Маневри в небето на път за морето

Така изглежда пулта за управление     и морския бряг под него, по време на маневрите във въздуха

Снимкa Таня     Атанасова



Прозрачният люк на двуместния самолет се затваря над главата ми. В слушалките чувам гласа на пилота, който ме пита как се чувствам и ме уведомява, че излитаме само след няколко секунди. Спокойното му и уверено изражение вдъхва кураж и вълнението ми надделява над страха. Той е италианец и е любител на силните усещания. Води група от единадесет души, дошли на почивка в България с частните си самолети. Управляват ги сами. Мястото, където се намираме е новото летище край Приморско, където от две години вече могат да кацат и излитат малки самолети.

Пилотите са решили да демонстрират способностите на своите машини и аз имам рядкото щастие да се включа в шоуто не само като наблюдател, а и като участник. Ще бъда единствен пасажер на борда на     Pioneer 300.

Шумът на двигателя се усилва,     ускоряваме бързо по пистата и само след миг се отлепяме от земята. Скоростта, с която се отдалечаваме, е над 200 км/ч. Само след минута, под нас вече е морето. Безкрайното му синьо ме заслепява. След първия завой към брега, слънчевата светлина се отразява по повърхността на водата така, че тя заблестява с хиляди искри. Вече летим над гъстата гора на резервата, където е прорязала пътя си река Ропотамо. Гладката й повърхност се набраздява от потеглила от кея туристическа лодка и аз съжалявам, че дебелото стъкло на кабината не ми позволява да запечатам в качествена снимка тази великолепна картина. Все пак успявам да направя няколко снимки, но за спомен.    

Настигаме два други самолета, излетели преди нас. Въздушното рали е забавно - виждайки усмихнатото лице на пилота в по-близкия самолет, му помахвам с ръка. Той и спътникът му отвръщат на поздрава, радвам се на приветливите им жестове, все едно тези непознати хора са мои стари приятели. Виждам ги за пръв път, но изживяването на общото приключение във въздуха явно ни е сближило и е превърнало усещанията ни в неповторимо изживяване.

Под нас се откриват синьо- зелени заливи, около скалистите брегове на които вълните описват венци от морска пяна.

Усещането да летиш с малка машина няма нищо общо     това от борда на голям самолет. Въпреки, че не аз управлявам, струва ми се, че всяко помръдване на моето тяло влияе на траекторията. Сякаш съм част от аеродинамичния корпус.

"Страхуваш ли се от резки маневри?" - пита ме пилотът. "Разбира се, че не!"- отговарям без колебание, защото не искам да рискувам нито една възможност за развихряне на шеметния спектакъл.

Той набира височина така, че аз виждам хоризонта като вертикална линия. Страшно е, разбира се! Косата ми може и да е настръхнала в този момент, но пък споменът със сигурност ще остане за цял живот.    

Обратният път като че ли е по-кратък. Кацането е меко и без очакваните от мен сътресения. Поглеждам часовника си- оказва се, че сме летели 20 минути. А ми се струва, че са не повече от пет. Може би защото миговете на еуфория са отминали така бурно, че не ми се иска да повярвам в бързата им загуба.

Какво ли е да управляваш самолета и да си господар     на маневрите? Страхувам се, че въпросът ми ще предизвика само усмивката на пилота и се учудвам, когато той с плам започва да ми разказва точно какво чувства при излитането, приземяването и по време на летенето. Мисля си, че въпреки     стотиците летателни часове, които има зад гърба си, за него романтиката, съчетана с авантюризъм, е точно толкова вълнуваща при всеки старт, колкото и за мен.

Всеки платежоспособен ентусиаст в България вече може да си позволи лукса да управлява сам свой личен самолет. Само финансовите възможности обаче на са достатъчни. Нужно е да се въоръжиш с търпение и да проявиш много дисциплина и постоянство, преди да стигнеш момента, в който си седнал зад пулта на собствена машина.

Почти сто са лицензите за управление на леки и свръхлеки самолети, получени от пилоти в България.     Правото да пилотираш се придобива след преминаване през специализирано обучение и успешно полагане на изпити. В България има пет авиоучилища, в които курсът за пилот любител на свръхлек самолет струва 7 хил. лева и освен теоретичното обучение от 75 учебни часа, включва 25 часа летене с инструктор. Времето, за което се придобива лиценз, зависи изключително от усърдието и личните умения на кандидата. Обикновено обучението отнема от шест месеца до една година. За да получите лиценз за управление на лек самолет, трябва да преминете през курс от 130 часа теория,     50 часа практика и да платите 15 хил. лева. Правото да качвате пътници в свръхлек самолет, се придобива едва след като сте управлявали машината поне 60 часа. Дори и тогава няма имате прево да возите пасажери срещу заплащане.

За да си купят самолет, желаещите вече имат възможност да избират най-подходящия за себе си модел измежду офертите на шест компании, предлагащи машините си у нас чрез свои представители.

Най-евтини са ултралеките двуместни самолети. Цената им започва от около 75 хил. лева и достига до 200 хил. лева. Четири, шест и осем местните машини струват между 100     и 300 хил. лева. За напълно оборудван, модерен осемместен самолет ще трябва да платите поне 800 хил. лева. Най- евтиният вариант да се сдобиете с личен самолет е... да си го купите на части и сам да го сглобите. И това не е шега, а е напълно възможно. Така той ще ви струва не повече от 30 хил. лева. Това обаче е достъпен вариант само за притежателите на истински инженерни умения и хора с отлични познания по авиотехника. Дори и тогава, притежаваният от вас самолет ще се води като експериментален и винаги ще си остане с "особен статут".    

Разходите по поддръжката на самолетите не са малки и за това има хора, които     купуват самолет в съдружие. Така поделят средствата по експлоатация- наеми за хангар, задължителни технически прегледи, текущи ремонти. Свръхлеките машини се движат с авиобензин или автомобилен бензин и имат разход на гориво около 15 литра на час. По- големите самолети харчат от 25 до 70 литра на час.

Известно неудобство на леката авиация е, че тя е визуална, т. е. пилотът трябва да вижда земята, докато лети. Това изискване изключва възможността да полети през нощта     и при време, когато видимостта е намалена. Само допълнителното сертифициране на самолета и придобиването на специални умения от пилота, допускат възможността за полетите "по прибори", при които наличието на слънчева светлина не е задължително. За малките самолети има и редица други ограничения- така нареченото G-пространство, което в повечето страни се ползва от малки самолети, в България е зона, в която с предимство лети звеното за борба с градушките. У нас е забранено едномоторните самолети да преминават над селища и водоеми, освен ако нямат определен за това коридор. Малките самолети трябва да заобикалят също и пространствата, които военните периодично блокират заради провеждане на учения. Всички тези сложни правила и изисквания се усвояват по време на обучението, а когато пилотът започне да лети самостоятелно и се налага бързо да взема решения, на помощ са му специалистите от "Ръководство въздушно движение", които задължително направляват полетите чрез постоянна радиовръзка.

За неопитния пилот в небето може да има много неприятни изненади. Попадането в опасна турбуленция например трудно може да бъде предвидено. Внезапната поява на въздушни течения също е много коварна, казват опитните авиатори. Не е за пренебрегване и възможността за среща с птици, особено при високата скорост, с която машината се движи. Вероятността за такива срещи е голяма при полети край брега на морето, в зоните където се знае, че преминава Via Pontica - пътят, по който сезонно извършват миграцията си милиони прелетни птици. Малките самолети са в конкуренция във въздуха и с парапланерите и делтапланерите, директната среща с които може да е крайно неприятна и за двете страни.                        

Частните летища в България са вече десет- Приморско, Балчик, Калиманци, Кайнарджа, Габрово, Гривица, Лесново, Ихтиман, Долна Баня и Едрен. Повечето предлагат всички съвремени екстри. За съжаление от тях все още не може да се излита извън страната, тъй като нямат ГКПП-та и митници. За да отпътувате "в чужбина" с частния си самолет, задължително трябва да преминете през някое от големите международни летища- Бургас, Варна, София, Горна Оряховица или Пловдив.

Изкушението да притежаваш собствен самолет е примамливо не само заради това, че пилотажът е адреналиново изживяване. Възможността да стигнеш от столицата до морето за по-малко от два часа, без да се налага да преодоляваш потока от автомобили по магистралата, безспорно е привлекателна.

В България вече е учредена Асоциация на пилотите и собствениците на самолети. Членовете й са си поставили амбициозната цел, да ускорят процесите по създаване на ясен регламент за полети на ниска височина по визуална карта и отварянето на коридори за такива полети в България.

От     Таня     Атанасова