Задават се масови фалити на мандри
13 Април 2007, Петък
Източник: вестник Фактор
1,75 млрд.лв. губи българското село, ако кабинетът не договори 3-годишен преходен период за млякото
Стотици хиляди са дребните животновъди, чието мляко не се признава за годно за консумация в ЕС
Млечният рай с по-евтиното овче сирене тази зима май свърши. Европейският съюз разреши на българските млекопреработватели, натрупали към 3000 т от продукта, да могат да го изнесат в съюза или в трети страни. Специално за ЕС обаче това е позволено само за 16 от тях, които са одобрени вече за такъв износ, и за други 6, чакащи одобрение след Великденските празници. И ако за тези 22 фирми най-големият християнски празник си бе наистина Великден, за останалите девет десети в бранша той може и никога да не настъпи. Проблемът обаче не е толкова в тях, колкото в млекопроизводителите. 80-90 % от последните са дребни фермери с по 3-4 крави, чието мляко не отговаря на европейските изисквания. След 1 януари 2008 г. те са заплашени от закриване, ако проблемът им не бъде решен. Допусне ли се това, ракиджийските протести от изтеклата зима ще са като хленч в детска градина в сравнение с очакваните бунтове на млекарите, предупреждават от Националната асоциация на млекопреработвателите (НАМ).
Бунтове, ако няма преход
Проблемът с кравето мляко се породи от неудачната трансформация в земеделието, отправила в началото на 90-те години стотици хиляди животни към кланиците и съсредоточила останалите в над 100 хил. животновъди. Те нямат условия да доят и съхраняват млякото при съвременни условия и затова то не отговоря на европейските микробиологични изисквания. В интерес на истината тези изисквания са и изкуствено завишени, за да ограничават свръхпроизводството на краве мляко в Общността. Те са например 15 пъти (!) по-високи от българския стандарт от 1997 г. и от сегашния за овчето мляко, за което пазарът на ЕС не е ограничен. И още нещо - независимо от качествата на суровината никой досега не се е оплакал от българско краве и овче сирене, ако са произведени при стриктно спазване на нашенската технология.
Тъй като няма да могат да свалят микроорганизмите в единица обем до 100 хил. по европейската норма, малките ферми би трябвало да бъдат закрити след 1 януари 2008 г. Това ще засегне около 500 хил. български граждани и ще причини загуба от 350 млн. лв. годишно (1,75 млрд. лв. за времето до 2012 г.) на българското село, изчисляват от НАМ. Последствията ще са силен социален трус, разширяване на сивия сектор и фалити на млекопреработващи предприятия. Освен това износът на сирена и кашкавали ще се свие почти двойно, а едновременно с това ще се увеличи вносът на европейско кондензирано и сухо мляко. С това търговският дефицит ще се влоши с около 700 млн. лв. годишно, а заедно с него - и текущата сметка, уточняват от НАМ.
Кабинетът не договорил отсрочка
Допълнително сме си усложнили положението с отказа от преходен период след присъединяването към ЕС. За това са настоявали най-големите в браншовете месо, птици и мляко, чийто най-силен аргумент - който е искал и можел да покрие европейските стандарти, вече го е направил и удължаването на прехода само продължава агонията, е бил приет и защитаван от българските представители при преговорите. Това е означавало след 1 януари 2007 г. всички наши преработватели от споменатите 3 сектора директно да бъдат допуснати в ЕС, което отвсякъде погледнато не е изглеждало сериозно. Затова през ноември-декември 2006 г. Европейската комисия (ЕК) праща една, в буквалния смисъл на думата, наказателна мисия, която съсича българските производители. Тя допуска само част от уж вече лицензираните за износ в Общността преработватели от трите сектора, като едностранно налага на България и преходен период от 1 година.
Макар и с известно закъснение в аграрното ведомство осъзнават същността на случилото се и се стремят адекватно да реагират. Както дипломатично обяви неотдавна и аграрният министър Нихат Кабил, ще разговаряме с Брюксел за уточняване на юридическото тълкуване на регламентите. Преведено, това би ни се искало да означава, че във ведомството са възприели исканията на НАМ за 3-годишен преходен период и работят за договаряне на изгодни технически условия за него. Каквито впрочем са договорили Полша и Румъния, които са с разпокъсано животновъдство като нашето.
Сиренето е вече "фета"
Да вярваме ли на тези числа при положение, че от началото на века износът на млечни продукти е във възход и през миналата година достигна параметрите от периода до 1989 г.? Учудващо ще прозвучи, но затова доста голяма роля имат гърците, които са и най-големите конкуренти на българските млекопреработватели. Гърците са получили малка млечна квота от ЕС, имат обаче голям капацитет за преработка и внасят от България млечни полуфабрикати, които дообработват, препакетират и продават след това като своя продукция. Така нашите се хвалят, че износът им на сирене и кашкавал през миналата година е скочил с близо четвърт, достигайки около 20 хил. т общо. Тъй като 4-5 хил. т от този износ са били за Гърция, това обаче не разширява пазарите им. Сега в САЩ например гърците зарибяват националните общности от Балканите и там бялото сирене върви под тяхната марка "фета". Въпреки че, да си го кажем, правенето на сирене те са научили от българите.
Какво искат млекарите
От НАМ предлагат с ЕК официално да се договори (а не едностранно да ни бъде наложен) 3-годишен преходен период за млечния сектор. През това време всичкото краве мляко да се преработва при дерогация (облекчени условия), която ще позволи от 750 хил. през 2007 г. микроорганизмите в единица обем да бъдат свалени на 100 хил. през 2009 г. За целта да се стимулира млекопроизводството чрез създаване на големи ферми и сдружаване на дребните животновъди навсякъде из страната. За последните да се гласуват общо към 150 млн. лв. за 1000 доилни инсталации, с които генерално да се реши проблемът с добива и съхраняването на млякото. За преработка на млякото по плана за дерогация пък да се обособи група от млекопреработвателни предприятия само за сирена (включително кашкавали) с период на зреене над 60 дни, които да имат достъп до ЕС и трети страни. Последните обаче трябва вече да са отговорили на изискванията за сграден фонд и да имат изградени системи за здравословна храна (НАССР) и за проследяемост на продукта, за да бъдат включени в групата. Предлага се също по примера на Полша и както прави Гърция с купуваната от България продукция, нелицензирани предприятия да могат да предлагат продукцията си на лицензирани, които да я дообработват, преопаковат и изнасят от свое име, като с това гарантират и за нейното качество.
Oт Начо Халачев
Млечният рай с по-евтиното овче сирене тази зима май свърши. Европейският съюз разреши на българските млекопреработватели, натрупали към 3000 т от продукта, да могат да го изнесат в съюза или в трети страни. Специално за ЕС обаче това е позволено само за 16 от тях, които са одобрени вече за такъв износ, и за други 6, чакащи одобрение след Великденските празници. И ако за тези 22 фирми най-големият християнски празник си бе наистина Великден, за останалите девет десети в бранша той може и никога да не настъпи. Проблемът обаче не е толкова в тях, колкото в млекопроизводителите. 80-90 % от последните са дребни фермери с по 3-4 крави, чието мляко не отговаря на европейските изисквания. След 1 януари 2008 г. те са заплашени от закриване, ако проблемът им не бъде решен. Допусне ли се това, ракиджийските протести от изтеклата зима ще са като хленч в детска градина в сравнение с очакваните бунтове на млекарите, предупреждават от Националната асоциация на млекопреработвателите (НАМ).
Бунтове, ако няма преход
Проблемът с кравето мляко се породи от неудачната трансформация в земеделието, отправила в началото на 90-те години стотици хиляди животни към кланиците и съсредоточила останалите в над 100 хил. животновъди. Те нямат условия да доят и съхраняват млякото при съвременни условия и затова то не отговоря на европейските микробиологични изисквания. В интерес на истината тези изисквания са и изкуствено завишени, за да ограничават свръхпроизводството на краве мляко в Общността. Те са например 15 пъти (!) по-високи от българския стандарт от 1997 г. и от сегашния за овчето мляко, за което пазарът на ЕС не е ограничен. И още нещо - независимо от качествата на суровината никой досега не се е оплакал от българско краве и овче сирене, ако са произведени при стриктно спазване на нашенската технология.
Тъй като няма да могат да свалят микроорганизмите в единица обем до 100 хил. по европейската норма, малките ферми би трябвало да бъдат закрити след 1 януари 2008 г. Това ще засегне около 500 хил. български граждани и ще причини загуба от 350 млн. лв. годишно (1,75 млрд. лв. за времето до 2012 г.) на българското село, изчисляват от НАМ. Последствията ще са силен социален трус, разширяване на сивия сектор и фалити на млекопреработващи предприятия. Освен това износът на сирена и кашкавали ще се свие почти двойно, а едновременно с това ще се увеличи вносът на европейско кондензирано и сухо мляко. С това търговският дефицит ще се влоши с около 700 млн. лв. годишно, а заедно с него - и текущата сметка, уточняват от НАМ.
Кабинетът не договорил отсрочка
Допълнително сме си усложнили положението с отказа от преходен период след присъединяването към ЕС. За това са настоявали най-големите в браншовете месо, птици и мляко, чийто най-силен аргумент - който е искал и можел да покрие европейските стандарти, вече го е направил и удължаването на прехода само продължава агонията, е бил приет и защитаван от българските представители при преговорите. Това е означавало след 1 януари 2007 г. всички наши преработватели от споменатите 3 сектора директно да бъдат допуснати в ЕС, което отвсякъде погледнато не е изглеждало сериозно. Затова през ноември-декември 2006 г. Европейската комисия (ЕК) праща една, в буквалния смисъл на думата, наказателна мисия, която съсича българските производители. Тя допуска само част от уж вече лицензираните за износ в Общността преработватели от трите сектора, като едностранно налага на България и преходен период от 1 година.
Макар и с известно закъснение в аграрното ведомство осъзнават същността на случилото се и се стремят адекватно да реагират. Както дипломатично обяви неотдавна и аграрният министър Нихат Кабил, ще разговаряме с Брюксел за уточняване на юридическото тълкуване на регламентите. Преведено, това би ни се искало да означава, че във ведомството са възприели исканията на НАМ за 3-годишен преходен период и работят за договаряне на изгодни технически условия за него. Каквито впрочем са договорили Полша и Румъния, които са с разпокъсано животновъдство като нашето.
Сиренето е вече "фета"
Да вярваме ли на тези числа при положение, че от началото на века износът на млечни продукти е във възход и през миналата година достигна параметрите от периода до 1989 г.? Учудващо ще прозвучи, но затова доста голяма роля имат гърците, които са и най-големите конкуренти на българските млекопреработватели. Гърците са получили малка млечна квота от ЕС, имат обаче голям капацитет за преработка и внасят от България млечни полуфабрикати, които дообработват, препакетират и продават след това като своя продукция. Така нашите се хвалят, че износът им на сирене и кашкавал през миналата година е скочил с близо четвърт, достигайки около 20 хил. т общо. Тъй като 4-5 хил. т от този износ са били за Гърция, това обаче не разширява пазарите им. Сега в САЩ например гърците зарибяват националните общности от Балканите и там бялото сирене върви под тяхната марка "фета". Въпреки че, да си го кажем, правенето на сирене те са научили от българите.
Какво искат млекарите
От НАМ предлагат с ЕК официално да се договори (а не едностранно да ни бъде наложен) 3-годишен преходен период за млечния сектор. През това време всичкото краве мляко да се преработва при дерогация (облекчени условия), която ще позволи от 750 хил. през 2007 г. микроорганизмите в единица обем да бъдат свалени на 100 хил. през 2009 г. За целта да се стимулира млекопроизводството чрез създаване на големи ферми и сдружаване на дребните животновъди навсякъде из страната. За последните да се гласуват общо към 150 млн. лв. за 1000 доилни инсталации, с които генерално да се реши проблемът с добива и съхраняването на млякото. За преработка на млякото по плана за дерогация пък да се обособи група от млекопреработвателни предприятия само за сирена (включително кашкавали) с период на зреене над 60 дни, които да имат достъп до ЕС и трети страни. Последните обаче трябва вече да са отговорили на изискванията за сграден фонд и да имат изградени системи за здравословна храна (НАССР) и за проследяемост на продукта, за да бъдат включени в групата. Предлага се също по примера на Полша и както прави Гърция с купуваната от България продукция, нелицензирани предприятия да могат да предлагат продукцията си на лицензирани, които да я дообработват, преопаковат и изнасят от свое име, като с това гарантират и за нейното качество.
Oт Начо Халачев
Прочетено: 2575 пъти