Екобомбата Бургас - Александруполис

Проектът Бургас-Александруполис предизвиква различни оценки - от оптимизъм и еуфория     до страх за опазването чистотата на залива ни и удар върху туризма, от които се изхранват хиляди семейства. След като публикува мнението на политици, бизнесмени, еколози и обикновени хора, редакцията предоставя позицията и на един експерт.

Предлаганият вариант за входно съоръжение на тръбопровода БАП е екологична бомба със закъснител. Одобреният от правителството вариант включва използуването на     метода     SPM (Single point mooring),     при който в Бургаски залив ще бъдат разположени една или повече плаващи платформи-буйове. Танкерите, транспортиращи нефта, ще се швартоват (завързват) за тези буйове и ще разтоварват превозвания нефт, който     по подводен тръбопровод ще достига до брега.

Този метод се използува успешно, но при други навигационни, географски и хидрографски условия. При условията на Бургаския залив     предлаганите входни съоръжения ще бъдат една екологична бомба със закъснител, която ще заплашва околната среда и туристическата индустрия не само в границите на залива, но и в целия регион между Несебър и     Маслен нос.

На първо място при тези буйове са неизбежни “малки", “технологични" разливи при съединяването и разкачването на шланговете за разтоварване. В откритата част на залива и при неблагоприятни метеорологични условия такива “малки" разливи няма да може да бъдат контролирани и установявани, а още по-малко ще бъде възможно ликвидирането на последствията от тях.

На второ място, тръбопроводите, по които нефтът ще тече до брега, ще бъдат с дължина няколко хиляди метра и диаметър над 500 мм. Те ще бъдат заровени в траншеи под нивото на дъното, но ще преминават през територията на целия залив, където са разположени котвените стоянки на корабите, посещаващи пристанищата на Бургас. Има голяма вероятност от случайна или умишлена повреда на тези тръбопроводи при пускането или вдигането на котвите на корабите или при друг навигационен инцидент. Разливът на нефт в такъв случай ще бъде много голям.

Метеорологичните и хидрографските условия на Бургаския залив са такива, че един разлив ще засегне голяма част от крайбрежието и ще бъде катастрофален за природата и туризма по цялото южно Черноморие. Авариите обикновено се случват при лоши метеорологични условия, което допълнително увеличава размера на щетите.

Контролът на товаро-разтоварните операции в открития залив е затруднен и практически невъзможен, особено през нощта. Като се има пред вид, че танкерите, които ще транспортират нефта, няма да бъдат български, замърсяването от товара и от самите кораби ще бъде постоянно и практически няма как да се контролира, а последствията от него - да се ликвидират.

Единственото приемливо решение, което може значително да намали рисковете от разливи и да ограничи последствията, ако такива разливи се допуснат, е разтоварването на нефта да става на пристанище “Росенец". Има разработени планове за неговото разширяване, така че да осигури необходимата пропускателна способност.

При използуването му корабите, разтоварващи нефта, ще заплащат пристанищни такси, които за проектните количества от 35 млн тона ще бъдат няколко десетки милиона лева. При разтоварване в залива с използуване на буйове ще бъде поискано да няма плащане на такси и е много вероятно такова искане да бъде удовлетворено от правителството.

Използуването на брегови пристанищни съоръжения за разтоварване на танкерите е единственото техническо решение, което трябва да бъде приложено и използувано.

Тук не се обсъжда въобще икономическата целесъобразност и изгода за България на нефтопровода Бургас- Александруполис, която е съмнителна.

В момента нефтът, доставен на руско черноморско пристанище, е с по- ниска цена, поради трудностите при транспортирането му през Босфора и големите демюрейджи, които трябва да се плащат при забавянията. При построяване на нефтопровода цената на нефта доставка в Александруполис     ще се повиши, като едновременно с това ще се повиши и цената при доставка в Черно море. Това за потребителите, каквато е България е неизгодно и поставя още един въпрос относно ползата от тръбопровода Бургас- Александруполис.

Съображенията за опасност от екологична катастрофа се отнасят и за проекта АМБО, който също предвижда използуване на СПМ, макар и в друг район - север-североизток от Поморие. Необходимо е да се вземат адекватни мерки и да се осигури максимална безопасност на операциите при разтоварването на нефта само на новопостроени терминали на пристанище “Росенец", като държавата ще получи и допълнителни приходи от пристанищни такси.

От Петър Петров, експерт

/Б.р.Статията отразява мнението на автора. Редакцията е готови да публикува становището и на други специалисти по този толкова важен за Бургаска област въпрос/

/авторът се подписва с псевдоним /