Загадката на смъртоносния вятър край Ахелой

Сряда, часът е около 10,45 преди обед. По главния път Слънчев бряг-Бургас, плътно вдясно се движи колоездач от спортния клуб "Несебър"- велосипедът е професионален - чисто нов, а водачът е с карбонова каска. В правия участък,     300 метра преди началото на село Ахелой, се задава тъмносиньо Ауди А-4. Лимузината се носи с бясна скорост по гладкото платно и застига колоездача. В следващите стотни от секундата тялото на момчето полита във въздуха. Преобръща се няколко пъти, усукано пада под предните гуми, аудито го влачи със спойлера си десетки метри, докато човекът зад волана съумее да овладее мощното возило.     Жертвата издъхва на място. Спирачният път, измерен от полицията, отговаря на скорост 150-160 км/ч при разрешиени 90 км/ч.

Около 16 часа Окръжната дирекция на МВР разпространява сводка, според която излиза, че главната причина за нещастния инцидент е силният вятър, който отвял колелото в средата на лентата и така в последния момент, поради несъобразената скорост на аудито, се случва най-лошото.

Дали твърдението за силата на вятъра е вярно?

Точно по-това време от деня времето край селото беше тихо, много тихо. Откъде е дошъл този вятър?! Това се питат ахелойци, при това няколко души, които разпитахме в анкета през късния следобед, когато действително бяха влошени метеорологичните условия, ръмеше дъжд и имаше движение на въздушни маси, но не и ураган, който би отместил 70-килограмов мъж и колелото му метър-два навътре в платното.

"В пиковия момент на очакваната вчера буря в региона, която беше в следобедните часове, ветропоказателят на нашата станция отчете 12 м/сек, а това ние изобщо не наричаме вятър", заяви служител от бургаската метеостанция вчера. Специалистът, който вече знаеше за кървавата трагедия при Ахелой, приписана на вятъра предния ден, предпочете да остане анонимен и препоръча да се вземат данни за скоростта на вятъра от метеослужбата на РВД в летище-Бургас, чиито прибори били безупречни и давали най-пълна информация. Достъпът до тези данни обаче се оказа почти невъзможен, защото телефонната     централа на "Алкател", обслужваща тази станция, не позволяваше да бъде избран дежурния.

"Резултатите за скоростта на вятъра, с които разполагаме от съответните оторизирани органи, категорично потвърждават влошените метеорологични условия, упоменати от нас в сводката, не правете евтини сензации", заяви вчера пресаташето на Окръжната дирекция на полицията/ОДП/ Цветелина Рандева. Ръководството на МВР тук се чувствало засегнато от съмненията ни, изразени още предния ден.

Хронология на фаталната сряда

Жертвата е 16-годишният Жельо Желев от село Ахелой. Младежът е ученик в бургаската гимназия "Константин Преславски". Учители, съседи, съотборници и връстници     са единодушни, че е сред рядко срещаните екземпляри в тази възраст - трудолюбив, дисциплиниран, умен, приятен, красавец. Родителите му Росица и Демир Желеви са построили къща-палат в центъра на Ахелой. Освен Жельо, имат и две по-малки близначета. Тяхна е механата в близост до дома им, но заведението отварят само през лятото. През сезона държат и ресторант под наем в Слънчев бряг.

"Всичко спечелиха с много труд - обикновени, скромни хора, момчето им, откакто поотрасна, работи наравно с тях", казват съседите.

В 9,00 ч Жельо поема със зачисленото му от клуба колело към Слънчев бряг, където е базата на клуба - шампион на страната за 2006-а. Настроението му е приповдигнато. Треньорът Тошко Ангелов е обещал, че заради постигнати високи резултати, ще му даде ново, много хубаво колело. Размяната на возилата става към 10,15 часа. До този момент Ангелов тренирал друго момче.

"Предадох му колелото, разменихме няколко думи, беше толкова горд, толкова щастлив! Заслужаваше го, тренираше при мен от две години, наскоро го повишихме в старши-колоездач, а това беше от особена важност за него", заяви треньорът същия ден следобед. Впрочем Ангелов, механикът на клуба Живко Ганев, както и една жена, за която ще стане въпрос по-нататък, се явяват главните свидетели на случилото по пътя. Те обаче не са разпитани. Поне до края на същия работен ден на дознателката Стойкова, на която е поверено разследването. Вчера следобед потърсихме служителката на РПУ-Слънчев бряг, но се оказа, че я няма в кабинета й.

Как точно аудито захваща залитналия от вятъра колоездач в средата на пътното платно, както съобщават от полицията, засега е загадка.

Според източник, пожелал анонимност, в първите минути след произшествието, между дежурните в РПУ-Поморие и РПУ-Слънчев бряг,     се     разиграва странна спорна сцена - едните казват: не е в наша територия, другите също. Горещият картоф се прехвърля известно време, докато несебърсите полицаи склоняват да го поемат.

"Аз дойдох малко след полицаите и линейката на Бърза помощ, заварих следната картина - тялото     беше върху платното, явно беше, че е мъртъв. За да не се задръства движението повече, полицаите ме помолиха да го отместя встрани - към канавката. Когато го поех - ръцете ми потънаха в черепа, беше направо размазан, нямаше здраво място по тялото, дрехите бяха надрани - дроб, почти нищо не беше останало от лицето. Имам ярък спомен, защото по-късно аз го пренесох в катафалката за моргата", казва механикът на клуба.

Треньорът също е бил на мястото. Той разбира за случилото се по телефона от баща на друг състезател 5 минути след катастрофата. Човекът минавал оттам и видял, че блъснатият е колоездач. Един от полицаите прошепнал на треньора, че коленичилият над жертвата мъж, е водачът на аудито.

"Когато се надигна, видях, че устата му е в кръв - според мен той е правил опити за изкуствено дишане", каза Тошко Ангелов. После чул, че мъжът прошепва тихо на полицаите: "Карах доста бързо". Бил спокоен и с премерени реакции.

Спирачният път е 80-100 метра, това отговаря на скорост над 140 км/ч", категоричен е треньорът.

В следобедните часове пред дома на сем.Желеви започват да прииждат опечалени роднини и съседи. Сред тях е и шефката на националното сдружение на превозвачите Стоянка Стойкова, която е от Ахелой, а синът й е съученик на     Жельо. Емоционално ангажираната жена, преди това прави собствен оглед на местопроизшествието и също като механика и треньора заминава за РПУ-Слънчев бряг, за да разбере какво всъщност се е случило и дали няма да поискат да помогне с нещо.

Твърде много съмнения

Видях тъмносиньото ауди с варненска регистрация на паркинга пред РПУ-то, изобщо не беше ударено, малко беше повреден спойлера и едната престилка. Часът беше около 12,30. За мен скоростта на водача е причина за смъртта на момчето, твърденията за вятъра са пълна глупост", убедена е видната общественичка.        

"В коридора на РПУ-то засякох водача на аудито, държеше някакъв бял лист, по-скоро късче от лист, небрежно го размахваше. Не усетих да е притеснен, държеше се сякаш му е свършил бензина. В коридора го чакаше дама с приятна външност, той беше висок, едър. Дамата го хвана под ръка, казаха си нещо и се отправиха към магазина за мебели "Мартинели", който е на отсрещния тротоар. Разглеждаха експонатите спокойни, сякаш са на изложба", казва механикът. Същата картина е видяла и Стоянка Стойкова. Механикът смятал,че ще го поканят да даде показания, но след като се уверил, че не става въпрос за неотложни следствени действия, си тръгнал.

По данни от бургаската полиция шофьорът е 33-годишният Живко Александров от Варна. Справка в информационната система ДАКСИ показва, че същият е имал фирма за търговия със захарни изделия ЕТ"Екзотик", но тя е прекратила дейността си отдавна.

"Човек с тези имена, ЕГН и с такава марка кола няма криминално досие във варненската полиция, очевидно не е имал неприятности с нашата система, но и не е познат сред бизнессредите, странно е", заяви отлично информиран източник от ОДП-Варна вчера. Източникът ни допусна и възможността Живко Александров Александров да е спецполицай под прикритие, но това нямало как да се разбере.

Защо напомня този печален случай за друг подобен    

"Не сме длъжни да ви даваме обяснения къде се намира аудито, нито пък за собственика му", заяви пред     репортерския ни екип постовият на РПУ-Слънчев бряг в 17,00 часа в сряда. Колата се беше изпарила от полицейския паркинг.     Вероятно преценил, че е прекалено груб, постовият смекчи тона и добави:"колата я взеха и сега е на произшествието, с нея провеждат следствен експеримент".

На механика Живко Ганев по същото това време обаче са обяснили, че лимузината е откарана в КАТ-Бургас. Още на самото място на трагедията разследващите казали на Ганев и Ангелов, че могат да си приберат колелото и да си тръгват.

"Продължавам да го оглеждам и нямам понятие какво е станало - то е непокътнато, никъде няма остъргано, няма обелена боичка, а при такива обстоятелства седалката, кормилото и педалите трябваше да бъдат леш. Само     е пукната предна гума - никакво усукване, чисто ново си е", разсъждаваше на глас пред екипа ни дългогодишният велосипеден спец. Той не проумяваше също     защо колелото не е задържано като веществено доказателство.

Проверка на репортерския ни екип в КАТ-Бургас вчера установи, че от     тъмносиньото ауди няма ни вест, ни кост. Униформен офицер любезно     ни осведоми след разговор с началника на Пътна полиция, че по процедура колата трябва да остане на разположение на разследващия орган в съответното РПУ, в конкретния случай - да бъде задържана в РПУ-Слънчев бряг.

На 29 септември 2002г. по главния път Бургас-Созопол, при разклонението за база Атия, спецполицаят Живко Георгиев от Бюрото за оперативно издирване, уби на място с мерцедеса си 25-годишен мъж от село Росен.     Жертвата Валентин     Стоев остави сираче и вдовица на 22 години. До ден днешен делото не е приключило. Катастроата нашумя покрай мегаскандала "Филчевгейт", в който същото ченге беше обвинявано, че е забъркано в неразрешено подслушване на главпрокурора със специални разузнавателни средства.    

"На 26- този месец, госпожо, ще го гледат отново като за първи път. Стигнахме до Върховен съд, но сега го връщат пак на Окръжния в Бургас. Искат медицинска експертиза за санитарите, които прехвърляли тялото в линейката, защото имало     догадка, че го изпуснали и от удара в земята момчето ми е загинало. Това е гавра!", изплака бащата на Валентин - Стойчо Стоев.    

Живко Георгиев е на свобода. Две години след тази драма, той показа в съда епикризи, според които страда от злокачествено заболяване и се нуждае от болнично лечение. Оттогава съдебният процес окончателно потъна в блатото на забравата.

От Катя Касабова Снимки Станислав Ярмин