Бизнесмен поиска печалба от таланта на дете

Школата на дългогодишния преподавател по рисуване Георги Георгиев съществува от 1962г., създава я още като учител в у-ще "Атанас Манчев" - на обществени начала. През нея са преминали стотици малки таланти. Броил е     самостоятелните изложби на своите възпитаници докъм 70, но вече е спрял със статистиката, защото числото отдавна е надхърлило 100.     Той е откривателят на дарбата и първи учител на големите български художници Румен Статков, Анелия Николова, Радослава Антонова, Ангелина Храброва, Любен Петров, Галина Литвин, Георги Петров и Даниел Божков. Последният е признат в международен мащаб не само като творец, но и като изключителен интелект.        

Най-малките започват от 4-годишна възраст и стоят в школата до момента, в който ръководителят прецени, че е дал всичко, на което може да ги научи, "най-вече да бъдат хора".

Сега в школата има 25 деца, разделени на 6 групи.

Принципът за подбор на даровитите     не е комерсиален и методът им за обучение няма нищо общо с познатите в други сродни занятия на частно. С намесата на предприемача Ваклин Стойновски наскоро обаче водещото начало и условията се променят - и за децата, и за техните родители.

- Господин Георгиев, името ви за много родители в този град е символ на човечност и рядък педагогически опит, разбрахме, че търсите съвременни начини, за да откривате все повече таланти. За конкурс ли става въпрос?    

- Това беше главната идея, когато се срещнах с Ваклин Стойновски преди няколко месеца. Впрочем той е мой ученик и аз държа това да бъде известно, защото се гордея с него.     Смятахме да обявим конкурс на тема "Моята земя хубава" и да поканим всички деца от града. Но съм се убедил, че на конкурси се появяват всякакви творби, възникват небосновани претенции на родители и роднини, в крайна сметка се опорочава първоначалната благородна идея. Затова решихме да следваме моята изпитана стара практика -     талантите сами да донесат работите си. През лятото ще ги поканим безплатно да посещават занятията в школата и през септември ще обявим кои сме подбрали за обучение.

- Каква ще е възможността им за публична изява, това също е важно, за да бъдат стимулирани да работят?

- Ще подготвяме за всяко самостоятелна камерна изложба, която ще подреждаме в Зимната градина на интерхотел "България". Това е най-хубавото място, където идват и деца, и родители, и медии. С тези рисунки ще се правят и общи изложби за градските празници. На една от тях ще поканим деца от Белгородска област в Русия, на границата с Украйна, тя е населена с българи, също и гости от западните покрайнини. Ще им ги подарим за спомен от майка България. Другата изложба е замислена във фоайето на кметството в община Средец, което е много подходящо. Разходите за хубави рамки на картините, ще бъдат осигурени от Ваклин.

- Колко време Ви беше нужно да го убедите, че трябва да помогне, той е доста ангажиран?

- Време?! Какво говорите, още когато го видях след толкова години по телевизията, си казах, че няма как да откаже помощ за школата.     Та аз го познавам толкова добре, проявяваше не само талант в рисуването, но и много пъргаво мислене. Беше находчив и непрекъснато задаваше нестандартни въпроси. И той, и сестра му Анна-Мария са мои ученици от у-ще "Ат.Манчев", днешното "П.Яворов".     Анна-Мария беше с много богата душевност. Позвъних на Ваклин по телефона и попитах дали името ми му е познато сред неговите някогашни преподаватели. Той възкликна: "Вие сте     моят учител по рисуване, и на моята сестра също!" Видяхме се и след няколко минути разговор заяви,     че е готов да помага.

- В какво се изразява помощта му?

- Тази школа е от 1990г. Но как върви само аз си знам. Като се покрие наема, за мен като възнаграждение не оставаше почти нищо, живеех за удоволствието да виждам, че децата напредват. Честно казано, в един момент вече ми беше дошло до гуша да гледам плакати на проекти по улици и телевизии "Не на дрогата", "Не на цигарите", "Стоп на пътните произшествия", "Не на насилието в училище", които звучат толкова чуждо за децата, че изобщо не стигат до съзнанието им. Те проявяват интерес, а след него и мисъл върху нещо, което е близко до тяхното светоусещане. На детето трябва да се говори спокойно. В момента боичките и картона са си от децата. Но от следващата учебна година всички консумативи са заложени безплатно, в т.ч. И бои     акрилни - професионални, както и бои за работа върху стъкло. Ваклин поема и наема на помещението.

- Днес е 3 март, националният празник, навън грее слънце, а тук продължавате занятията, защо не ги освободите да играят?

- Сега е 16 часа, тук виждате 10 деца, групата е от 6.     Останалите днес са били предиобед, идват и следобед. По свое желание.     Месец и половина съм се занимавал със 150 деца безплатно, за да подбера малкото, в които виждам, че има искрата на таланта. Обикалям детските градини в "Лазур", "Славейков", "Зорница" и "Изгрев" и наблюдавам рисунките им. Тук изискванията са спартански, работи се по три учебни часа без прекъсване. Рисунката първо се обмисля като композиция, правим събеседване, провокирам въображението им, какво настроение да излъчват фигурите. Някой може да ме упрекне, че настоявам 5-годишни деца да разсъждават вариативно като художници, но смятам, че тези способности се изграждат сега, по-късно става много късно.

- Досега не сте ли търсили помощ от други спонсори, за да я има школата?

- О-о, разбира се, но нека не споменавам имена. Повечето, които съм молил, предлагаха да правим фондация, но усещах че това ще бъде кладенец в който аз и децата сме дъното, а съдържанието ще дава възможност за трупане на средства под предлога на едно добро начинание. Друг ми предлагаше пари, но с условие - да има печалба. От деца - печалба?! Безумство! Всъщност бих искал да предложа на местните телевизии да свалят грозните заставки на кадри с мрачно море и неугледни градски панорами и да сложат детска рисунка. Ефектът ще бъде поразителен.

От Борислава Станчева