Петко Арнаудов - кметът, който обича да воюва

Едно от най-често споменаваните имена на черноморски кметове през последните дни е това на Петко Арнаудов - кметът на най-южната крайбрежна община Царево. Последният повод бе подписаната от него, след решение на местния общински съвет, жалба до Върховния административен съд, с която се иска обявяване на нищожност на заповедта за създаване на природен парк "Странджа". Кметът твърди, че през 1995 год. министърът не е определил по законовия ред границите на защитената зона на парка и оттам до ден-днешен не е ясно точно кои земи и на какво основание попадат в охраняваната зона, а това води до административен произвол и субективизъм. На обвиненията на еколозите, че е убиец на природата, Арнаудов, който сам изтъква, че по професия е лесовъд, отговаря, че интересите на местните хора трябва да се съобразяват от всички и че няма пречка да се проведе нова процедура за създаване на парка, като този път се иска становище и на местната общност. Размяната на реплики по този спор е доста остра, като в едно свое интервю Арнаудов нарече природозащитните организации "фундаменталисти", а на друго място - "хора от жълтите павета на София, които се сещат за Странджа като пият бира лятото по морето и се чудят къде да си хвърлят опаковките".

                        Всъщност Арнаудов или бай Петко, както му казват местните, никога не си е поплювал и за разлика от други кметове не е от тези, които се снишават и замълчават, особени преди избори. Запознати твярдят, че обича да влиза в битки и да доказва с цената на всичко своята правота. Така през вече далечната 1999 год. оспори пред съда победата само със седем гласа на тогавашния син кмет и млада надежда Георги Костадинов, твърдейки че противникът му е спечелил изборите, предавайки за гласове Китен на съседното Приморско. Самият Костадинов, видимо изморен от двегодишната съдебна война, подаде оставка и Арнаудов без проблеми зае мястото му, спечелвайки частичните избори през пролетта на 2002 година. Като млад кмет Арнаудов набързо пресече мераците за отделяне на Ахтопол в самостоятелна община и бягството на най-богатото село Лозенец към Приморско. Казват, че подходът му е бил доста интересен - твърда ръка в администрацията, където сам решава всичко и много права и самостоятелност на     селските кметовете. И всичко това, съчетано с     впечатляващо строителство на нова инфраструктура. Междувременно Арнаудов, пак завеждайки дела, успя да отмени решението на Висшия съдебен съвет за създаване на нов съд в Приморско, с което Царево е във вечна конкуренция. Така управлявания от него град си запази облика на административен център. Някак си покрай другото Арнаудов се пребори и с опозицията на земеделското министерство, а на общината бяха възстановени хиляди декари общински гори, както и откри с президента Първанов единствената работеща по южното черноморие пречиствателна станция.

Засега кметът печели своите битки и късметът е на негова страна. Местни политици твърдят, че няма друга алтернатива за изборите през есента, а публикуваните от общината проучвания сочат подкрепа с мечтаните от други кметове между 60 и 70%. Самият Арнаудов в характерния си стил не отрича, че гледа към нов мандат, а в червената централа са склонни да го подкрепят, виждайки го като своя крепост по Южното Черноморие     при непревземаемото от социалистите съседно Приморско. Дали Арнаудов ще спечели последните си две битки - за земите в Странджа и за кметския стол,     ще се види. Сигурно е едно - при неговото управление Царево се промени и от глуха провинция вече е едно от най-споменаваните крайбрежни селища, при това с нови улици и хотели.