новини
справочник
заведения
Неземна сила вкаменила пиратски кораб край остров Св. Анастасия
22 Февруари 2007, Четвъртък
Източник: вестник Фактор
Всяка година на 15 август тук се събирали миряни от цялото крайбрежие, за да почетат Светицата
Всеки истински бургазлия може да разкаже поне една романтична история, преживяна лично от него и свързана с остров "Света Анастасия". Някога разходката дотам беше едно от задължителните неща, които жителите на Бургас правеха през лятото поне веднъж. През летата на осемдесетте години, ежедневно, по разписание, до кея му пътуваха малки пътнически корабчета и атрактивният тур беше достъпен за всеки.
Днес, за да стигнете до "Света Анастасия", трябва да наемете лодка. Освен ако не притежавате собствена. С моторница шестте километра от Бургас се преминават за около половин час. В хубаво време смелчаците могат да стигнат дотам и с плуване. Особено, ако тръгнат от най-близката суша - нос Чукалята. Там някога се е намирало малко пристанище - изходна точка към сърцето на острова - манастирския комплекс, който бил построен преди няколко столетия. Всяка година на 15 август, за да запалят свещ в църквата и да отдадат почит на Света Анастасия Фармаколитрия /Узорешителница/ , тук се събирали множество миряни. Нейният празник е на 22 декември, но тъй като тогава морето обикновено е бурно, Светицата-патрон била чествана в дена на Света Богородица. Годишния събор бил тачен от жителите на крайбрежните градове и странджанските села и те не пропускали да предприемат пътешествие с лодки и гемии на този ден.
Жалко е, че днес за тази хубава традиция свидетелстват само разказите от книгите, архивните снимки и старите пощенски картички.
В годините на дълги войни и тежките времена след тях, за духовенството се оказало много трудно да поддържа манастира. Светата обител запустяла, сградата започнала да се руши и била изоставена. През 1923 година монашеските килии били превърнати в затвор. В тях, изолирани от света, били въдворени врагове на тогавашния режим. На 29 юли 1925 година от островния затвор, използвайки две гребни лодки, успели да избягат 43-ма политически затворници. Тяхното бягство, определяно като проява на висшия човешки стремеж към свобода, през 60-те години е вдъхновило създаването на музей в северната сграда на някогашния манастир. През тези години островът е известен с новото си име - "Болшевик". То му е дадено през 1945 г и остава до 1990. През този период голямата южна сграда е превърната в хотел. Условия са примитивни, но характерният островен бит се оказал особено привлекателен за много видни бургаски бохеми. Мястото станало любимо и за поета Христо Фотев. Там, заедно със семейството си, той понякога оставал с месеци и отскачал до Бургас само, ако много му се налагало. Към този романтичен начин на живот Христо Фотев привлякъл и свои приятели, които дори шеговито го наричали губернатор на острова.
Всеки, идвал тук, когато корабчетата сновяха между морската гара в Бургас и малкия кей, си спомня, че скалистия бряг на "Света Анастасия" винаги беше оживен от плажуващи. Всяко лято традиционно се провеждаше преплуване на разстоянието от нос Чукалята до острова. В състезаниетоучастваха стотици ентусиасти, сред които и деца.
Днес островът е безлюден и запустял. Приближавайки с рибарската лодка, която сме наели, за миг се поколебаваме дали да слезем от нея, защото откъм брега ни посреща красиво, но доста свирепо на вид куче. Пронизителния му лай и оголените зъби обаче, оказва се, са само за сплашване на "непосветени". Ричи всъщност е добродушен и никога не се е случвало да нападне някой. В далечината виждаме човешка фигура - това е пазачът на фара. Той явно се радва да ни види - тук вече наистина много рядко идват хора, които да разсеят еднообразния му ден. Разхожда се с нас по каменистата пътека и дори ни допуска да се качим в кулата на фара. Оттам парчето земя се вижда като на длан. Тераската, опасваща бетонния зид, се оказва току над отронилия се някога от общата маса скален къс, наречен "Гъбата". Ерозията го смалява с всяка година, добавя и отнема нови черти към формата му. Ако обиколите кулата, следвайки металния парапет и погледнете надолу към морето, лесно ще различите очертанията на "вкаменения кораб". Така е наречен камък с интересна продълговата форма, изумително напомняща силует на голям плавателен съд. Според легендата, страховити нашественици нападнали манастира, за да го ограбят. Беззащитните монаси отправили към небето пламенни молитви за помощ. И станало чудо - светицата-покровителка на острова чула техния зов и за да предпази свещеното място, за миг превърнала пиратския кораб в скала.
Сега портите на манастирската сграда са заключени. Отворена е само църквата. Влизам в сумрака й. Стените са голи - иконите са изнесени оттук много отдавна. За да бъдат съхранени, те са реставрирани и се пазят в иконната зала на градската художествена галерия в Бургас и в църквата "Света Богородица" .
Пазачът на фара приема със смях въпроса ми дали живее тук постоянно. "Слава богу, не. Дежурствата ни са четиридневни. Редувам се с още трима души. Едва ли някой би издържал дълго сам на такова място, колкото и саможив да е ", отговаря той на предположението ми. В миналото, на човекът, който се е грижел за поддръжката на съоръжението, със сигурност не му е било лек о- пребивавал е тук целогодишно в специално изграденото за целта жилище.
Днес пазачите на фара и тяхното куче са единствени стопани и господари на острова. Не защото това призвание им принадлежи по някакъв закон или правило, а защото просто няма кой да им го оспорва.
Фарът тук е бил построен от френска компания през последната четвърт на деветнадесети век. Той е седмия по ред и последен, изграден по нашето Черноморие. Открили го официално на 15 август 1888 година - на храмовия празник. Фарът бил монтиран върху железен стълб, издигнат на четиридесет метра над морското ниво и в хубаво време светлината му се виждала от десет мили. През 1912 година в северната част на острова била издигната бетонната кула на новия фар, който напътства корабите и сега. Той бил запален за пръв път на 13 юни 1914 година.
На "Света Анастасия" са правени няколко изследователски експедиции - археологически и палеонтологични. Началото на проучванията е поставил покойния вече проф. Михаил Лазаров. През 1970 година той прави първите разкопки от южната страна на църквата. Те са продължени от бургаския археолог проф. Иван Карайотов, който днес е и най-добре запознатия с историята на това място съвременен изследовател. През 2004 година той публикува своята книга "Остров Света Анастасия", в която изнесе впечатляващи данни от своите анализи.
В "морския фолклор" името на острова се споменава в различни мистериозни истории. Иманярите вярват, че в пресъхнал кладенец тук е скрито съкровище, което се пази от призрака на загинал пират. Има и една съвременна мистерия - преди няколко години в Бургас се понесе слух, че на градския плаж е открито писмо в бутилка, в което авторът съобщава, че се намира затворен в пълно с влечуги подземие на острова и моли човекът, който открие неговия зов за помощ, да алармира полицията. Сигурни доказателства за съществуването на такъв ръкопис няма, а и не е известно на "Света Анастасия" да има подземия. Дори и такава нептунова поща да е намерена наистина, твърде вероятно е писмото да е било написано от някой със странно чувство за хумор. Но фактите около този случай и до днес се разказват като злокобни подробности от съдбата на отвлечен човек.
Ако останете нощем на острова, в морето бушува буря и знаете, че каквото и да се случи, нито един кораб или лодка не могат да се приближат достатъчно до опасния в такова време бряг, за да ви отведат, във фантазията ви някоя от тези истории може да оживее и да ви докара до лудост. Така твърдят тези, които са пребивавали на мястото дълго време. Според тях, в студените зимни нощи вятърът фучи над скалите, изтръгвайки смразяващи кръвта звуци, а ледените вълни, заливащи брега, са огромни като в океана. Авантюристите обаче признават, че подобно състояние на морето ги очарова и щом веднъж са се развълнували от грохота на стихията, те търсят хармонията на нейната мощ отново и отново.
Островът може да ви подложи на ред изпитания. На него сега има ток и вода, но с това екстрите на цивилизацията се изчерпват. Хотелът със спартански условия от няколко години вече не работи. Затворен е и ресторантът в една от пристройките. Но може би именно заради това романтиката на това място е още по-магнетична и пътуването до него си остава едно от най- впечатляващите приключения, които предлага морето в Бургаския залив.
"Света Анастасия" е вдъхновил режисьора Рангел Вълчанов и сценариста Валери Петров да изберат скалистия терен за декор на филма си "На малкия остров", където в една от ролите се въплъщава актьорът Иван Андонов.
Преди около седем години се роди идеята, на живописното място да бъде издигнат мемориален тридесет метров кръст, в чест на началото на третото хилядолетие. Автор на уникалния проект беше покойният вече художник Руси Стоянов. През април 2001 година беше положен основния камък на строежа. За тържественото събитие на острова дойдоха духовници от цялата страна, сред които трима владици. Тогава бе изказана надеждата, че един ден храмът тук ще бъде върнат към нов живот и островния манастир ще бъде възстановен.
Днес, за да стигнете до "Света Анастасия", трябва да наемете лодка. Освен ако не притежавате собствена. С моторница шестте километра от Бургас се преминават за около половин час. В хубаво време смелчаците могат да стигнат дотам и с плуване. Особено, ако тръгнат от най-близката суша - нос Чукалята. Там някога се е намирало малко пристанище - изходна точка към сърцето на острова - манастирския комплекс, който бил построен преди няколко столетия. Всяка година на 15 август, за да запалят свещ в църквата и да отдадат почит на Света Анастасия Фармаколитрия /Узорешителница/ , тук се събирали множество миряни. Нейният празник е на 22 декември, но тъй като тогава морето обикновено е бурно, Светицата-патрон била чествана в дена на Света Богородица. Годишния събор бил тачен от жителите на крайбрежните градове и странджанските села и те не пропускали да предприемат пътешествие с лодки и гемии на този ден.
Жалко е, че днес за тази хубава традиция свидетелстват само разказите от книгите, архивните снимки и старите пощенски картички.
В годините на дълги войни и тежките времена след тях, за духовенството се оказало много трудно да поддържа манастира. Светата обител запустяла, сградата започнала да се руши и била изоставена. През 1923 година монашеските килии били превърнати в затвор. В тях, изолирани от света, били въдворени врагове на тогавашния режим. На 29 юли 1925 година от островния затвор, използвайки две гребни лодки, успели да избягат 43-ма политически затворници. Тяхното бягство, определяно като проява на висшия човешки стремеж към свобода, през 60-те години е вдъхновило създаването на музей в северната сграда на някогашния манастир. През тези години островът е известен с новото си име - "Болшевик". То му е дадено през 1945 г и остава до 1990. През този период голямата южна сграда е превърната в хотел. Условия са примитивни, но характерният островен бит се оказал особено привлекателен за много видни бургаски бохеми. Мястото станало любимо и за поета Христо Фотев. Там, заедно със семейството си, той понякога оставал с месеци и отскачал до Бургас само, ако много му се налагало. Към този романтичен начин на живот Христо Фотев привлякъл и свои приятели, които дори шеговито го наричали губернатор на острова.
Всеки, идвал тук, когато корабчетата сновяха между морската гара в Бургас и малкия кей, си спомня, че скалистия бряг на "Света Анастасия" винаги беше оживен от плажуващи. Всяко лято традиционно се провеждаше преплуване на разстоянието от нос Чукалята до острова. В състезаниетоучастваха стотици ентусиасти, сред които и деца.
Днес островът е безлюден и запустял. Приближавайки с рибарската лодка, която сме наели, за миг се поколебаваме дали да слезем от нея, защото откъм брега ни посреща красиво, но доста свирепо на вид куче. Пронизителния му лай и оголените зъби обаче, оказва се, са само за сплашване на "непосветени". Ричи всъщност е добродушен и никога не се е случвало да нападне някой. В далечината виждаме човешка фигура - това е пазачът на фара. Той явно се радва да ни види - тук вече наистина много рядко идват хора, които да разсеят еднообразния му ден. Разхожда се с нас по каменистата пътека и дори ни допуска да се качим в кулата на фара. Оттам парчето земя се вижда като на длан. Тераската, опасваща бетонния зид, се оказва току над отронилия се някога от общата маса скален къс, наречен "Гъбата". Ерозията го смалява с всяка година, добавя и отнема нови черти към формата му. Ако обиколите кулата, следвайки металния парапет и погледнете надолу към морето, лесно ще различите очертанията на "вкаменения кораб". Така е наречен камък с интересна продълговата форма, изумително напомняща силует на голям плавателен съд. Според легендата, страховити нашественици нападнали манастира, за да го ограбят. Беззащитните монаси отправили към небето пламенни молитви за помощ. И станало чудо - светицата-покровителка на острова чула техния зов и за да предпази свещеното място, за миг превърнала пиратския кораб в скала.
Сега портите на манастирската сграда са заключени. Отворена е само църквата. Влизам в сумрака й. Стените са голи - иконите са изнесени оттук много отдавна. За да бъдат съхранени, те са реставрирани и се пазят в иконната зала на градската художествена галерия в Бургас и в църквата "Света Богородица" .
Пазачът на фара приема със смях въпроса ми дали живее тук постоянно. "Слава богу, не. Дежурствата ни са четиридневни. Редувам се с още трима души. Едва ли някой би издържал дълго сам на такова място, колкото и саможив да е ", отговаря той на предположението ми. В миналото, на човекът, който се е грижел за поддръжката на съоръжението, със сигурност не му е било лек о- пребивавал е тук целогодишно в специално изграденото за целта жилище.
Днес пазачите на фара и тяхното куче са единствени стопани и господари на острова. Не защото това призвание им принадлежи по някакъв закон или правило, а защото просто няма кой да им го оспорва.
Фарът тук е бил построен от френска компания през последната четвърт на деветнадесети век. Той е седмия по ред и последен, изграден по нашето Черноморие. Открили го официално на 15 август 1888 година - на храмовия празник. Фарът бил монтиран върху железен стълб, издигнат на четиридесет метра над морското ниво и в хубаво време светлината му се виждала от десет мили. През 1912 година в северната част на острова била издигната бетонната кула на новия фар, който напътства корабите и сега. Той бил запален за пръв път на 13 юни 1914 година.
На "Света Анастасия" са правени няколко изследователски експедиции - археологически и палеонтологични. Началото на проучванията е поставил покойния вече проф. Михаил Лазаров. През 1970 година той прави първите разкопки от южната страна на църквата. Те са продължени от бургаския археолог проф. Иван Карайотов, който днес е и най-добре запознатия с историята на това място съвременен изследовател. През 2004 година той публикува своята книга "Остров Света Анастасия", в която изнесе впечатляващи данни от своите анализи.
В "морския фолклор" името на острова се споменава в различни мистериозни истории. Иманярите вярват, че в пресъхнал кладенец тук е скрито съкровище, което се пази от призрака на загинал пират. Има и една съвременна мистерия - преди няколко години в Бургас се понесе слух, че на градския плаж е открито писмо в бутилка, в което авторът съобщава, че се намира затворен в пълно с влечуги подземие на острова и моли човекът, който открие неговия зов за помощ, да алармира полицията. Сигурни доказателства за съществуването на такъв ръкопис няма, а и не е известно на "Света Анастасия" да има подземия. Дори и такава нептунова поща да е намерена наистина, твърде вероятно е писмото да е било написано от някой със странно чувство за хумор. Но фактите около този случай и до днес се разказват като злокобни подробности от съдбата на отвлечен човек.
Ако останете нощем на острова, в морето бушува буря и знаете, че каквото и да се случи, нито един кораб или лодка не могат да се приближат достатъчно до опасния в такова време бряг, за да ви отведат, във фантазията ви някоя от тези истории може да оживее и да ви докара до лудост. Така твърдят тези, които са пребивавали на мястото дълго време. Според тях, в студените зимни нощи вятърът фучи над скалите, изтръгвайки смразяващи кръвта звуци, а ледените вълни, заливащи брега, са огромни като в океана. Авантюристите обаче признават, че подобно състояние на морето ги очарова и щом веднъж са се развълнували от грохота на стихията, те търсят хармонията на нейната мощ отново и отново.
Островът може да ви подложи на ред изпитания. На него сега има ток и вода, но с това екстрите на цивилизацията се изчерпват. Хотелът със спартански условия от няколко години вече не работи. Затворен е и ресторантът в една от пристройките. Но може би именно заради това романтиката на това място е още по-магнетична и пътуването до него си остава едно от най- впечатляващите приключения, които предлага морето в Бургаския залив.
"Света Анастасия" е вдъхновил режисьора Рангел Вълчанов и сценариста Валери Петров да изберат скалистия терен за декор на филма си "На малкия остров", където в една от ролите се въплъщава актьорът Иван Андонов.
Преди около седем години се роди идеята, на живописното място да бъде издигнат мемориален тридесет метров кръст, в чест на началото на третото хилядолетие. Автор на уникалния проект беше покойният вече художник Руси Стоянов. През април 2001 година беше положен основния камък на строежа. За тържественото събитие на острова дойдоха духовници от цялата страна, сред които трима владици. Тогава бе изказана надеждата, че един ден храмът тук ще бъде върнат към нов живот и островния манастир ще бъде възстановен.
Прочетено: 2910 пъти
Сподели в социалните мрежи
Брой коментари
0
Добави линк
