Юри и Валентин жертви на хазартните игри на бащите си

Можете да го видите по всяко време на деня. Навърта се около кофите за боклук, за да намери нещо за ядене. Облечен е с черно шушлеково яке, с тъмни панталони, с овехтели обувки без връзки, с черна гъста брада, спластена коса. Живее в бившите стари казарми-сега развалини в Морската градина в Бургас. Има живи роднини, но всеки го подминава, сякаш не го познава. Казва се Юри и е около 37-38 годишен. Заради стреса е развил психическо заболяване- шизофрения в тежка степен.

Как се озова на улицата?



Юри е син на покойния вече Руско Точев, който в зората на демокрацията оглавяваше с трибагреника в ръка всички митинги в града или разпространяваше подписки против някоя партия. С какво всъщност се е занимавал той? По професия бил бояджия, но работата не му се е нравила. Затова лека-полека залитал към хазарта. По цял ден обикалял бинго залите или играел "на вързано". Стигнал дотам, че разиграл апартамента си в центъра на града. Тристайното жилище на улица "Любен Каравелов" 12 бе продадено, за да погаси бащата дълговете си към комарджии. Продава и второто си жилище в     "Меден Рудник" . Съпругата му Мария не издържа психически и умира от мозъчен удар. Семейството се разпада напълно. По-малкото дете на Руско и Мария- Марияна завършва с отличие БСУ, създава семейство и се откъсва напълно от баща си и брат си. Признава пред роднини, че не може да се грижи за Юри, защото е с психическо заболяване и става опасен, когато изпадне в криза.

Така баща и син се подвизават по улиците и спят където сварят. Преди две години умира и Руско, сам, на улицата. Сестра му го намира в градинката срещу общината, покосен от инфаркт. Проблем се оказва дори да го погребат, защото Руско проиграл приживе всичко на комар и в последните си дни е бил без стотинка. Общината урежда служебното му погребение.

Юри остава съвсем сам, без близки, без покрив над главата си. Завършилият с отличие техникум заболява психически. Настроенията му се менят. Често става агресивен.

Наскоро си намерил приятел, с който обитават заедно мазетата и входовете на жилищните кооперации.

Валентин e     с подобна съдба като на Юри. По същия начин бащата пропилява семейното жилищие и обрича на глад и мизерия семейството си. Най- потърпевш от всички се оказва Вальо.

От няколко години той спи по бургаските улици. Заедно с другите несретници обитават безлюдна постройка в централната част на града. До преди няколко години Валентин е имал нормален живот и с нищо не е подозирал, че ще остане без покрив.

Завършва Механотехникума в Бургас. В казармата се увлича от западногермански националистически организации, заради което получава 14 дни карцер. Оттогава е и прякорът му Гестапото. Като се уволнява, влиза студент в СА - Свищов, специалност     "Икономика на селското стопанство", но след два семестъра се отказва.През 1982 година е осъден на 1,6 г. затвор заради "опит за рисуване на свастика" върху кино "Полтава". Лежи в Ловеч, после в Бургаския затвор. В края на 1989 година емигрира в ЮАР. Приемат го в лагер за емигранти в Кейптаун. Там се запознава с двама немски хирурзи от сърдечната клиника на проф. Кристиян Бернар. Стои в ЮАР 6 месеца. Връща се заради смъртта на майка си.

През 1990 година заминава за САЩ. Работи в Кипър и след като спечелва пари, отлита за Гватемала. В американския град Хюстън слиза от самолета и се предава на властите, искайки политическо убежище. С полиция го водят в хотел "Холидей Ин". Изпращат му личен адвокат, водят се дела и той получава убежище. "Питаха ме защо бягам от България, и аз им казах, че съм за монархия, а не за комунизъм. По-късно разбрах, че царят се оказа химера". В САЩ Вальо работил в пицария. Като администратор в частния си хотел го наема богат евреин масон     Карл Розенберг. "Беше много ексцентричен, си спомня той. В хола си държеше железен кон с юзда от конски косми и злато, направен от затворници." За работата си Гестапото е получавал по 999 долара месечно.Самотата и носталгията го изпращат обратно в България.От 1992 до 1996 г. заживява с бургазлийката Катя. Заедно живеят по квартири, той работи в строителството, търгува със зеленчуци на пазара. През цялото време обаче е в лоши отношения с баща си. Баща му продава наследствения апартамент и вилата, в която живее. След 1997 Ангелов се разделя с приятелката си. После се пристрастява към алкохола, лежи в отделението за зависими в психодиспансера. Дълги месеци е безработен и започва да обикаля по улиците. Сега е бездомник и заедно с други несретници се препитават от събиране на желязо и хартия, от бракувани стоки по складовете.

От Станислава КОДЕВА