Ако всички застроят земите си, ще скрием морето

- Арх. Белинчев, как     ще се промени пазара за българските артихекти след приемането на България в ЕС?

- Все още сме в очакване да видим какво ще стане. Вече навлязоха чужди фирми и имам малко притеснения, че пазарът за българските архитекти ще бъде ограничен. Мисля, че все пак ще се наложат добрите, качествените, доказали се архитекти. През последните години сме свидетели на един бум в строителството, на прекрасни     модерни сгради.За жалост, един голям показател, по който продължава да се строи в България, е евтиния архитект и възможността     проектите да бъдат одобрени от общините. Затова се получават и много безобразни сгради - бързо построени, без необходимата компетентност и професионализъм. Виждаме и много грозни сгради, продиктувани изцяло от комерсиални интереси на инвеститора и липса на отговорност от архитекта.

- Каква е идеята със знака, който замисляте да издигнете над Благоевград?

- Православният кръст, който сме замислили да бъде поставен на един от хълмовете в Благоевград, е една идея за символ на града, за обединение и разбирателство. Тази идея е съпроводена с няколко фактора. На първо място е връзката с духовната част на нашия живот, приемствеността на положенията,преклонение пред създателите и творците на духовното извисяване на народа ни, от друга страна местоположението, визията от различни посоки - избрано е едно от най-високите места на града, а и гледката от него е великолепна. До мястото има асфалтов път, което ще улесни строителството. Замисля се допълнително и бърз достъп с наземна железница, както и пешеходен достъп посредством стъпала. Всичко това като замисъл трябва да превъплъти една идея за сложността на нашето време и живот и същевременно да бъде     една атракция, тъй като от това място панорамата е неповторима. На много места в света градове с подобна визия и оградни хълмове имат подобни емблематични знаци. Идея за поставяне на такъв символ и край Благоевград има от стотина години и аз мисля, че вече е назрял моментът за неговото реализиране.

- Отдавна се спори за височината на строителството у нас и особено в столицата и по Черноморието. Говори се за изграждането на небостъргачи. Какво е вашето мнение?

- Да, в Бургас например би могло да има небостъргач. Но защо да е един? Защо да не са пет или десет, петнайсет? Добре е да се оформи цял квартал с небостъргачи. Около Бургас има достатъчно пространства, където би могъл да се оформи цял един финансов квартал. Би трябвало сградите да бъдат изследвани като силуети откъм морето и сушата. Всичко е възможно, след съответното изследване, проучване и концепция, които са задължителни преди всяко започване на ново строителство.

Дъщеря ми, която завършва архитектура, участва в академия "Визарх" нейният идеен проект за небостъргач беше възприет от журито като оригинална визия. Един небостъргач трябва да бъде послание към бъдещето и същевременно ефектен. А защо пък да не си позволим небостъргача, който Жан Новел прави в момента в Испания, който е много скъп и футуристичен?

Всичко е въпрос на финанси и съчетаване с околната архитектура. Трябва да има подкрепа и от други сгради. Да не говорим, че има доста сгради с безличен характер, нуждаещи се от реиновация. Има много да работим върху облика на нашите градове.

- А можем ли да говорим за български стил в архитектурата?

- Това е относително понятие. Възрожденският стил, който възприемаме като български, се прилага в Банско и в доста от подбалканските градчета. Той е с уникални пропорции, визия и внушения и който е овладял добре тези особености, въз основа на които са изграждани възрожденските сгради, получава добри резултати.

Българската архитектура в момента е космополитна, твърде разнопосочна и разностилна, бих казал. Колегите се влияят от най-новите сгради в Дубай, например, други - от еклектизма на западни проекти. Но бих казал, че има и много добри примери в българската архитектура. Това се вижда и на прегледите, които се извършват всяка година. Винаги има нещо ново, оригинално и впечатляващо.

Ръководеното от мен ателие е доста интензивно в разработката на проекти - предимно в     Югозападна България. Аз винаги се стремя те да имат характер и дух. Понякога наистина много споря с инвеститорите, докато ги убедя в своята правота по отношение на застройката, визията. В Банско вече имаме няколко комплекса със специфична визия във възрожденски стил. В Благоевград - модерен бизнесцентър в центъра на града.Наскоро     започна по наш проект изграждането на ново ваканционно селище в Созопол - къщите и обстановката около тях са в традициите на старите созополски улици - надявам се да стане едно от интересните места по българското Черноморие.

- Не са ли вече твърде презастроени някои територии от планината и крайбрежието?

- Така е. Не може 100 % от земеделските земи да се застрояват. Трябва да се подберат и да има начин как да стане това - с Подробни устройствени планове /ПУП/ и фиксиране на земите, където да бъде извършено застрояването. Всяка зона има нужда от комуникации, водоснабдяване, електроснабдяване, пътища, от цялата инженерна инфраструктура, не може 50 години да се строи една зона.

Мога да дам пример с Гърция за начина на застрояване на крайбрежието и на туристическите зони. Там земеделски земи променят предназначението си и се застрояват само при положение, че са минимум 4 дка и се разрешава само 200 кв.м. застрояване. Ако се закупят още 4 дка, не се разрешават още 200 кв.м., а само 10 % отгоре. Така в Гърция се овладява ситуацията и се предпазват от грешките, които ние допускаме със застрояването на първа линия и презастрояването по морето. Ако хипотетично допуснем, че цялата крайбрежна зона представлява частни земеделски земи и можем да ги преотредим, на практика никой няма да има достъп до морето, дори и като визия.

Има и една концептуална грешка в този начин на застрояване - в такъв смисъл, че ние не развиваме туризъм по начина, по който сега строим и продаваме на чужденците. По този начин чужденците получават собственост, която могат да ползват, когато пожелаят. Но те вече не са туристи или са ограничени туристи. Един турист оставя парите си в хотела, магазините и историческите места, които могат да му се покажат от туроператора, но когато има собственост, туристическият бизнес се нарушава. Това е моето виждане, след като от 20 години се занимавам със строителство на туристически хотели и ваканционни селища.

Друга грешка е строителството на големи комплекси. Дори в нашите среди се коментира, че колкото е по-голям комплексът, толкова е по-ниска себестойността и са по-големи печалбите. Аз се опитвам да убедя инвеститорите, с които контактувам, че по-малкото е по-качествено като продукт и повече като печалба.

- Банско ли е хит в планинското строителство?

- Банско е един от най-бързо развиващите се райони, с огромно строителство дори в европейски мащаби. Но вече има отлив. Последствията от голямото застрояване се виждат. Трябва може би да се прецизират нормативите за Банско, морето и въобще за всички курортни места, където искаме да развиваме туризъм. Сега ние прилагаме нормативите за отстояние, височини, изисквания за разстояние като в една централна градска част.

За курортните зони трябва да има по-специфични правила, изготвени от екипи от специалисти архитекти, икономисти, ландшафтни специалисти, урбанисти, археолози, историци, лесовъди, еколози. Сега се изгражда нещо смесено - курортно-жилищна зона с неизбежните при този начин на застрояване проблеми за паркиране и обслужване. Дано не се получи такъв негативен резултат - да се построят огромни спални и след време да се наложи да се събарят.

Интервюто взе Румяна Емануилиду