новини
справочник
заведения
Властта - храмът на обречените
12 Април 2007, Четвъртък
Източник: вестник Фактор
Сега Общинският съвет е завладян от мафията, но нещата могат да се поправят, кълнат се някои от бившите местни величия и не допускат, че отдавна са забравени
Димитър Николов/ в средата с костюма/ - злополучният кандидат за кмет на Иван Костов през 1995-а, се опита наскоро да направи гражданско движение, за да се върне в ОбС, но не попадна на подходящо обкръжение и набързо беше дискредитиран
След парите, едва ли има друго нещо, което може да се сравни по сила със сладостта, омаята и страстта на властта. В повечето от съдбите на политически величия от близкото и малко по-далечно минало на Бургас, се оказва, че властта е вървяла редом с парите. Или по-скоро бащите на демокрацията от 1991-а до 1999-а са трасирали пътя на приемниците си към днешното им благоденствие. Изглежда тази комбинация е и причината настоящите големци да се вкопчат здраво в кормилото на общинското управление и да не показват признак, че е време да си тръгват.
Защото, най-малкото, са разбрали, че веднага щом прожекторите спрат да осветяват лицата им, идва забравата.
Ако днес попитате кой беше първият демократично избран кмет на Бургас, по-паметните, ще се замислят и ще се чудят дали беше синият Анастас Демирев или другият син - Продан Проданов. Демирев отдавна е покойник и името му нищо не говори на по-младото поколение. Но за наследникът му през мандата 1991-95-а - Продан Проданов, никой не се сеща да даде оценка на свършеното. Дали беше успешно или неуспешно управлението му? Ако се съди от настроенията на медиите по негово време, би трябвало този властник да бъде обесен за лично облагодетелстване. Причината - надстроил с етаж новата си жилищна кооперация върху наследствен имот срещу Профсъюзния дом. Вярно - дълго време достолепната бяла сграда на пресечката на "Фердинандова" с "Шейново" се извисяваше като небостъргач над невзрачните паянтови постройки наоколо, но сега на никого тя не прави впечатление, а старият Проданов крета с бастун и не пропуска да се появи на всяко публично събитие в дясното пространство. Не пропуска и възможност да се изкаже, да даде акъл на младите. Но никой не го слуша, а камерите рядко се насочват към лицето му. Подобна е съдбата и на друг негов съратник - пламенният оратор Николай Бончев, който даде три мандата речи от трибуната на местния парламент. Къде е той сега?
"Любимото ми хоби е да чета, имам богата библиотека, посещавам редовно градската читалня, за да следя новите издания. Слушам Вивалди и други знаменити композитори, подреждам в колекция 250 диска, 300 аудио- и още толкова видеокасети. От две години съм пенсионер, знаете че до последно работех като консултант в "Хемус". Но честно казано - липсва ми този период, липсва ми чувството, че съм бил полезен на обществото. Помните ли - бях председател на комисията по култура, бях зам.-председател на бюджетната комисия, бях член на здравната комисия? И никога не съм работил за пари!
Сега съм член на ДСБ и ако ми предложат, с удоволствие ще се кандидатирам за общински съветник наесен. Напуснах СДС, защото написах едно писмо и го дадох на г-н Антонио Душепеев/общински лидер до пролетта на 2006-а/ - да го прочете пред Общинския съвет на партията, но той не благоволи дори лично самия себе си да запознае с текста. А беше важно, СДС по негово време вече не представляваше моите виждания", казва с горчивина доайенът на сините и мечтае отново да застане зад микрофона в залата за сесии, /но не зад двата страничните край пътеките, а зад високия централен, на катедрата в деловия президиум/.
Подобна съдба има и вездесъщият червен водач Илко Славов. По партийна линия в периода 1991-1997-а той беше ключов фактор в "Нефтохим" и в БСП като общински председател. Носеха се легенди за финансовите ресурси, които разпределял между себе си и партията на всички нива. Сега Славов е само член на общинското ръководство на БСП и средностатистически инженер в нефтената рафинерия и отдавна никой не го пита, когато дойде ред за кадрови промени в региона и подреждане на листите.
Забравен е и хардлайнерът на БКП Димитър Вангелов. За кратко през настоящия мандат беше поканен за контрольор в общинския гробищен парк срещу скромно възнаграждение с препоръката на БСП, но набързо беше отстранен, след като според слуха, не спазвал "правата" линия за поведение. Сега се е оттеглил в село Баня, Поморийско, където строи къща върху бащин имот.
А помните ли кой беше Тодор Андреев?
"Бях кандидат за кмет през 1995-а, когато Бизнесблока на Жорж Ганчев беше в разцвет. Имахме трима общински съветници. Аз станах зам.-председател на съвета. За втория мандат в личен план вече нищо не ме удовлетворяваше, животът ми беше обезсмислен след тежката катастрофа, в която загина съпругата ми. Преживях го болезнено. Сега съм контрольор на Общината в "Хляб и хлебни изделия", заплащането за това е незначително, но имам нужда от това занимание, за да поддържам контакти с политическите среди. Иначе лятно време се занимавам с туроператорска работа - посрещам и изпращам наематели в частни квартири в родния Созопол. Не мисля повече да се кандидатирам за съветник, не мисля за политика. Защото последните местни избори показаха, че за да влезеш не е нужно да си морален, а да имаш много пари. Хората избират тези, които предварително си плащат. Колкото си по-прост и нагъл, толкова по-лесно е да влезеш!", заключва Андреев.
Така разсъждава с днешна дата и някогашната фаворитка на СДС - журналистката Бисера Вангелова. Тя беше важна фигура във времето, когато тази партия водеше Йордан Цонев. "Върнах книжката си през 2003-а, бях разочарована от Иван Костов. Сега не членувам никъде. Гледам си дъщеричката, пиша на здравна тематика в местен вестник, симпатизирам на една нова партия, но предпочитам да пазя симпатиите си в тайна. Изобщо не ми липсва Общинския съвет, разбрах че политиката не е за мене!", казва Бисера и открехва леко завесата на бъдещите си планове - след броени дни стартирала собствен електронен медиен продукт.
Георги Сократов - шефът на Демократическата партия, която вървеше редом с Иван-Костовото СДС, също е обгърнат в забрава. "Не сме го виждали откакто му свърши мандата 2003-а, знаем че има някаква фирма, но дали произвежда, купува или продава, не знаем", казват в днешното СДС.
Трагична е участта на Иван Кушелиев - синият водач от далечното бурно седесарско минало, когато да забиеш юмрук в челюстта или да сриташ в слабините съпартиеца си в заседание, си беше обичайна практика. Храбрият Кушелиев се върти в своя малка бензиностанция край Каблешково и рядко се вясва в Бургас след нелепата загуба на сина си преди няколко години.
"Бях областен лидер на СДС до момента, в който Цонев сложи ръка върху цялата организация. Претърпях много огорчения от лидери, но още ми се занимава с политика - редови член съм на БЗНС-НС с лидер Анастасия Мозер. Пенсионирах се, но работя на хонорар към строителна фирма като надзорник на технологичен проект за производство на хранителни продукти. Живея във Варна, но не постоянно. Бих искал да се върна в Общинския съвет на Бургас и ако мога да поправя много грешки, не мои - сега съветът е завладян от мафията, така както и Народното събрание. Един ден ще разкажа много неща", зарича се инженерът.
Дали ще има кой да го послуша?
От Катя Касабова
След парите, едва ли има друго нещо, което може да се сравни по сила със сладостта, омаята и страстта на властта. В повечето от съдбите на политически величия от близкото и малко по-далечно минало на Бургас, се оказва, че властта е вървяла редом с парите. Или по-скоро бащите на демокрацията от 1991-а до 1999-а са трасирали пътя на приемниците си към днешното им благоденствие. Изглежда тази комбинация е и причината настоящите големци да се вкопчат здраво в кормилото на общинското управление и да не показват признак, че е време да си тръгват.
Защото, най-малкото, са разбрали, че веднага щом прожекторите спрат да осветяват лицата им, идва забравата.
Ако днес попитате кой беше първият демократично избран кмет на Бургас, по-паметните, ще се замислят и ще се чудят дали беше синият Анастас Демирев или другият син - Продан Проданов. Демирев отдавна е покойник и името му нищо не говори на по-младото поколение. Но за наследникът му през мандата 1991-95-а - Продан Проданов, никой не се сеща да даде оценка на свършеното. Дали беше успешно или неуспешно управлението му? Ако се съди от настроенията на медиите по негово време, би трябвало този властник да бъде обесен за лично облагодетелстване. Причината - надстроил с етаж новата си жилищна кооперация върху наследствен имот срещу Профсъюзния дом. Вярно - дълго време достолепната бяла сграда на пресечката на "Фердинандова" с "Шейново" се извисяваше като небостъргач над невзрачните паянтови постройки наоколо, но сега на никого тя не прави впечатление, а старият Проданов крета с бастун и не пропуска да се появи на всяко публично събитие в дясното пространство. Не пропуска и възможност да се изкаже, да даде акъл на младите. Но никой не го слуша, а камерите рядко се насочват към лицето му. Подобна е съдбата и на друг негов съратник - пламенният оратор Николай Бончев, който даде три мандата речи от трибуната на местния парламент. Къде е той сега?
"Любимото ми хоби е да чета, имам богата библиотека, посещавам редовно градската читалня, за да следя новите издания. Слушам Вивалди и други знаменити композитори, подреждам в колекция 250 диска, 300 аудио- и още толкова видеокасети. От две години съм пенсионер, знаете че до последно работех като консултант в "Хемус". Но честно казано - липсва ми този период, липсва ми чувството, че съм бил полезен на обществото. Помните ли - бях председател на комисията по култура, бях зам.-председател на бюджетната комисия, бях член на здравната комисия? И никога не съм работил за пари!
Сега съм член на ДСБ и ако ми предложат, с удоволствие ще се кандидатирам за общински съветник наесен. Напуснах СДС, защото написах едно писмо и го дадох на г-н Антонио Душепеев/общински лидер до пролетта на 2006-а/ - да го прочете пред Общинския съвет на партията, но той не благоволи дори лично самия себе си да запознае с текста. А беше важно, СДС по негово време вече не представляваше моите виждания", казва с горчивина доайенът на сините и мечтае отново да застане зад микрофона в залата за сесии, /но не зад двата страничните край пътеките, а зад високия централен, на катедрата в деловия президиум/.
Подобна съдба има и вездесъщият червен водач Илко Славов. По партийна линия в периода 1991-1997-а той беше ключов фактор в "Нефтохим" и в БСП като общински председател. Носеха се легенди за финансовите ресурси, които разпределял между себе си и партията на всички нива. Сега Славов е само член на общинското ръководство на БСП и средностатистически инженер в нефтената рафинерия и отдавна никой не го пита, когато дойде ред за кадрови промени в региона и подреждане на листите.
Забравен е и хардлайнерът на БКП Димитър Вангелов. За кратко през настоящия мандат беше поканен за контрольор в общинския гробищен парк срещу скромно възнаграждение с препоръката на БСП, но набързо беше отстранен, след като според слуха, не спазвал "правата" линия за поведение. Сега се е оттеглил в село Баня, Поморийско, където строи къща върху бащин имот.
А помните ли кой беше Тодор Андреев?
"Бях кандидат за кмет през 1995-а, когато Бизнесблока на Жорж Ганчев беше в разцвет. Имахме трима общински съветници. Аз станах зам.-председател на съвета. За втория мандат в личен план вече нищо не ме удовлетворяваше, животът ми беше обезсмислен след тежката катастрофа, в която загина съпругата ми. Преживях го болезнено. Сега съм контрольор на Общината в "Хляб и хлебни изделия", заплащането за това е незначително, но имам нужда от това занимание, за да поддържам контакти с политическите среди. Иначе лятно време се занимавам с туроператорска работа - посрещам и изпращам наематели в частни квартири в родния Созопол. Не мисля повече да се кандидатирам за съветник, не мисля за политика. Защото последните местни избори показаха, че за да влезеш не е нужно да си морален, а да имаш много пари. Хората избират тези, които предварително си плащат. Колкото си по-прост и нагъл, толкова по-лесно е да влезеш!", заключва Андреев.
Така разсъждава с днешна дата и някогашната фаворитка на СДС - журналистката Бисера Вангелова. Тя беше важна фигура във времето, когато тази партия водеше Йордан Цонев. "Върнах книжката си през 2003-а, бях разочарована от Иван Костов. Сега не членувам никъде. Гледам си дъщеричката, пиша на здравна тематика в местен вестник, симпатизирам на една нова партия, но предпочитам да пазя симпатиите си в тайна. Изобщо не ми липсва Общинския съвет, разбрах че политиката не е за мене!", казва Бисера и открехва леко завесата на бъдещите си планове - след броени дни стартирала собствен електронен медиен продукт.
Георги Сократов - шефът на Демократическата партия, която вървеше редом с Иван-Костовото СДС, също е обгърнат в забрава. "Не сме го виждали откакто му свърши мандата 2003-а, знаем че има някаква фирма, но дали произвежда, купува или продава, не знаем", казват в днешното СДС.
Трагична е участта на Иван Кушелиев - синият водач от далечното бурно седесарско минало, когато да забиеш юмрук в челюстта или да сриташ в слабините съпартиеца си в заседание, си беше обичайна практика. Храбрият Кушелиев се върти в своя малка бензиностанция край Каблешково и рядко се вясва в Бургас след нелепата загуба на сина си преди няколко години.
"Бях областен лидер на СДС до момента, в който Цонев сложи ръка върху цялата организация. Претърпях много огорчения от лидери, но още ми се занимава с политика - редови член съм на БЗНС-НС с лидер Анастасия Мозер. Пенсионирах се, но работя на хонорар към строителна фирма като надзорник на технологичен проект за производство на хранителни продукти. Живея във Варна, но не постоянно. Бих искал да се върна в Общинския съвет на Бургас и ако мога да поправя много грешки, не мои - сега съветът е завладян от мафията, така както и Народното събрание. Един ден ще разкажа много неща", зарича се инженерът.
Дали ще има кой да го послуша?
От Катя Касабова
Прочетено: 4341 пъти
Сподели в социалните мрежи
Брой коментари
0
Добави линк
