новини
справочник
заведения
Плащат по 7 стотинки нощен труд на спешните медици
08 Март 2007, Четвъртък
Източник: вестник Фактор
Смешните 7 стотинки на час е възнаграждението на лекари, медицински сестри и фелдшери за нощния им труд, научи вестник “Фактор”. Заплатата на лекар със стаж над 10 години също е много ниска- под 400 лева. А храната за ден на персонала е намалял- от 1,40 лева на 1 лев. Това е полагащото им се за 12 часа труд. Медицински сестри със стаж над 15 години получават около 200 лева. “Нещата не са се променяли с години. Вярно е, че трудът ни е не е заплатен адекватно”, това призна д-р Димитър Желязков, зам- директор на Центърът за спешна медицинска помощ в Бургас.
Работата на екипите се е увеличила почти осем пъти от стартирането на здравната реформа през 2000-та година. Повикванията на телефон 150 са над 8 хил. на месец. Посещенията в дома също са се увеличили в сравнение с миналата година. Заплащането и условията на труд обаче си остават същите.
Центърът за спешна медицинска помощ в Бургас е изправен пред сериозна заплаха да не може да извършва дейността си заради липсата на лекари, които да работят там. Ръководството на здравното звено ще сигнализира Министерството на здравеопазването за кризата с кадрите. Дефицитът се изостри след преминаването на Спешно отделение в структурите на многопрофилната болница за активно лечение. Реформата доведе до масово напускане и преминаване на по-лека и двойно по-добре заплатена работа в новото болнично отделение. От април във филиалите към Спешния център в Бургас остава само един лекар за реанимационен екип и нито един лекар за супервайзор в Регионалната координационна централа. Така на практика на всички спешни повиквания ще се отзовават фелдшери. В центъра остават на работа и не повече от трима-четирима педиатри, които ще осигуряват спешните случаи при деца под 1 година.
Ръководството на Спешния център не може да разреши само проблемите. Нито може да закупи апаратура и линейки, нито може да повиши заплатите на медиците. Мнението на лекари е, че държавата напълно абдикира от спешната помощ”.
На среща между областния управител Любомир Пантелеев и шефа на Спешния център д-р Асен Кърджиев в края на миналата седмица стана ясно, че положението със спешната помощ в града е много тежко и сериозно. Директорът на центъра, се оплака, че заплатите на хората му са ниски, затова и няма желаещи да работят в “Бърза помощ”.
Пантелев поиска подробна справка със сравнителен анализ от ръводството на Спешната помощ какво е състоянието му в момента, от какво имат нужда, какъв щат им е необходим. На базата на тези данни ще бъде изготвено мотивирано становище до Министерството на здравеопазването и Министерството на финансите за отпускане на средства за нормалното функциониране на здравното звено.
От 29 юни 2001 година беше решено центровете за спешна медицинска помощ да поемат конкретните задачи по безотказна диагностика и лечение на неотложните и спешни състояния при значително по- разширени индикации. Това беше наложено от необходимостта в началото на периода, след 1 юли 2000-та година да бъдат обслужени по-голям брой болни с неотложни и спешни здравни проблеми, поради настъпилите структурни промени в системата, но стартирането й не беше успешно. Тези промени рефлектираха именно върху медиците от Спешния център, които останаха до ден днешен с ниски заплати и мизерно заплащане на нощните смени.
Какво се случи през лятото на 2000-та година
22-ма работници от Центъра за спешна медицинска помощ в Бургас обявиха през лятото на 2000-та година гладен протест по време на работа. “Защо трябваше да стигнем до унизително положение, защо трябваше да излезем на улицата, за да протестираме срещу лошите условия на труд- бяха част от думите на стачкуващите медици- хората в бели престилкивинаги са били длъжници на обществото, а нима обществото не ни е длъжник?!
Искаме реално изпълнение на нашите искания, изложени в декларацията до Министерството на здравеопазването. А те са: подобряване условията на тред, увеличаване доходите на работещите в Центъра за спешна медицинска помощ със 100 процента. Седемчасов работен ден с оглед спецификата на работа и ясен статут на Спешния център, подкрепен със закон.
Преди 7 години стачкуващите искаха достойно заплащане на труда на всички работещи в Центъра за спешна медицинска помощ, адекватно на положения от тях висококвалифициран труд. Настояваха още за широко участие на всички синдикати в “Бърза помощ” в работата по подготовка, обсъждане и подписване на Браншовия договор за Центъра за спешна помощ. Да се даде ясен статут на Центъра по отношение дейност и трудови възнаграждения. До ден днешен те така и не го получиха.
От Станислава КОДЕВА
Работата на екипите се е увеличила почти осем пъти от стартирането на здравната реформа през 2000-та година. Повикванията на телефон 150 са над 8 хил. на месец. Посещенията в дома също са се увеличили в сравнение с миналата година. Заплащането и условията на труд обаче си остават същите.
Центърът за спешна медицинска помощ в Бургас е изправен пред сериозна заплаха да не може да извършва дейността си заради липсата на лекари, които да работят там. Ръководството на здравното звено ще сигнализира Министерството на здравеопазването за кризата с кадрите. Дефицитът се изостри след преминаването на Спешно отделение в структурите на многопрофилната болница за активно лечение. Реформата доведе до масово напускане и преминаване на по-лека и двойно по-добре заплатена работа в новото болнично отделение. От април във филиалите към Спешния център в Бургас остава само един лекар за реанимационен екип и нито един лекар за супервайзор в Регионалната координационна централа. Така на практика на всички спешни повиквания ще се отзовават фелдшери. В центъра остават на работа и не повече от трима-четирима педиатри, които ще осигуряват спешните случаи при деца под 1 година.
Ръководството на Спешния център не може да разреши само проблемите. Нито може да закупи апаратура и линейки, нито може да повиши заплатите на медиците. Мнението на лекари е, че държавата напълно абдикира от спешната помощ”.
На среща между областния управител Любомир Пантелеев и шефа на Спешния център д-р Асен Кърджиев в края на миналата седмица стана ясно, че положението със спешната помощ в града е много тежко и сериозно. Директорът на центъра, се оплака, че заплатите на хората му са ниски, затова и няма желаещи да работят в “Бърза помощ”.
Пантелев поиска подробна справка със сравнителен анализ от ръводството на Спешната помощ какво е състоянието му в момента, от какво имат нужда, какъв щат им е необходим. На базата на тези данни ще бъде изготвено мотивирано становище до Министерството на здравеопазването и Министерството на финансите за отпускане на средства за нормалното функциониране на здравното звено.
От 29 юни 2001 година беше решено центровете за спешна медицинска помощ да поемат конкретните задачи по безотказна диагностика и лечение на неотложните и спешни състояния при значително по- разширени индикации. Това беше наложено от необходимостта в началото на периода, след 1 юли 2000-та година да бъдат обслужени по-голям брой болни с неотложни и спешни здравни проблеми, поради настъпилите структурни промени в системата, но стартирането й не беше успешно. Тези промени рефлектираха именно върху медиците от Спешния център, които останаха до ден днешен с ниски заплати и мизерно заплащане на нощните смени.
Какво се случи през лятото на 2000-та година
22-ма работници от Центъра за спешна медицинска помощ в Бургас обявиха през лятото на 2000-та година гладен протест по време на работа. “Защо трябваше да стигнем до унизително положение, защо трябваше да излезем на улицата, за да протестираме срещу лошите условия на труд- бяха част от думите на стачкуващите медици- хората в бели престилкивинаги са били длъжници на обществото, а нима обществото не ни е длъжник?!
Искаме реално изпълнение на нашите искания, изложени в декларацията до Министерството на здравеопазването. А те са: подобряване условията на тред, увеличаване доходите на работещите в Центъра за спешна медицинска помощ със 100 процента. Седемчасов работен ден с оглед спецификата на работа и ясен статут на Спешния център, подкрепен със закон.
Преди 7 години стачкуващите искаха достойно заплащане на труда на всички работещи в Центъра за спешна медицинска помощ, адекватно на положения от тях висококвалифициран труд. Настояваха още за широко участие на всички синдикати в “Бърза помощ” в работата по подготовка, обсъждане и подписване на Браншовия договор за Центъра за спешна помощ. Да се даде ясен статут на Центъра по отношение дейност и трудови възнаграждения. До ден днешен те така и не го получиха.
От Станислава КОДЕВА
Прочетено: 2003 пъти
Сподели в социалните мрежи
Брой коментари
0
Добави линк
