Станишев ще прави туристически рай от военна база
20 Април 2007, Петък
Източник: вестник Фактор
Международен конкурс ще търси компания, която да превърне остров Св.Кирик край Созопол в развлекателен център
Созополският остров Св. Св. Кирик и Юлита, който вече 70 години е недостъпен за обикновените хора, може би ще се превърне в ултрамодерен туристически комплекс. Министерският съвет е готов да го вземе от военните и да го предостави безвъзмездно за управление на Министерството на регионалното развитие и благоустройство. Предложението ще бъде направено от премиера Сергей Станишев.
Преди близо две години именно Станишев предложи островът да се превърне в туристическа атракция. Министърът на регионалното развитие, съгласувано с министъра на транспорта, министъра на културата и община Созопол трябва да обяви по Закона за обществените поръчки международен конкурс за изработване на обемно-устройствени проучвания.
Остров Св. Св. Кирик и Юлита попада в землището на община Созопол. Територията му е 82,589 декара. От 1929 г. до 2006 г. имотът е застроен с 38 масивни сгради, три подземни склада и хидротехнически съоръжения, използвани от Министерството на отбраната като военно пристанище. До 2005 година на острова е базирано поделение ВР 1380 на БА. През 2005 година поделението е освободило острова. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Закона за водите островът е публична държавна собственост. Той е обявен за паметник на културата и е включен в границите на резерват Созопол. Предстои да се извърши устройствено планиране на територията на острова за превръщането му в атрактивен център за вътрешен и международен морски туризъм. С устройственото решение трябва да се конкретизират територията и границите на изграденото военно пристанище, като се определи и статутът му по Закона за морските пространства.
Четвърт миля дели остров Свети Кирик от древния Созопол. Преди по-малко от век местните плувци често мерели сили кой по-бързо ще стигне до островчето. Близо 70 години обаче Св. Кирик е недостъпен. Причината е, че островът става военна зона, до която никой не може да припари. Положението обаче скоро ще се промени.
Туроператори и общинари вече кроят планове как ще превърнат военния остров в райско кътче за туристите. Идеята подкрепи с две ръце дори премиерът Сергей Станишев, който посети Созопол през лятото. Още щом стана ясно, че островът ще се девоенизира, кметицата Веска Караманова поиска от него съдействие, за да прехвърлят военните собствеността на общината. Караманова и заместниците й са убедени, че ще могат да привлекат стотици хиляди туристи на Св. Кирик, ако получат разрешение да го стопанисват. Историята на острова е изключително интересна. Най-възрастните хора в Созопол и до днес си спомнят как е било "превзето" малкото късче земя, оградено от вълни. Инициативата за това е на държавата още през далечната 1925 г. Тогава в Созопол пристигат строителни бригади и става ясно, че на острова ще се строи първото рибарско училище. Сградата е завършена бързо, а материалите се транспортират с лодки. "Тогава бях на 14 години, достатъчно голяма, за да си спомня всичко. Това беше първото училище, в което се обучаваха рибари и моряци. В него обаче не можеше да учи всеки. По решение на държавата курсантите бяха само сираци от всички краища на България", спомня си 76-годишната Зафирка Николова. Рибарското училище обаче просъществувало само 10 години. През 1936 г. то е преустроено във военен колеж. Възрастните хора в Созопол разказват, че такова било желанието на цар Борис. Според тях бащата на бившия ни премиер го дарил за нуждите на военните. Заместник-кметът на Созопол Костадин Мархолев обаче твърди, че истината е друга. Св. Кирик никога не е бил на царя. Хората го бъркат с другия остров - Св. Тома, известен като Змийския. Той е единственият български остров, на който растат кактуси, и наистина е бил собственост на царя. Доколкото знам, Симеон се е отказал от това си наследство", разяснява собствеността върху островите край Созопол Мархолев.
Око на Св. Кирик от много години са хвърлили и археолозите. Те с огромно нетърпение чакаха девоенизирането му, за да започнат там разкопки. Съществуват исторически сведения, че 4 века пр. Хр. на острова се е извисявала огромна бронзова статуя на бог Аполон, висока 13,20 метра. Предполага се, че там се намира най-голямото Аполоново светилище, а е вероятно да е съществувал и храм. Последните писмени сведения за статуята датират от I в. пр. Христа.
От Силвия Шатърова
Преди близо две години именно Станишев предложи островът да се превърне в туристическа атракция. Министърът на регионалното развитие, съгласувано с министъра на транспорта, министъра на културата и община Созопол трябва да обяви по Закона за обществените поръчки международен конкурс за изработване на обемно-устройствени проучвания.
Остров Св. Св. Кирик и Юлита попада в землището на община Созопол. Територията му е 82,589 декара. От 1929 г. до 2006 г. имотът е застроен с 38 масивни сгради, три подземни склада и хидротехнически съоръжения, използвани от Министерството на отбраната като военно пристанище. До 2005 година на острова е базирано поделение ВР 1380 на БА. През 2005 година поделението е освободило острова. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Закона за водите островът е публична държавна собственост. Той е обявен за паметник на културата и е включен в границите на резерват Созопол. Предстои да се извърши устройствено планиране на територията на острова за превръщането му в атрактивен център за вътрешен и международен морски туризъм. С устройственото решение трябва да се конкретизират територията и границите на изграденото военно пристанище, като се определи и статутът му по Закона за морските пространства.
Четвърт миля дели остров Свети Кирик от древния Созопол. Преди по-малко от век местните плувци често мерели сили кой по-бързо ще стигне до островчето. Близо 70 години обаче Св. Кирик е недостъпен. Причината е, че островът става военна зона, до която никой не може да припари. Положението обаче скоро ще се промени.
Туроператори и общинари вече кроят планове как ще превърнат военния остров в райско кътче за туристите. Идеята подкрепи с две ръце дори премиерът Сергей Станишев, който посети Созопол през лятото. Още щом стана ясно, че островът ще се девоенизира, кметицата Веска Караманова поиска от него съдействие, за да прехвърлят военните собствеността на общината. Караманова и заместниците й са убедени, че ще могат да привлекат стотици хиляди туристи на Св. Кирик, ако получат разрешение да го стопанисват. Историята на острова е изключително интересна. Най-възрастните хора в Созопол и до днес си спомнят как е било "превзето" малкото късче земя, оградено от вълни. Инициативата за това е на държавата още през далечната 1925 г. Тогава в Созопол пристигат строителни бригади и става ясно, че на острова ще се строи първото рибарско училище. Сградата е завършена бързо, а материалите се транспортират с лодки. "Тогава бях на 14 години, достатъчно голяма, за да си спомня всичко. Това беше първото училище, в което се обучаваха рибари и моряци. В него обаче не можеше да учи всеки. По решение на държавата курсантите бяха само сираци от всички краища на България", спомня си 76-годишната Зафирка Николова. Рибарското училище обаче просъществувало само 10 години. През 1936 г. то е преустроено във военен колеж. Възрастните хора в Созопол разказват, че такова било желанието на цар Борис. Според тях бащата на бившия ни премиер го дарил за нуждите на военните. Заместник-кметът на Созопол Костадин Мархолев обаче твърди, че истината е друга. Св. Кирик никога не е бил на царя. Хората го бъркат с другия остров - Св. Тома, известен като Змийския. Той е единственият български остров, на който растат кактуси, и наистина е бил собственост на царя. Доколкото знам, Симеон се е отказал от това си наследство", разяснява собствеността върху островите край Созопол Мархолев.
Око на Св. Кирик от много години са хвърлили и археолозите. Те с огромно нетърпение чакаха девоенизирането му, за да започнат там разкопки. Съществуват исторически сведения, че 4 века пр. Хр. на острова се е извисявала огромна бронзова статуя на бог Аполон, висока 13,20 метра. Предполага се, че там се намира най-голямото Аполоново светилище, а е вероятно да е съществувал и храм. Последните писмени сведения за статуята датират от I в. пр. Христа.
От Силвия Шатърова
Прочетено: 2372 пъти