Митьо Очите - измамната близост на мишената

Очите /вляво/ влиза в залата на Апелативния съд със самочувствие и в добро настроение и с дрехи - последен писък на модата

Снимкa Митко Димитров



Кола бомба се взривява в Несебър, в задния двор на кооперацията, където живее Митьо Очите. Годината е 2001-а, 9-и ноември, привечер.     Разкъсани на парчета са трима души - съпругата на боса Тянка Желязкова, брат й Слави Дерелиев и бодигардът Николай Бъчваров. Двамата мъже са криминално проявени и са сред най-доверените хора на Димитър Желязков. След погребението на близките си, той преминава в нелегалност. Една от причините е да избегне смъртна присъда, която конкурентните групировки вече са му издали.

6 години по-късно соченият за наркобос №1 в Югоизточна България доказа две неща - че е трудна мишена и че плаща на добри адвокати, които правят от невъзможното възможно, за да го измъкнат след всеки пореден     път. Независимо колко ще струва!

Всъщност, дали Димитър Желязков ще получи максимума от 10 години затвор за престъпната си дейност или за пореден път ще излезе на свобода без осъдителна присъда, няма особено значение. Картите вече са раздадени и отсега се знае, че той не държи силни козове. В подземния свят текат нови процеси за преразпределяне на наркопазара и низовите структури очакват новия капо ди тути капи.

Според една от версиите, Очите трябва да остане в ареста достатъчно дълго. Това бил единственият начин за елиминирането му, след като физическото му отстраняване се оказало непосилно. След като полицията обяви, че само седмичната печалба от дрогата за Димитър Желязков е 40-50 000 лева, месец - два без тези постъпления, във финансовия му статус се очакват сериозни тътресения.

Какво ще стане, ако доказателствата срещу него все пак не издържат в съда? Според източници, близки до полицията, наркобаронът имал два възможни изхода. Да се притаи, да замине за чужбина и с мълчание     да откупи живота си или с цената на много кръв, включително и собствена, да се опита да върне позициите си.    

Организираната престъпна група за търговия и разпространение на наркотици е създадена през 2000 година от Желязков и дясната му ръка Янко Гюров - Музиканта. След няколкократните опити за покушение срещу Очите, той се оттегля от оперативния бизнес и оставя всичко в ръцете на Музиканта. Намесвал се е само като арбитър при изключително сериозни поводи. Затова в доказателствата на полиция и прокуратура, които изпълват няколко тома бумаги, неговото име рядко се появява.

Докато цялата му армия, начело с Янко Гюров и Диньо Динев - касиера, движи доставките и държи под контрол уличните дилъри, Желязков инвестира в земеделски имоти и     изкупуване на вторични суровини, основно метали. В тях завърта парите от дрогата. Според запознати с делата му, с тези вложения Очите предвидливо си е оставил вратичка за оттегляне от престъпния свят. От която обаче до момента не се е възползвал.

Музиканта, който продава пилешко по 17 на литър

е неотлъчно до Очите от самото създаване на пирамидата. Точната й структура     бе показана от прокурор Светозар Костов преди седмица, по време на заседание за мрката за неотклонение в съда срещу цялата групировка. В нея Янко Гюров заема второто ниво след биг боса Очите, но на практика той е мениджърът на цялата организация, пуснала пипала в няколко области. Именно битката за Стара Загора е в основата на последвалите арести в Бургас на 2 и 3 април, твърдят запознати.

Преди малко повече от 7 години, когато цялата структура край морето вече действа, Гюров се мести от Поморие в Бургас. Купува апартамент на улица "Пробуда" в кв. "Възраждане" за ужас на живеещите в района.

Този човек беше охраняван по-сериозно и от президента на САЩ, казват съседите. Още при нанасянето му, те     били наясно, че в квартала живее опасен човек. Знаехме кога се прибира в къщи и кога излиза, защото час преди това десетина от гардовете му отцепваха съседните улици, проверяваха с мощни прожектори всяка кола, паркирана наблизо, всеки вход, оставен отключен. Проверяваха избите в кооперацията, разказват хората около дома на Музиканта. Прозорците на жилището му са затъмнени постоянно с щори и плътни завеси, които не са вдигани от години.

Рехавите свидетели

Двама са анонимните свидетели, на които разчита обвинението. Но до момента в техните показания няма безспорни доказателства за престъпната дейност на Очите. Най-често споменаваното име е това на Гюров.

По време на предварителните разпити, един от свидетелите заявява, че двама от хората на организираната престъпна група - Георги Джендов и Димитър Стоянов Желязков, по прякор Муката, организират разпространението на наркотици в Созопол. Точно като представители на Поморийската наркогрупировка. Свидетелят е казал, че имал директни контакти с няколко души от групата, снабдявал се от тях с амфетамини и хероин.

Друг свитетел пък обяснява механизма за зареждане на подструктурите на Поморийската мафия. Това ставало чрез предварително уговорени тайници и чрез трети лица. Същото твърди и Десислава Тодорова, която твърди, че дълги години се движела в техните среди.

Посочената от анонимните свидетели йерархия в "Поморийската група" е с лидер Димитър Желязков - Очите, под него е Янко Гюров, известен с прякорите си Поморийския и Музиканта. Следват лейтенантите Новак Купенов, Гроздан Балабанов, Георги Джендов, Недко Кастадинов, Йордан Георгиев - Лайфа, Васко Александров - Борча и Диян Друмев.

Ти си Очите в Стара Загора. Отивай да колиш и бесиш!

Говорил съм с Митьо. Ти си човекът. Не ме интересуват Маронки - паронки! И ги мятай!"

Този разговор е прихванат със специални разузнавателни средства между     Янко и втори човек, към когото той     се обръща с прозвището Дон Кроче.

Подобни разговори, засечени между членовете на групировката изпълват хиляди страници, приложени към делото.

Вчера съдебен състав на Бургаския апелативен съд разсъждаваше върху мярката срещу Очите и компания до късния след обед, когато редакционно броят беше приключен. Мотивите да не бъдат пуснати на свобода би трябвало да се припокриват с тези на Бургаски окръжен съд. Един от тях е свързан с опасността групата да извърши ново престъпление по член 354 от Наказателния кодекс, който предвижда наказание до 10 години лишаване от свобода. Въззивната инстанция трябваше да прецени дали има реална опасност обвиняемите за търговия и разпространение на наркотични вещества да окажат натиск срещу свидетелите и да осуетят съдебното дирене. Топката е в Апелативния съд.

Най-интересното от вчерашния ден беше загадката с лентичките "Не сте сами".     Арестантите демонстративно бяха закичили призива в подкрепа на медицинските ни сестри на реверите си. Но какво искаха да кажат? Някои изтълкуваха жеста като нагло предизвикателство срещу полицейските и правораздавателните ни органи.

"Просто сигнализират наркомрежата от ниските нива, че нещата са си наред, че не са осиротели, бащиците на дрогата са живи и здрави и че ще се погрижат за тях, че нищо необичайно не се е случило", подигравателно обясняваше млад мъж с мутренски външен вид в коридорите на съда.

От Севдалина Пенева