази тайната на един, за който се иска специална техника и технология, малко площ и много ентусиазъм, какъвто на него не му липсва. Той таи надеждата, че рано или късно ще продължи по свой начин славата на Бургас като солодобивен район.
Но това предстои, а на този етап Бащата на солта има друга мисия...
От Румяна Емануилиду
Прочетено: 2964 пъти
Сподели в социалните мрежи
Брой коментари
0
Добави линк
