Поръчково ли е обвинението срещу доц. Михайлов?

Убеждението,че обвинението срещу мен е поръчково идва от факта,че във вещестените доказателства от съдебните материали липсват обективни факти за съществуването на "тежки увреждания", които да са причинили “постоянно разстройство на живота", разстройство на здравето,опасност за живота или пък загуба на десния бъбрек на обвинителката Аделина Мутафчиева.Има бъбрек и той функционира норнално.Основание за това са данните от веществените доказателства,които показват,че така наречената хидронефроза-първа степен и афункция на десния и бъбрек в по-късен етап са доста неясни и с тенденциозно заключение в посочените изводи.

Ето и фактите:

От     1 март 2002 г.А. Мутафчиева е с доказана бъбречно-каменна болест от много лекари,които са документирали това.На 14 март 2002г. на ултазвуков апарат се     констатира от лекар камък с големина 6мм .в бъбречното легенче и задръжка на урина, както и киста с големина на “юмрук" на десния яйчник.До този момент вече има и документирана от хирург бъбречна криза.На 18 март 2002г А.Мутафчиева постъпва при мен по собсвено желание, подписвайки “Информирано съгласие за евентуални рискове при оперативно лечение".На 21 март 2002г.напуска отделението в добро общо състояние,без тепература и зарастваща първично оперативна     рана.На 29 март 2002 г. (11 дни след гинекологичната операция) е отново с бъбречна криза, лекува се два дни при домашни условия .На 1 април 2002г. прави ултразвуково изследване, където се установява 6 мм. камък в десния бъбрек и наличие на хидронефроза-първа степен, т.е. камъкът преди и след гинекологичната операция е останал в бъбрека й.

На 2 април 2002 г.А. Мутафчиева постъпва в центъра по нефрология с диагноза нефролитиаза (бъбречнокаменна болест) и огнищен остър пиелонифрит. Едно от изследванията - венозна урография(забележете, до 20-я ден при бъбречна криза урографията е необективна), показва,че бъбрекът й е в афункция.Обяснението е, че той е в стрес от бъбречната криза.Че афункциалността не отговаря на истинността се потвърждава и от доц.Василева в клиниката в квартал Лозенец, която пише:""УЗД: Десният бъбрек леко уголемен(забележете,че ако уретерът е бил вързан плътно, големината на бъбрека би била колкото детска глава), запазен паренхим, установява се леко изразена хидронефроза. Не се откриват конкременти (камъни в бъбрека).""

Изводът е,че камъкът е бил спонтанно изхвърлен фракционно в нефрологичния център- Бургас при бъбречната й криза. Ако уретерът е бил завързан, то отделянето на камъка е невъзможно. Операторът в урологичната клиника в Лозенец доц. Петров потвърждава горното:""Нямаше директно завързване на уретера".

Стриктурата(стеснението)     или така нареченото запушване на уретера, установена в клиниката в Лозенец, се намира над малкия таз. Гинекологичната операция, извършена от мен, е на дъното на малкия таз.Тя е коремна ,а урологичната е извън коремната кухина.Разстоянието от гинекологичната операция до стеснението на уретера е около 7-10 см. Това определя различния вид на оперативния достъп.Би следвало нормално да се приеме,че стриктурата е предизвикана от уврежданията на вътрешната стена на уретера вследствие преминаване на уратните камъчета през него,които най често предизвикват ръбцови промени на стената на уретера.Операторът доц.Петров декларира, че не е взет и даден хистологичен материал за изследване,нито конец за анализ.И всички съждения по т.нар. възпалителна реакция тип “чуждо тяло" не могат да бъдат веществени доказателства по делото.

Гинекологичната операция съм извършил перфектно, факт е, че след оперативния период и до днес не са представени доказателства за усложнения от страна на половата система.Това се потвърждава и от консултанта-гинеколог д-р Дамянов от болница-Лозенец.

Вторият случай на обвинението е за Петранка Димитрова,оперирана от мен на 13 април 1999 г. за миома на матката,на която съм     бил “плътно завързал десния уретер"и бъбрекът й на по-късен етап е изпаднал в афункция, т. е.нефункциониращ, умрял.945 дни (около 3 г.) след моята гинекологична операция, същата е оперирана в урологично отделение-София от д-р Абаджиев,който пише:"С оглед съхранение на бъбречната функция на болната бе направено отвърстие на уретера и поставяне на катетър, от който започна да се отделя по 2 литра урина за 24 часа.Този израз не означава нищо друго, освен това,че десният бъбрек не е бил в “афункция", защото не може да се съхранява нещо, което не съществува ( бъбречната функция ).В полза на това говори и факта,че веднага е започнало отделяне на нормално количество урина.Обвинен съм, че при гинекологичната операция , поради “немърливост и безотговорност" съм завързал уретера на пациентката, вследствие на което съм й причинил “тежки телесни увреждания, застрашаващи живота й".Аз, чрез вашия вестник обявявам награда от 5000 лв. на всеки, който документално ми предостави публикации или съобщение за запазена функция на бъбрек след 945 дена плътно завързване на уретер.Говори се, че има хидронефроза на десния бъбрек     II-III степен, а ултразвуковите изследвания на 12.02.2001 г. ( след гинекологичната операция) показват, че десният бъбрек има “ нормални размери".В епикриза от 8.09.2001 г. пише: ултразвуковото изследване установява “нормално разположение и големина на десния бъбрек, легенче и чашки-непроменени".

Въз основа на съществуващите данни от материалите по делото, аз лично бих казал, че към настоящия момент не съществуват “телесни увреждания" у Петранка Димитрова, които да причинят “постоянно разстройство за живота, нито разстройство на здравето, временно опасно за живота или пък загуба на единия бъбрек".

Тройната експертна комисия, начело с Републиканския съдебен експерт доц. Мария Грозева единодушно даде следното заключение:" Десният бъбрек е развил хидронефроза,поради хроничен възпалителен процес в него и ако е имало стеснение в областта на уретера му то е от налични сраствания в тази анатомична област. За Петранка Стоянова Димитрова не можем да посочим телесно увреждане в смисъла на НК на Р. България,тъй като при нея са регистрирани болестни увреждания,а не телесни повреди от неправилни медицински действия".     Същото експертно заключение дава и доц. Гешев, единствения гинеколог, включен в петорната експертна оценка, който обяснява възпалителните промени с предшестващите гинекологичната операция заболявания.

И двете жени се опитват да прикрият в медиите и в процеса на делото своите доказани заболявания, с което целенасочено манипулират общественото мнение с единствена цел отнемане правото ми да работя и предизвикване на фалит на частната ни клиника.Същите са предявили големи финансови претенции (искове) за огромни суми към мен, което също укриват в изявите си в медиите.

След всичко изложено до тук, нека си зададем въпроса: поръчково ли е обвинението срещу мен и моя син, и има ли злонамереност да не се докаже истината?

С уважение: доц.д-р М. Михайлов